О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1052
гр. София 12.09.2013 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 20 май през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 2830 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника К. С. С., чрез адв. Н. К. против решение № III-9/05.02.2013 г. по в.гр.дело № 2364/2012 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 993/23.07.2012 г. и допълнително решение № 1445/19.09.2012 г. по гр.дело № 10038/2011 г. на Бургаския районен съд в частта, с която е постановено, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има жалбоподателя и в частта, с която е предоставено на основание чл.56,ал.1 СК ползването на семейното жилище, находящо се в [населено място],[жк],[жилищен адрес] на съпругата К. П. С. и е отхвърлен иска на К. С. С. с пр.осн.чл.56,ал.1 СК за предоставяне ползването на посоченото семейно жилище. Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение са нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила.
В изложението са поставени правните въпроси: 1. върху показанията на коя група свидетели съдът следва да обоснове крайния извод – на заинтересованите свидетели или на останалите, както и на какви основания могат да се игнорират показанията на определени свидетели, решен в противоречие с практиката на ВКС, 2. следва ли при постановяване на решението си въззивният съд да изложи мотиви, да обсъди всички доказателства и доводи на страните, касаещи правнорелевантни за спора факти, допустимо ли е при мотивиране на решението си въззивният съд да препрати към мотивите на първоинстанционния съдебен акт при положение, че първата инстанция не е изложила съображения по фактите и приложимата правна норма и не е обсъдил всички доводи и възражения на страните, решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 2 от ППВС № 1/85 г., решение № 324/22.04.2010 г. по гр.дело № 1413/2009 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл. 290 ГПК. Цитирани са и други решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК, 3. относно критериите, възоснова на които съдът следва да прецени на кого да бъде предоставено ползването на семейното жилище и в този смисъл дали освен брачните провинения и вината за разстройството на брака следва да се вземат предвид и други фактори, като материалната обезпеченост на всеки един от съпрузите, оставащите в тежест задължения на единия съпруг по теглени заеми за нуждите на семейството, жилищните нужди на всеки един от тях, извършена разпоредителна сделка с жилищен имот – лична собственост на единия съпруг непосредствено преди същият да е предявил иска за развод и за предоставяне ползването на семейното жилище, респективно по време на висящността на съдебния процес. В кой момент също така се преценява дали е налице жилищна нужда – към момента на завеждане на иска за предоставяне ползването на семейното жилище, към момента на постановяване на съдебното решение или към друг момент, решен в противоречие с практиката на ВКС – ППВС № 12/28.11.1971 и решение № 190/01.03.2010 г. по гр.дело № 4281/2008 г. на ВКС III г.о., постановено по чл.290 ГПК и който въпрос е решаван противоречиво от съдилищата – цитирани са решения на състави на ВКС, 4. ако в исковата си молба ищецът не е въвел определени факти, на които основава искането си за предоставяне ползването на семейното жилище, нито е въвел тези факти чрез пояснение и допълнение към исковата си молба, то може ли първоинстанционният съд, респективно въззивната инстанция да се позоват на неизтъкнатите от ищеца факти при разрешаване на спора по чл.56 от СК/извън случаите по чл.56,ал.1, изр.2 СК, при които съдът се произнася служебно относно ползването на семейното жилище и може служебно да събира доказателства/. Следва ли в този случай, ако първоинстанционният съд не е изяснил какви са точно фактическите твърдения чрез въпроси към страните/в конкретния случай дали някой от тях ползва семейното жилище или го е напуснал/ и не е включил подобни твърдения в доклада си по делото, виззивният съд да ги изясни отново и да направи нов доклад по делото, решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 644/12.10.2010 г. по гр.дело № 1269/2009 г. на ВКС IV г.о., решение № 205/11.07.2011 г. по гр.дело № 149/2011 г. на ВКС II г.о., решение № 415/25.01.2012 г. по гр.дело № 1332/2010 г. на ВКС I г.о., постановени по чл.290. Според жалбоподателя въпросът може ли първоинстанционния съд, респективно въззивната инстанция да се позоват на неизтъкнати от ищеца факти при разрешаване на спора по чл.56 от СК/извън случаите по чл.56, ал.1, изр.2 СК , при които съдът се произнася служебно относно ползването на семейното жилище и може служебно да събира доказателства/, а в конкретния случай това е неизползването на семейното жилище от страна на ищеца е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, 5. при условие, че и двамата съпрузи не ползват жилището предмет на претенцията по чл.56 от СК, то налице ли е в този случай доброволен отказ от ползването му и може ли същото да бъде предоставено за ползване, решен в противоречие с практиката на ВКС – т.4 от ППВС № 12/1971 г., 6. допустимо ли е искането за определяне на наем за частта на съпруга, който е лишен от ползването на семейното жилище, да бъде предявено устно в хода на процеса. Съставлява ли това искане отделна искова претенция и трябва ли същата да бъде предявена от ищеца с исковата молба, респективно от ответника под формата на насрещен иск или това искане е част и последица от предявен иск за предоставяне ползването на семейното жилище – въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответницата по жалбата К. П. С., чрез адв.К. С. в писмен отговор е изразила становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявени искове по чл.49,ал.1 и ал.3 и чл.56 СК
От фактическа страна е прието, че жалбоподателят К. С. С. и ответницата по жалбата К. П. С. са съпрузи. Граждански брак са сключили с акт за граждански брак № 1540/21.12.1980г. на [община]. От брака имат две деца – към момента на постановяване на решението пълнолетни.
Прието е, че страните живеят фактически разделени, считано от края на 2011 г. Според съда е установено, че между тях не съществува взаимна привързаност, уважение и доверие, че ответницата по жалбата се старае за избягва всякаква връзка дори и по телефона с мъжа си, поради което е явно и несъмнено формалното съществуване на брачното отношение.
По въпроса за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака съдът е обсъдил събраните по делото гласни доказателства и е направил извода, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака се носи от мъжа, че не е установено по делото съпругата да е имала принос за разстройството на брачната връзка.
Относно ползването на семейното жилище – апартамент, състоящ се от две спални, дневна, кухня, баня, тоалетна в[жк], [жилищен адрес] възоснова на показанията на св.Л. е прието, че между страните съществуват остри и неразрешими конфликти, свързани с употребата на алкохол от страна на мъжа. Прието е, че не е целесъобразно двамата да го ползват съвместно. Според съда между страните няма разбирателство, уважение и взаимно търпимост. С оглед на това съдът е направил извода, че ползването на семейното жилище следва да бъде предоставено на единия от тях. При преценка на условията на чл.56, ал.5 СК на основание чл.272 ГПК съдът е препратил към мотивите на първоинстанционния съд относно предоставяне на семейното жилище на жената.
За определяне на наемна цена по реда на чл. 57 СК съдът е приел, че съобразно от чл.57, ал.1 СК по силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище на единия от съпрузите между тях възниква наемно правоотношение.
Прието е, че определяне размера на наема не е законова последица от постановяване на брачното решение и по същността си представлява самостоятелен брачен иск по смисъла на чл.322 ГПК, който може да бъде съединен за едновременно разглеждане в брачния процес. Прието е, че този иск следва да се подчини на общите правила за предявяването на искове – да се предяви с насрещна искова молба, което в случая не е направено. Прието е, че за него в настоящия процес е настъпила преклузията по чл. 133, вр. с чл.211, ал.1 ГПК, че няма пречка да бъде разгледан в отделен процес. При тези съображения съдът е приел, че допълнителното решение на Б., постановено относно претенцията по чл.57, ал.1 СК е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК по въпросите, поставени в п.1-ви и 2-ри от изложението, тъй като същите касаят правилността на обжалваното решение. Съобразно тълкуването, дадено в т.1-ва от ТР № 1/2009 г. по т.дело № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по делото, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл.284,ал.3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Постановените въпроси от жалбоподателят представляват такива по правилността на обжалваното решение и са основания за касационна отмяна по чл. 281,т.3 ГПК, и подлежат на преценка ако се допусне касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба по същество. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извърши след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Тъй като поставените въпроси от жалбоподателя са относими към правилността на обжалваното решение съдът намира, че не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на допълнителните предпоставки за това по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос, поставен в п.3-ти от изложението.
С ППВС № 12/28.11.1971 г. – т.5 е прието, че когато съдът констатира, че жилището не може да се разпредели за поотделно ползване от двамата съпрузи предоставя същото на единия съпруг, като се ръководи от критериите, посочени в чл.28 СК – интересите на децата, здравословното състояние, вината и други обстоятелства, като критериите не са изчерпателно изброени, а са само ориентировъчни. Това разрешение не е загубило сила при действието на СК в сила от 01.10.2009 г.
С решение № 190/01.03.2010 г. по гр.дело № 4281/2008 г. на ВКС III г.о., постановено по чл. 290 ГПК е разрешен правния въпрос относно релевантните въпроси, които трябва да обсъди съдът при вземане на решение на кого от бившите съпрузи да предостави семейното жилище, че при тази преценка следва да се обсъдят относимите доказателства и особено тези, свързани със здравословното състояние и възможността бившите съпрузи да реализират доходи от трудова дейност при положение, че децата им са пълнолетни и с влязло в сила решение е признато, че дълбокото и непоправимо разстройство на брака се дължи на обективни причини.
В съответствие с посочената практика с въззивното решение съдът е взел предвид наличието на остри и неразрешими конфликти между двамата съпрузи, свързани с употребата на алкохол от мъжа, обуславящо невъзможността за съвместно ползване на семейното жилище, липсата на търпими отношения, обстоятелството, че жалбоподателят-ответник поради липса на средства за ежедневна издръжка и поддръжка на семейното жилище живее при своята майка. Следователно не се установява основание за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Поради това, че правният въпрос е разрешен в съответствие с практиката на ВКС съдът не обсъжда наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК – противоречиво разрешаване на правния въпрос от съдилищата.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по правните въпроси формулирани в п.4-ти и 5-ти от изложението. Поставените въпроси не са разрешавани от въззивния съд в обжалваното решение и не са обусловили правните му изводи. Поради това те не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителните предпоставки, предвидени в чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК по въпроса, формулиран в п.6-ти от изложението. Въпросът касае приложението на чл. 57,ал.2 СК, които разпоредби са ясни и не се нуждаят от тълкуване. Налице е и установена съдебна практика по приложението на този текст.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не се установяват основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК по поставените правни въпроси от жалбоподателя К. С..
С оглед изхода на спора в полза на ответницата по жалбата К. С. следва да се присъди сумата 350 лв. разноски по делото за настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № III – 9/05.02.2013 г. по в.гр.дело № 2364/2012 г. на Бургаския окръжен съд по касационна жалба вх. № 4322/14.03.2013 г., подадена от ответника К. С. С., [населено място],[жк], [жилищен адрес] чрез адв.Н. К..
Осъжда К. С. С., [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на К. П. С. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] съдебен адрес [населено място], [улица], № 9, ет.1,ап.ляв, чрез адв. Й.Й. сумата 350 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: