3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1053
С., 13.10.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на седми октомври две хиляди и десета година в състав:
Председател: Светла Цачева
Членове: Албена Бонева Владимир Йорданов
изслуша докладваното от съдията Ц. гр. д. № 886 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение от 05.01.2010 г. по гр.д. № 5326/2009 г. на Софийски градски съд е потвърдено решение от 24.02.2009 г. по гр.д. № 10916/2008 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 59, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявени от П. А. Х. от гр. С. против “Топлофикация-София” АД за заплащане на обезщетение в размер на 3800 лева за ползване на минаващ през имот № 862 в кв.11 по плана на гр. С. топлопровод с дължина 28 метра в периода от 01.01.2000 г. до 04.04.2008 г. и 1200 лева обезщетение за забава при изпълнение на парично задължение в размер на законната лихва. В решението е прието за установено, че през 1989 година под имот № 862 в кв.11 по плана на гр. С., местността “Витоша-ВЕЦ-Симеоново”, целият с площ от 1300 кв.м., е бил изграден топлопровод, захранващ с топлоенергия посолството на Кувейт и резиденциите на Г., Ш., И. и Б.. Прието е, че ищецът не е доказал правото си на собственост върху имот № 862 в кв.11 по плана на гр. С. – не е доказал правото си на възстановяване върху имота, който е бил отчужден. Прието е, че и при доказано право на собственост, то прекараният през имота топлопровод е самостоятелен обект на собственост и не може да се третира като приращение, на които твърдения се основава претенцията на ищеца за собственост върху топлопровода, както и че съгласно чл. 60, ал.2, т.1 ЗЕЕЕ (отм.) в полза на ответника съществува сервитутно право върху топлопровода и изградената в имота абонатна станция, поради което собственикът или ползувателят на имота са длъжни да не пречат на упражняването на това право. С оглед неоснователността на иска с правно основание чл. 59 ЗЗД за обезщетение за ползването на изградения в имота топлопровод, съдът е отхвърлил като неоснователен и акцесорния иск с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Касационна жалба против решението на Софийски градски съд е постъпила от П. А. Х. от гр. С.. Поддържа се, че по обуславящия изхода на делото въпрос относно собствеността върху приращенията върху недвижим имот, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с постоянната практиката на съдилищата; че в нарушение на практиката на съдилищата е формиран и изводът, че процесният топлопровод има характер на енергиен обект. Приложени са решение № 237 от 15.04.2009 г. по гр.д. № 5124/2007 г. на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд; решение № 237 от 09.04.2009 г. по гр.д. № 621/2008 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд и решение № 1195 от 14.07.2008 г. по гр.д. № 1551/2008 г. на П. окръжен съд. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване и на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въпросът за точното тълкуване и прилагане на чл. 60, ал.2, т.1 ЗЕЕЕ (отм.) и в частност кои обекти съставляват “енергиен обект” по смисъла на закона е от значение за развитието на правото.
Ответника по касационната жалба “Топлофикация-София” АД счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки по чл. 280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Доводите за постановяване на съдебният акт в противоречие с практиката на съдилищата по чл. 92 ЗЗД и чл. 60, ал.2, т. 1 ЗЕЕЕ (отм.) са неоснователни. В съответствие с установената практика, израз на която са и приложените към касационната жалба съдебни решения, съдът е приел, че ответникът притежава сервитутно право върху минаващия през имота топлопровод, съставляващ заварен енергиен обект по смисъла на § 1, т.17 ДР ЗЕЕЕ (отм.); че енергийният обект е съществувал към м. юли 1999 г., поради което сервитутното право е възникнало с влизане в сила на ЗЕЕЕ (отм.), поради което за ползването му не се дължи обезщетение на собственика на земята.
Повдигнатият от касаторите въпрос по приложението на чл. 60, ал.2, т.1 ЗЕЕЕ (отм.), а именно кои обекти съставляват “енергиен обект” по смисъла на закона не дава основание за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 КТ. Текстът на чл. 60 ЗЕЕЕ (отм.), съгласно който около енергийните обекти се създават сервитутни зони, като за съществуващите енергийни обекти сервитутно право възниква по силата на закона, не е неясен, непълен или противоречив, поради което не налага тълкуване. Въпросът кои обекти са енергийни по смисъла на ЗЕЕЕ (отм.) е разрешен в § 1, т.17 от Допълнителните разпоредби на закона, в който текст е дадена точна дефиниция на понятието при изчерпателно изброяване на видовете енергийни обекти, съобразена при постановяване на обжалвания съдебен акт.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 05.01.2010 г. по гр.д. № 5326/2009 г. на Софийски градски съд ІІ “г”въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: