О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1050
С., 10.11.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври………………………….
две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: Е. ТОМОВ
Д. ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………………….в присъствието на прокурора ………….……………………………………………..изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………..
гр.дело № 3260/2015 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
К. С. Т. от С., чрез пълномощника си адв. В. Б. от АК-С., е подала касационна жалба срещу решение № 782 от 04.02.2015 година по гр.д. № 1531/2014 година на Софийски градски съд, с което е отменено решение № ІІІ-84-229 от 30.09.2013 г. по гр.д. № 11602/2012 г. на районен съд С., 84-ти състав, с което е предоставено ползването на семейно жилище на двамата съпрузи. Вместо него е постановено друго, като е предоставено ползването на семейното жилище, находящо се в С., [улица], етаж втори, състоящо се от спалня, дневна, кухня и сервизни помещения /при ползване на дневната от сина на страните/, само на съпруга Д. Р. Т. от посочения адрес. К. развива доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът Д. Р. Т. от С., чрез пълномощника си адв. В. К. от АК-С., оспорва искането за допускане на касационно обжалване, както и основателността на касационната жалба по съществото й. Претендира разноски за касационното производство.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК. Тя е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
В основното и допълнително изложение за допускане на касационно обжалване се поддържат допълнителните основания по чл.280, ал.1, т. 1 и 2 ГПК. В тях се съдържат твърдения за постановяване на въззивното решение в противоречие със задължителна практика на Върховния касационен съд, както и при наличие на противоречива практика на съдилищата по приложението на чл.56 СК. К. се позовава на ППВС № 12/71 г., решение № 2656 от 29.11.1972 г. по гр.д. № 2321/1972 г. на ВС, Второ г.о. и решение № 12 от 04.02.1988 г., ОСГК. Поставен за разглеждане е въпросът за „обстоятелствата от значение за преценката на съда за предоставяне /респ. разпределение/ ползването на семейното жилище” със съображения за необоснованост на решението в частта, с която е определен обема на семейното жилище, а от там и възможността за обособяването на два самостоятелни обекта, търпимостта в отношенията на страните и собствеността на имота.
За да предостави ползването на семейното жилище на съпруга-ответник въззивния съд е приел, че съобразно представените по делото доказателства семейното жилище се намира на втория етаж от къща, където са живели страните и децата им към момента на фактическата раздяла – § 1 от ДР на СК и т.І от ППВС 12/28.11.1971 г. За целите на това производство и с оглед хипотезите на чл.56, ал.2-5 СК е приел също така, че семейното жилище е станало индивидуална собственост на съпруга по силата на учредената му суперфиция от неговите родители и построяването му като годен обект на собственост преди сключването на брака. И тъй като страните нямат непълнолетни деца, а пълнолетните обитават част от семейното жилище и частта на съпруга от наследствено жилище на долния етаж, по арг. за противното от чл.56, ал.2 СК е стигнал до извода, че няма основание за предоставяне на семейното жилище на другия съпруг. Още повече, че не се установява възможност за съвместно съжителство с оглед изискванията за търпимост в отношенията на страните и невъзможността за разпределянето му съобразно установеното по делото при доказателствена тежест на претендиращата съпруга, сега касатор.
Въпросът за обстоятелствата, които се вземат предвид при преценката за това на кого от бившите съпрузи да се предостави ползването на семейното жилище след прекратяването на брака, е изяснен в посоченото от касатора постановление на ВС и в обилна съдебна практика на ВКС, ВС и съдилищата. В изложението обаче не е посочено по кой въпрос становището на въззивния съд се разминава с някой от критериите на постановлението или със разписаното в закона. Обратно – в него са изложени съображения за необоснованост на съдебния акт, а това оплакване е свързано с правилността на решението – чл.281, т.3 ГПК и може да се коментира само по съществото на спора. В селективната фаза на процеса е недопустимо да се извършва разбор на доказателствата и да се преценява съответствието им с приетото от съда. В случая изводите на съда по приложението на закона напълно съответстват на съдебната практика.
С оглед изложеното трябва да се приеме, че не са осъществени основното и допълнително изисквания на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на обжалването. При този изход на делото касаторът дължи разноските за касационното производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 782 от 04.02.2015 година по гр.д. № 1531/2014 година на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА К. С. Т. ДА ЗАПЛАТИ на Д. Р. Т. от С. сумата 500 лева /петстотин лева/, съставляваща адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.