О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 105
София, 09.02. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №32/2009 година.
Производството е по чл.280, ал.1, във връзка с чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Н. Е. А. град Б., област П. , против въззивно решение №187а/18.6.2008 г. по гр.д. №394/2008 г. по описа на П. окръжен съд, г.к..
В изложението и допълнението по него по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че е налице съществен материалноправен въпрос, който окръжния съд е решил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Като такъв се сочи, че не налице първата хипотеза на чл.328, ал.1, т.6 КТ. Излага се, че не е въведено ново изискване от работодателя за образование за длъжността “касиер”, а само уточнение на изискванията за заемане на длъжността, дефинирани в длъжностната характеристика. Твърди се, че длъжностната характеристика и поименното щатно разписание не са утвърдени по предвидения ред към момента на прекратяване на трудовия договор на служителката, посоченото уволнително основание не кореспондира с мотивите. Излага се, че са изготвени две заповеди с различно съдържание и двете невръчени, тъй като липсват отбелязвания за връчител и получател. Като незаконосъобразни се сочат изводите на окръжния съд за наличието на основание по чл.328, ал.1, т.6 КТ с оглед мотивите му. Твърди се, че неоснователно съдът е приел, че изискването за образование е било вписано тогава в трудовия договор. Излага се и доводи за необоснованост.
Моли се за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът по касация – ПУИ“Л” – град П., кв. Църква, е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и отговорът на ответника по касация намира, че изложението не съдържа основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Не е формулиран съществен материалноправен въпрос, който да е обсъден от окръжния съд. От изложението е видно, че са налице оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Макар и подробно изложението и неговото допълнение не формулират твърдяния съществен материалноправен въпрос. Същите представляват подробно излагане на факти и обстоятелства по съществото на спора, които са основания касационно обжалване, но не за допускане на касационно обжалвания. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на ясно, точно и категорично формулиран съществен въпрос/материалноправен и процесуалноправен/ води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Поради това касационното обжалване не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №187а/18.6.2008 г. по гр.д. №394/2008 г. по описа на П. окръжен съд, г.к., по касационна жалба, вх. №4503/04.8.2008 г., подадена от Н. Е. А. от град Б., област П.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: