О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1051
гр. София 12.09.2013 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 01 април през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 2006 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца Г. А. Ч., чрез адв. В. В. срещу решение № 305/30.11.2012 г. по в.гр.дело № 390/2012 г. на Великотърновският апелативен съд, в частта с която е потвърдено решение № 107/20.04.2012 г. по гр.дело № 148/2011 г. на Габровския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявения иск от жалбоподателя с пр.осн.чл. 2,ал.1,т.2 и т.3 ЗОДОВ против Прокуратура на РБългария, Районен съд [населено място] и Окръжен съд [населено място] за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди над сумата 15 000 лв. до пълния предявен размер.
Поддържаното основание за неправилност на обжалваното решение е нарушение на материалния закон.
В изложението е поставен въпроса както следва – жалбоподателят счита, че обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС и в конкретния случай е в противоречие с друга практика на съдилищата в РБългария – чл.280, ал.1,т.1, и т.2 ГПК и практиката на Европейския съд за правата на човека във връзка с присъждане на справедливи обезщетения, отговарящи на причинените вреди, поради което релевира посоченото касационно основание. Според жалбоподателя при идентичен случай на незаконно задържане в продължение на девет месеца по иск по ЗОДОВ по гр.дело № 2503/2007 г. на Варненския окръжен съд ищецът Й. А. е бил обезщетен с по-голяма сума, въпреки, че наказателните съдилища са постановили оправдателна присъда, а в настоящият случай жалбоподателят е търпял наказание и след влязла в сила осъдителна присъда на две инстанции.
Срещу постановеното решение № 305/30.11.2012 г. по в.гр.дело № 390/2012 г. на Апелативен съд [населено място] в частта, с която е отменил решение № 107/20.04.2012 г. по гр.дело № 148/2011 г. на Габровския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от Г. А. Ч. и против Окръжен съд [населено място] иск за неимуществени вреди за разликата над 10 000 лв. до 15 000 лв. и е осъден Окръжен съд [населено място] да заплати солидарно с Районен съд [населено място] сумата, представляваща разликата над 10 000 лв. до 15 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди по чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ, ведно със законната лихва от 11.11.2010 г. до окончателното изплащане и е потвърдил решението на първоинстанционния съд в осъдителната му част срещу Окръжен съд [населено място]. Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.1 ГПК – необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба е поставен правният въпрос, който съдът уточни и конкретизира както следва – относно обезщетяване само на претърпени неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането при предявен иск с пр.осн.чл.2,ал.1,т.4 ЗОДОВ решаван противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ищецът Г. А. Ч., като ответник по жалбата на Окръжен съд [населено място] е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Окръжен съд [населено място], Районен съд [населено място] и Прокуратура на РБългария не са изразили становище по касационната жалба на ищеца.
Районен съд [населено място] и Прокуратура на РБългария не са изразили становище по касационната жалба на Окръжен съд [населено място].
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че всяка от касационните жалби е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирани страни и е процесуално допустима.
От фактическа страна е установено възоснова на приложено нохд № 2422/2009 г. на Русенския районен съд, че с постановление за привличане на обвиняем от 09.06.2009 г. по дознание № 240/2005 г.на ОДМВР Р. на ищеца Г. Ч. е повдигнато и предявено обвинение за извършени деяния с квалификация по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2 НК и за извършено деяние по чл.316, вр. чл. 311, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, вр. чл. 2, ал. 1 НК. Взетата мярка за неотклонение е „подписка”.
Прието е, че на 18.09.2009 г. срещу ищеца е внесен от Районна прокуратура [населено място] обвинителен акт в Районен съд [населено място] за посочените престъпления и е образувано нохд № 2422/2009 г. по описа на Русенския районен съд.
Съдът е приел, че в хода на разглеждане на наказателното дело е назначена съдебно психиатрична-психологична експертиза за здравословното състояние на ищеца, като е постановено същият да се яви на 28.10.2009 г. в ОДПЗС Р. за изследване. В съдебно заседание на 30.10.2009 г. по предложение на вещото лице съдът с определение е настанил подсъдимия – сега ищец Ч. за срок от 10 дни в ОДПЗС – Р. за изготвяне на назначената експертиза и е разпоредено същият да бъде отведен от служители на ОЗ”Охрана” [населено място]. Прието е, че с определение от 20.01.2010 г. Русенския районен съд е изменил мярката за неотклонение по отношение на Г. Ч. от „подписка” в „задържане под стража”, тъй като същият е нарушил първоначалната мярка за неотклонение и не се явил в съдебно заседание. Определението на Районния съд е изпълнено и подсъдимият е настанен в ареста на [населено място] на 21.10.2010 г. С определение от 27.01.2010 г. на Русенския окръжен съд е потвърдено определението на Русенския районен съд относно мярката за неотклонение „задържане под стража”.
Прието е, че с присъда № 27/05.02.2010 г. Районен съд [населено място] признал Ч. за виновен за извършено престъпление по чл.210,ал.1,т.5,вр.чл.209, ал.1,вр.чл.26,ал.1 НК и му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от четири години и шест месеца. Със същата присъда Ч. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.316,вр.чл.311,ал.1, вр.чл.26,ал.1,вр.чл.2,ал.2 НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години. На основание чл.23 НК му е наложено наказание за срок от четири години и шест месеца, което е увеличено на основание чл.24 НК с шест месеца и е определено общо наказание пет години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието. Прието е, че наказателното производство е прекратено относно повдигнатото обвинение по чл.316, вр.чл.309,ал.1 НК след изрично искане на подсъдимия. С определение от същата дата е потвърдена мярката за неотклонение „задържане под стража”. Прието е, че възоснова на разпореждане на Районен съд [населено място] от 22.02.2010 г. ищецът е преведен и настанен в Затвора в [населено място].
С решение № 194/02.07.2010 г. по внохд № 292/2010 г. на Русенския окръжен съд е изменена присъдата на Русенския районен съд, като е намалено наказанието за първото деяние на три години и шест месеца и е отменено увеличението на общото наказание на осн.чл.24 НК. На ищеца е определено общо наказание три години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието. Решението е влязло в сила на 12.07.2010 г. Със заповед от 09.08.2010 г. на началника на Затвора [населено място] ищецът е разпределен за изтърпяване на наказанието в З. В. Т.. Освободен е от затвора на 12.11.2010 г.
Съдът е приел, че с решение № 550/11.11.2010 г. по к.н.дело № 518/2010 г. на ВКС е отменена по реда на възобновяването влязлата в сила присъда № 27/05.02.2010 г. по нохд № 2422/2009 г. на Русенския районен съд и ищецът е признат за невинен и е оправдан изцяло по предявените му обвинения за посочените по-горе престъпления и на същата дата е освободен от Затвора в [населено място].
Относно здравословното състояние на ищеца са възприети заключения на вещи лица – лекар кардиолог, вещо лице лекар уролог, лекар – невролог. Въззивният съд е обсъдил и събраните по делото гласни доказателства.
За да уважи иска по чл.2,ал.1,т.2 ЗОДОВ срещу Прокуратура на РБългария съдът е взел предвид, че обвинение срещу ищеца и повдигнато на 09.06.209 г. за посочените по-горе престъпления, съответно е поддържано от прокурор при Р. районна прокуратура в периода на воденото съдебно производство пред Р. до 05.02.2010 г., а след това от прокурор при Р. окръжна прокуратура пред Русенския окръжен съд до постановяване на въззивното решение на 02.07.2010 г., с което осъдителната присъда на Р. е влязло в сила. Прието е, че първоначално са повдигнати три обвинения срещу ищеца, от които първото за тежко умишлено престъпление с ефективно осъждане по две обвинения – наказателното производство за престъпленията по чл.316, вр.чл.309,ал.1 НК е прекратено пред първата инстанция на осн.чл.81,ал.3 вр.чл.80, ал.3, вр.ал.1,т.4 НПК. Прието е, че влязлата в сила присъда е приведена в изпълнение от Р. районна прокуратура и ищецът е освободен от Затвора – Л. на 12.11.2010 г. При определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди, дължимо от Прокуратурата на РБългария съдът е взел предвид изживяните сериозни притеснения от ищеца – стрес, чувство на тревога от предстоящо осъждане, накърнени чест и достойнство, заради деяния, които не е извършил, несигурност дали ще бъде оправдан. Съдът е взел предвид и здравословното състояние на ищеца – през м. юни и юли 2010 г. е реализирал два продължителни синкопа, причините за които са кардиологични, че ищецът бързо побелял, имал проблеми със зъбите, изпадал в крайности на душевното си състояние. Като се е съобразил с разпоредбите на чл.52 ЗЗД съдът е определил дължимото от прокуратурата на РБългария обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в размер на 5000 лв., заедно със законната лихва от 11.11.2010 г. до изплащането. Прието е за неоснователно възражението на прокуратурата за приложението на чл.5 ЗОДОВ с оглед поведението на ищеца в хода на съдебното производство, довело до промяна на мярката за неотклонение от „подписка” в „задържане под стража”, както и че това възражение е неотносимо към нейната отговорност.
Прието е, че отговорността на Районен съд [населено място] и Окръжен съд [населено място] е на самостоятелно основание – чл. 2,ал.1, т.3/в редакцията на текста преди изм.с Д.в.бр.98/2012 г./ ЗОДОВ. Прието е, че ищецът е бил осъден на наказание, предвидено в НК и е оправдан по реда на отмяната от ВКС. При определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди съдът е взел предвид продължителното съдебно производство от месец септември 2009 г. до 02.07.2010 г., осъдителната присъда на Русенския районен съд на общо пет години лишаване от свобода с постановеното ефективно изтърпяване на наказанието, въззивното решение на Русенския окръжен съд, който е определил наказание три години и шест месеца лишаване от свобода с ефективно изтърпяване, престоя в следствения арест Р. – от 21.01.2010 г. до 01.03.2010 г., престоя в затвора Л. от 01.03.2010 г. до 11.11.2010 г., , негативните изживявания от ищеца –стрес, страх от осъждане за деяния, които не е извършил, накърнена чест и достойнство през времето на съдебния процес, претърпените психически и физически страдания по време на престоя в ареста и затвора – ограничена свобода, липса на контакти с близки хора, лоши битови условия и тормоз от страна на другите задържани, обостряне на заболяванията, които е имал.
Прието е, че неимуществените вреди, поради престоя на ищеца в ОДПЗС Р. не следва да се възмездяват, тъй като настаняването в мъжкото отделение на диспансера е по реда на чл.70,ал.1 НПК и е за целите на наказателното производство, че не се касае за прилагане на принудителни медицински мерки по чл.89 НК, нито за задължително настаняване на лечение по реда на чл.155 от Закона за здравето, в които хипотези съдебните актове подлежат на обжалване пред по-горен съд и са отменяеми, съответно са включени в хипотезата на чл.2,ал.1,т.4 ЗОДОВ.
При определяне размера на обезщетението съдът е съобразил и становищата на вещите лица, че констатираните заболявания не са в пряка причинна връзка със задържането на ищеца. Съдът е приел с оглед разпоредбите на чл.52 ЗЗД, че ищецът ще бъде справедливо обезщетен със сумата 15 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, които се дължат от ответниците Районен съд [населено място] и Окръжен съд [населено място] в условията на солидарност, заедно със законната лихва, считано от 11.11.2010 г., като иска до пълния размер на сумата 80 000 лв. е неоснователен.
Относно претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди съдът е приел, че е основателна претенцията против Окръжен съд [населено място] в размер на сумата 700 лв., представляваща изплатено адвокатско възнаграждение на адв. Г. по внохд № 293/2010 г. на Окръжен съд [населено място], заедно със законната лихва, считано от 11.11.2010 г. до изплащането. В останалата част искът е отхвърлен до пълния предявен размер. В отхвърлената част на иска въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
По правните въпроси, поставени от жалбоподателя-ищец.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя Г. Ч. за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК на въззивното решение на Великотърновския апелативен съд в обжалваната част. Поставеният въпрос в изложението във връзка с присъждане на справедливо обезщетение, отговарящо на причинените вреди е въпрос по правилността на обжалваното решение и е касационно основание за отмяна по чл.281,т.1 ГПК. Съобразно тълкуването, дадено в т.1-ва от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по делото, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл.284,ал.3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Поставеният въпрос от жалбоподателя-ищец не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Този въпрос съдът следва да прецени ако се допусне касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба по същество, но не и в настоящото производство по чл.288 ГПК. Основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. В настоящото производство съдът само преценява дали формулираният въпрос от жалбоподателя е правен въпрос и налице ли са допълнителните предпоставки, предвидени в чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК, за да се допусне касационно обжалване. При липса на ясно и точно формулиран правен въпрос само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на допълнителните предпоставки в чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК. Освен това от изложените съображения в изложението на жалбоподателя не може да се доуточни и конкретизира правен въпрос, който въззивният съд е разрешил и съответно, който е обусловил решаващите му изводи.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по въпроса, поставен от жалбоподателя-ищец.
По правния въпрос, поставен от жалбоподателя-ответник – Окръжен съд [населено място].
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по поставения правен въпрос.
С решение № 449/17.06.2009 г. по гр.дело № 3696/2007 г. на ВКС IV г.о., постановено по реда на ГПК/отм./ е прието, че вредата е пряка, когато тя следва закономерно от неизпълнението на определени задължения и е непосредствена, когато противоправния резултат директно предпоставя вредата без намесата на други фактори на въздействие. Предмет на постановеното решение е предявен иск с пр.осн.чл.49 ЗЗД.
Правният въпрос съдът не е разрешил в противоречие с разрешението в посоченото решение, тъй като се е произнесъл по различна хипотеза и по предявен иск с различно правно основание, поради което и правните изводи са различни.
С решение № 614/23.11.2009 г. по гр.дело № 2070/2008 г. на ВКС, II г.о.,постановено по реда на ГПК/отм./ е прието, че за да се ангажира отговорността на държавата по реда на чл.2,т.6 ЗОДОВ достатъчно е да се установи, че е налице изтърпяване на наложено наказание „лишаване от свобода” над определения от съда размер. На обезщетяване по реда на ЗОДОВ подлежат само онези вреди, чието настъпване е установено по категоричен начин от събраните по делото доказателства. Правният въпрос въззивният съд е разрешил в по аналогичен начин. Следователно не се установява соченото основание за допускане на касационно обжалване.
Не следва да се допусне касационно обжалване по поставения правен въпрос по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като същият касае приложението на чл.4 ЗОДОВ и чл.52 ЗЗД, които разпоредби са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна и обилна съдебна практика, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените условия.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 305/30.11.2012 г. по в.гр.дело № 390/2012 г. на Великотърновския апелативен съд по касационна жалба вх. № 86/08.01.2013 г., подадена от ищеца Г. А. Ч. от [населено място], [улица], № 2, чрез адв.В.В. и по касационна жалба вх. № 59/07.01.2013 г., подадена от ответника Окръжен съд [населено място] с адрес [населено място], [улица].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: