О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 105
Гр.София, 02.04.2019 год.
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 06.03.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д. № 2007/2018 г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е образувано по искова молба с вх. № 6908/13.07.2018 г. на И. В. М. от гр. Русе, чрез процесуален пълномощник, против СОФИЯ КОМЕРС КРЕДИТ ГРУП АД гр. София, с искане за отмяна или за прогласяване нищожността на решение от 09.01.2017 г. по арб. дело № 8/2016 г., постановено от Арбитражен съд при Българската асоциация на микропредприятията, на основание чл.47 ал.1 т.4 ЗМТА, респективно чл.47 ал.2 ЗМТА.
В исковата молба се излагат доводи, че ищцата не е била уведомявана за арбитражното производство, поради което е била лишена от възможността да участва в него и да бъде надлежно представлявана, както и не е била уведомена за арбитражното решение. На следващо място се релевира, че се касае за потребителски спор по договор за заем, сключен между страните на 18.05.2015 г., който е неарбитрируем, съгласно чл.19 ал.1 ГПК, а постановеното арбитражно решение по него е нищожно. При уточняване на твърденията за момента на узнаване за атакуваното решение /в исковата молба е посочено началото на 2018 г./, ищцата твърди, че това се е случило в началото на м. юни 2018 г., за което обаче не може да представи доказателства, както и счита, че искането за прогласяване нищожността на арбитражното решение може да се предяви безсрочно, на основание чл.270 ал.2 ГПК.
В предоставения срок за отговор на исковата молба ответникът, чрез процесуален пълномощник, оспорва както нейната допустимост, поради неспазване на срока по чл.48 ал.1 ЗМТА, така и основателността й.
На първо място твърди, че арбитражното решение е било редовно връчено на ищцата на 25.01.2017 г., който факт е констатиран от съда в производството по издаване на изпълнителен лист. На следващо място излага, че на ищцата е била връчена покана за доброволно изпълнение на 10.05.2017 г., от която тя е узнала, че е осъдена с решение на арбитражния съд, като е знаела за този факт през целия проведен изпълнителен процес /видно от съобщенията за насрочен опис, за предявяване на разпределение и пр./. Тъй като исковата молба е подадена извън преклузивния срок на чл.48 ЗМТА, моли производството по делото да бъде прекратено, като недопустимо.
По същество оспорва фактите, че ищцата не е била уведомена за образуваното срещу нея арбитражно производство, тъй като й е връчен препис от исковата молба, уведомена е за назначаването на арбитър, за насрочването на открито заседание и в крайна сметка за постановеното решение. Счита, че сезираният арбитраж е компетентен да се произнесе по спора, доколкото както в договора за заем, така и в нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека като обезпечение на заема, е уговорено споровете във връзка с изпълнението на договора да се разрешават именно от Арбитражния съд при Българската асоциация на микропредприятията. Твърди, че ищцата не притежава качество на потребител по смисъла на § 13 т.1 ДР на ЗЗП, както и че изменението на чл.19 ГПК е в сила след датата на приключване на арбитражното производство и влизане в сила на арбитражното решение, поради което е неприложимо. По тези съображения моли исковата молба да бъде отхвърлена, с присъждане на съдебно-деловодните разноски.
По предварителните въпроси, съдът намира следното:
От данните по делото се установява, че ищцата е узнала реално за постановеното против нея арбитражно решение при получаване на поканата за доброволно изпълнение по изп.д.№ 20178330400350 на ЧСИ В. М., доколкото към нея е бил приложен и изпълнителният лист, издаден по т.д.№ 89/2017 г. по описа на Р., въз основа на влязло в сила арбитражно решение от 09.01.2017 г. по арб. дело № 8/2016 г., съответно посочено в изпълнителния титул като част от задължителното му съдържание. Поканата е била редовно връчена на 10.05.2017 г., а настоящата искова молба е предявена на 13.07.2018 г. Следователно, възражението на ответника за пропускане на преклузивния срок по чл.48 ал.1 ЗМТА, който е тримесечен, е основателно. Срокът е относим за предявяване на иска по чл.47 ЗМТА, вкл. по ал.2, доколкото липсва правна норма, която да освобождава съда от задължението да следи за допустимостта на исковата молба по чл.47 ЗМТА в зависимост от отделните хипотези за порочност на арбитражното решение. ЗМТА е специален закон, в него липсва препращане към правилата на ГПК за неуредените случаи и няма основание процесуални норми от кодекса да се прилагат по аналогия. Освен това, решението е постановено преди изменението на чл.47 ЗМТА и чл.19 ал.1 ГПК. За да се запази двуфазната висящност на арбитражното производство и да намерят приложение изменените разпоредби, съгл. § 6 ал.2 ЗИД ГПК, съдът следва да е сезиран в срока по чл.48 ал.1 ГПК, а в случая такова сезиране липсва. Изложеното дотук води до извод за недопустимост на производството по делото, поради което и същото следва да бъде прекратено.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№ 2007/2018 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ то.о
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 1-седмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС, Търговска колегия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: