О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 105
София, 26.11.2008 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесети ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. N 513/2008 г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Г”, гр. С. срещу въззивно решение № 46 от 26.05.2008 г. по гр. д. № 556/2007 г. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на постановеното от Софийски градски съд, Фирмено отделение, 7 състав решение от 08.12.2006 г. по ф. д. № 199/2006 г., е отхвърлен предявеният от “Г”, гр. С. срещу “Българска федерация по гребане”, гр. С. иск по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ за отмяна решенията на Общото събрание на федерацията от 08.04.2006 г.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като твърди, че изводите на съда са формални и немотивирани, тъй като не са изложени съображения по съществените за спора въпроси. По съображения, подробно изложени в касационната жалба, се иска отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция.
Допустимостта на касационното обжалване е обоснована с твърдението, че атакуваното решение касае съществени материалноправни въпроси, по които в общодостъпните източници липсва каквато и да е съдебна практика. Според касатора, особено важно за развитието на правото е да се установи по правораздавателен път дали уставът на едно юридическо лице с н. цел трябва да определя точния брой на членовете на Управителния съвет или да поставя само долна и горна граница на този брой в какъвто смисъл е разпоредбата на чл. 30, ал. 1 ЗЮЛНЦ, както и въпросът може ли по аналогия на правото да се приложат разпоредбите на Търговския закон, касаещи защита, обезпечаване и упражняване на нематериални членствени права на членове на сдружения с н. цел и по-конкретно – приложимо ли е изискването за предоставяне на материалите за Общото събрание да бъдат предоставени на разположение на членовете на сдружението още преди датата на провеждането му.
Ответникът – „Българска федерация по гребане”, гр. С. счита, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване. Аргументи в подкрепа на това свое становище същият е изложил в депозиран по делото писмен отговор от 28.08.2008 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
Независимо обаче от процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от нейната редовност, настоящият състав счита, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК, първата абсолютна предпоставка за допустимост на касационното обжалване е атакуваното решение да съдържа произнасяне по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, т.е по въпрос, чието решаване обусловя изхода на правния спор.
Тази предпоставка в случая не е налице по отношение и на двата поставени от касатора въпроси.
За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявения иск по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ, въззивният съд е преценил, че при проведеното на 08.04.2006 г. Общо събрание на членовете на “Българска федерация по гребане”, гр. С. не са допуснати твърдяните от ищеца „Г”, гр. С. нарушения на закона и на Устава на сдружението. По-конкретно: събранието е свикано съобразно разпоредбите на Устава на федерацията и чл. 26 ЗЮЛНЦ; решенията са взети в съответствие с предварително оповестения дневен ред; не е доказано твърдението за отказ да бъдат предоставени материалите за събранието на неговите членове; не е допуснато нарушение във връзка с избора и действията на мандатната и изборната комисии. Като недопустимо е преценено позоваването от страна на ищеца на нарушение правата на други членове на ответната федерация.
От мотивите на атакуваното решение е видно, че въззивният съд изобщо не е обсъждал въпроса следва ли в Устава на сдружението да бъде определен точно броят на членовете на Управителния съвет и как следва да се прилага разпоредбата на чл. 30, ал. 1 във връзка с чл. 20, т. 6 ЗЮЛНЦ. Вярно е, че този въпрос е бил поставен изрично още в исковата молба като част от твърденията за незаконосъобразност на проведеното Общо събрание. Необсъждането му обаче от решаващата инстанция представлява нарушение на процесуалните правила, което е основание за неправилност на атакуваното решение /чл. 281 ГПК/, но не и основание за допустимост на касационното обжалване. Доколкото отхвърлянето на иска не е пряка последица от произнасянето на съда по този въпрос, то същият не може да бъде определен като съществен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
По отношение на втория въпрос – за предоставяне на материалите за Общото събрание на разположение на членовете на сдружението, съдебният състав е приел, че това задължение в случая е изпълнено, тъй като от доказателствата по делото е видно, че в поканата е предоставена подробна информация относно местонахождението на материалите за събранието и възможността за запознаване с тях. Или, макар и да не го е мотивирал изрично, съдът е възприел разбирането, че подобно изискване съществува не само за търговските дружества, но и за сдруженията с н. цел, т.е. в тази връзка е споделено становището, поддържаното от самия касатор. Следователно, конкретният правен извод на съда не е обусловен от липсата на изрична законова норма, установяваща задължение за предоставяне на достъп до материалите за Общото събрание, а от извършената от съдебния състав преценка на събраните в тази насока доказателства. Ето защо, твърдяната липса на изрична правна норма по отношение на юридическите лица с н. цел в случая не може да обоснове приложимостта на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
С оглед изложените съображения, настоящият състав намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното решение.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 46 от 26.05.2008 г. по гр. д. № 556/2007 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: