3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1052
гр.София, 10.11.2015
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Е. Томов
Д. Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Д. Драгнев гр. д. № 4049 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Р. М., Е. А. М., А. А. М. и К. А. М. в качеството им на наследници на починалия в хода на делото А. А. М. срещу решение №179 от 8.4.2015 г., постановено по в. гр. д. №70 по описа за 2015 г. на Русенския окръжен съд, Гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 111 от 24.11.2014 г. по гр. д. № 878 по описа за 2013 г. на Районен съд-Бяла, за отхвърляне на предявените от А. А. М. срещу Г. П. К. установителни искове за дължимост на сумата от 24 000 лв., представляваща невърнат заем, и на сумата от 20 000 лв. договорна лихва върху главницата.
К. твърдят, че решението на Русенския окръжен съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочат т.3 на ал.1 на чл.280, ал.1 от ГПК по въпроса допустима ли е замяна на престацията между страни по делото, които са различни от тези, определени още с доклада на първоинстанционния съд и налице ли е такава замяна в настоящия процес.
Ответникът по касационната жалба Г. П. К. счита, че не са налице условията за допускане на касационно обжалване на решението на Русенския окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за заплащане на 1 500 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете за установяване дължимостта на заем и договорна лихва върху главницата, въззивният съд е счел, че между страните първоначално са съществували отношения по договор за влог на складирано зърно, тези отношения са прераснали в договор за покупко-продажба, по който продажната цена е била изплатена от ответника. Дори да се приеме, че се касае за договор за заем, дължимите суми са заплатени, което се установява от подписаните от ищеца разходни касови ордери. В тези ордери е посочено, че сумата се изплаща от едноличното дружество, собственост на ответника, а не от него в лично качество, което е дало основание на касаторите да формулират въпроса, по който желаят да бъде допуснато касационно обжалване. Отговорът на това питане се съдържа в разпоредбата на чл.73 от ЗЗД, според която задължението може да бъде изпълнено от трето лице дори против волята на кредитора, освен ако той има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника. По въпроса е формирана задължителна съдебна практика-решение № 197 от 7.2.2012 г. по т. д. № 1043/2010 г. на ІІ Т.О. на ТК на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК. Според това решение разпоредбата на чл.73 от ЗЗД регламентира възможността за изпълнение на задължението от трето лице, когато естеството на задължението е такова, че може да бъде изпълнено от всяко лице и страните не са сключили договор intuitu personae. Тази възможност произтича от същността на изпълнението като осъществяване на дължимия резултат. Извършеното от третото лице изпълнение на чужд дълг има погасителен ефект, еднакъв с този на изпълнението на длъжника. За настъпването на погасителния ефект е без значение дали третото лице има или няма интерес от изпълнението на чуждия дълг. Законът не изисква наличието на правен интерес като предпоставка за изпълнението на третото лице. Правният интерес има значение само във вътрешното правоотношение между третото лице, извършило плащането, длъжника, чието задължение се погасява и се отнася до възможността на третото лице да се суброгира в правата на кредитора съгласно чл.74 от ЗЗД. В хипотезата на сключен договор за заем спецификата на задължението е връщане на заетата сума. Касае се за задължение за заместима престация, което може да бъде изпълнено от трето лице. За заемодателя е без значение кой ще изпълни задължението на заемателя за връщане на сумата и тъй като договорът за заем не е договор, сключен с оглед личността на заемателя, той може да бъде изпълнен от трето лице. Извършеното от третото лице плащане на задължението на заемателя за връщане на заетата сума в полза на заемодателя има погасителен ефект в правоотношението между длъжника и кредитора. В обжалваното решение е прието, че извършеното от името на юридическото лице плащане погасява задължението на ответника, следователно по повдигнатия от касаторите въпрос това решение съответства на задължителната практика на ВКС, поради което касационното му обжалване не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторите дължат на ответника по жалбата 1 500 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №179 от 8.4.2015 г., постановено по в. гр. д. №70 по описа за 2015 г. на Русенския окръжен съд, Гражданска колегия.
ОСЪЖДА Б. Р. М.-ЕГН: [ЕГН], Е. А. М.-ЕГН: [ЕГН], А. А. М.-[ЕГН], и К. А. М.-[ЕГН], да заплатят на Г. П. К.-[ЕГН], сумата 1 500/хиляда и петстотин/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: