О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 105
София, 26.01. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 1691/2009 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ответницата по исковата молба Т. Н. А. от град С., приподписана от адв. Т, против въззивно решение от 16.02.2009 г. по гр.д. №4007/2007 г. по описа на Софийски градски съд, ІV-Б състав.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че с постановеното решение СГС се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, а именно признаване нищожността на нотариален акт, като основание за това е посочено, че сделката е сключена във вреда на упълномощителя – продавач. Сочи се, че с настоящото касационно обжалване се цели ВКС да даде отговор на такива важни материалноправни въпроси, а именно “Кога се счита, че има договаряне във вреда на упълномощителя от страна на пълномощника ?”, “Кой е легитимен да води иск по чл.40 ЗЗД ?” и “Какви доказателства е необходимо да бъдат събрани в хода на съдебното производство, за да бъде доказана вредата на упълномощаването ?”. Твърди, че съществените процесуалноправни въпроси са свързани с това дали съдът в първа и втора инстанция е събрал всички необходими доказателства за доказване вредата на упълномощителя, разгледал ли е същите в тяхната цялост и съвкупност, равнопоставено ли е преценил и обсъдил становищата и представените доказателства и от двете страни, на базата на кои събрани доказателства е направил посочените в мотивите на решението правни изводи. Като основания за допускането се сочи, че обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС и се сочат решения и определения на посочения съд – чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Касационния жалбоподател се позовава и на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация – Н. К. попов, посредством процесуалния си представител – адв. Н, е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и отговора на ответника по касация намира за установено следното:
Изложението не съдържа въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който да обуславя допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Първият от поставените материалноправни въпроси – “Кога се счита, че има договаряне във вреда на упълномощителя от страна на пълномощника?” е формулиран бланкетно, а не с оглед фактическата обстановка по спора. Това е така, тъй като хипотезите на договаряне във вреда на упълномощителя от страна на пълномощника са много и по отношение на тях отговорът би бил различен. В конкретния случай се касае до упълномощаване за точно определени действия, за което обаче въпрос не е зададен. Поради това въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване по този въпрос.
Вторият от поставените материалноправни въпроси – Кой е легитимен да води иск по чл.40 ЗЗД ?” не сочи на противоречие с посочената от касационният жалбоподател съдебна практика. Визираното от него определение №170/20.10.2000 г. по ч.гр.д. №171/2000 г. на ВКС, ІІ г.о., е неотносимо към процесния случай, при който се твърди, че е опорочена воля на починало лице. тъй като попада в хипотезата на опорочена воля на лице, което е живо. Поради това не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като искът по чл.40 ЗЗД може да бъде предявен от всяко лице, което има правен интерес да предяви иск за установяване нищожност, включително и от лице, което наследява имуществено право. Поради това законът в случая е приложен точно и касационно обжалване на въззивното решение по този въпрос не следва да се допусне.
По поставения процесуалноправен въпрос – “Какви доказателства е необходимо да бъдат събрани в хода на съдебното производство, за да бъде доказана вредата на упълномощаването ?”, настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира, че същият е формулиран също бланкетно, а не с оглед данните по делото и извършените процесуални действия по него. От друга страна, следва да се посочи, че събирането на доказателства в хода на съдебното производство, включително и относно доказване вредата от упълномощаването, е въпрос, който е уреден с разпоредбите на глава ХІІІ ГПК/отм./, респективно глава ХІV ГПК, и то е различно за всеки отделен случай.
Не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и по поставения процесуалноправен въпрос – “Дали съдът в първа и втора инстанция е събрал всички необходими доказателства за доказване вредата на упълномощителя ?”. Този въпрос дублира изцяло предходния, поради което следва да се има предвид изложеното по него.
Останалите процесуалноправни въпроси, а именно:“Разгледал ли е съдът доказателствата в тяхната цялост и съвкупност ?”, ”Равнопоставено ли е преценил и обсъдил становищата и представените доказателства и от двете страни ?” и “На базата на кои събрани доказателства съдът е направил посочените в мотивите на решението правни изводи?”, също са формулирани бланкетно, а не с оглед конкретния спор. Поради това не е налице поставяне на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Касационният жалбоподател е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпроса от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК
Поради това касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 16.02.2009 г. по гр.д. №4007/2007 г. по описа на Софийски градски съд, ІV-Б състав, по касационна жалба, вх. №15081/30.3.2009 г., подадена от ответницата по исковата молба Т. Н. А. от град С., приподписана от процесуалния й представител – адв. Т.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: