О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1050
София, 15.10.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 3851/2014год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от П. чрез прокурор от Окръжна прокуратура – [населено място], против решение № 443/21.03.2014г., постановено от Варненски окръжен съд по в.гр.д. № 211/2014г.,В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение от 06.12.2013г., постановено по гр.дело № 14787/2012г. по описа на Варненски районен съд в частта, с която предявеният от П. С. М. против П. иск по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ е уважен до размер на сумата 4000лв., представляваща обезщетение на неимуществени вреди, причинени на ищеца в резултат на неоснователно повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпление по чл.343 ал.3 НК, за което е бил оправдан с влязло в сила решение по НАХД № 275/2010г. по описа на Районен съд Девня, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 12.10.2012г. до окончателното й изплащане.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението. Поддържа се, че съдът не е анализирал правилно събраните по делото доказателства, не е преценил всеобхватно и прецизно всички обективни обстоятелства, следствие на което е достигнал до грешни крайни изводи относно справедливия размер на обезщетение за репариране на настъпилите вреди. Поддържа се и оплакване, че съдът неправилно е приложил нормата на чл.52 ЗЗД. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на иска изцяло или намаляване на размера на обезщетението.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, се сочи чл.280 ал.1 т.1 ГПК с твърдението, че съдът се е произнесъл по обуславящ изхода на спора материалноправен въпрос в противоречие със задължителната практика на ВКС. Според касатора това е въпросът “за приложението на чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди ”. Поддържа, че той е разрешен от въззивния съд в противоречие с т.ІІ на ППВС №4/1968г., с Р№148/05.11.2012г. на РС [населено място] по гр.д.№422/2012г. и Р№193/14.11.2012г. на Апелативен съд [населено място]. Обосновава наличието на твърдяното противоречие с оплакване за неправилност и необоснованост на решаващите изводи на съда.
Ответната страна П. С. М. в представен писмен отговор чрез адв. Р. взема становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че постановената оправдателна присъда по повдигнатото обвинение дава основание да се приеме, че обвинението е било незаконно и ответникът следва да понесе отговорността за настъпилите неимуществени вреди за ищеца; че вредите се изразяват в неприятни душевни преживявания, неудобства от семеен, социален и битов характер; че негативните изживявания, свързани с повдигнатото обвинение, продължават и към настоящия момент въпреки оправдателната присъда. Приел е също, че при определяне на дължимото обезщетение, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, следва да се вземат предвид, от една страна характера и вида на засегнатото субективно право, интензивността на настъпилите неблагоприятни изживявания на ищеца, както и продължителността им, а от друга – обстоятелствата, свързани с характера на осъществените срещу ищеца действия. Приемайки за установено, че ищецът е преживял неприятни изживявания и страдания, злепоставен е бил пред близки, колеги и познати; че наложените мерки за процесуална принуда не са били прекомерни както по характер, така и по интензитет и продължителност; че за престъплението, в извършването на което е бил обвинен, се предвижда наказание лишаване от свобода до 5 години, но още с първото внесено в съда обвинение от м.02.2010г. Прокуратурата е искала освобождаването му от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по чл.78а от НК, т.е. още на осмия месец след образуване на дознанието ищецът в настоящото производство е бил наясно, че не е налице опасност да влезе в затвора; че преживяванията и психо-емоционалното състояние на ищеца са били обусловени не само от повдигнатото му неоснователно обвинение, а и от самото ПТП, в което той е участник и е пострадал негов близък, е обосновал извод, че размерът на дължимото обезщетение за обезвреда на причинените неимуществени вреди, съобразно законовия критерий за справедливост, следва да бъде определен на 4000лв.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не е налице соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Съображенията за това са следните :
Поставеният в изложението въпрос “за приложението на чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди ”, е обуславящ волята на съда, но не е разрешен от въззивния съд в противоречие с посочената в изложението т.ІІ на ППВС № 4/68 г.
Смисълът на приетото в ППВС № 4/68 г., т. ІІ, е, че обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост, като се посочат конкретните обстоятелства, които обосновават присъдения размер. Въззивният съд в процесния случай е посочил кои обстоятелства счита за установени и за значими в посочения смисъл, а не е постановил решението си без обосновка- видно от мотивите на акта, съдът е преценил всички относими към спора доказателства и всички конкретно установени обстоятелства, касаещи тези неимуществени вреди. Предвид изложеното не може да се обоснове извод за наличие на противоречие на въззивното решение по поставения въпрос с правните разрешения, дадени с т.ІІ на ППВС № 4/68 г.
В изложението си, в подкрепа на твърдението, че по поставения въпрос съдът се е произнесъл в противоречие със задължителната за съдилищата практика, касаторът се позовава на Р№148/05.11.2012г. на РС [населено място] по гр.д.№422/2012г. и Р№193/14.11.2012г. на Апелативен съд [населено място]. На първо място тези съдебни актове са извън обхвата на задължителната за съдилищата практика; същите са от кръга на казуалната практика, относима към основанието по чл.280 т.2 ГПК. Доколкото е налице позоваване на тези актове следва да се приеме, че касаторът поддържа и наличието на основанието по чл.280 т.2 ГПК. Действително с приложените решения съдилищата са се произнесли също по искове с правно основание чл. 2, т. 3 ЗОДОВ, но при обстоятелства, специфични за всеки отделен случай, имащи отношение към неимущественото увреждане и справедливото му обезщетяване. Разликата в присъдените от съставите обезщетения за неимуществени вреди, произтича от различните факти при различните казуси, а не сочи на противоречиво тълкуване на закона. Трайно установено в съдебната практика е, че разпоредбата на чл. 52 ЗЗД изисква конкретна преценка във всеки отделен случай, като унификация и уравновиловка е невъзможна. Предвид това не може да се обоснове извод за наличие на противоречие в поддържания от касатора смисъл. На следващо място наличието на противоречива практика по правен въпрос не винаги е основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Когато обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с уеднаквената вече практика, както е в процесния случай, то не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, независимо от наличието на влезли в сила съдебни решения, даващи противоречиво разрешение на същия правен въпрос.
Съобразно изложеното атакуваното решение не следва да се допуска до касационна проверка. Предвид изхода разноски за касатора не се следват, а ответникът по касационната жалба не е претендирал такива.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 443/21.03.2014г., постановено от Варненски окръжен съд по в.гр.д. № 211/2014г., В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която е потвърдено решение от 06.12.2013г., постановено по гр.дело № 14787/2012г. по описа на Варненски районен съд в частта, с която предявеният от П. С. М. против П. иск по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ е уважен до размер на сумата 4000лв., представляваща обезщетение на неимуществени вреди, причинени на ищеца в резултат на неоснователно повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпление по чл.343 ал.3 НК, за което е бил оправдан с влязло в сила решение по НАХД № 275/2010г. по описа на Районен съд Девня, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 12.10.2012г. до окончателното й изплащане.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: