О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1054
гр. София 12.09.2013 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 08 април през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 2178 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищците М. Е. Д. и Й. Г. Д., двамата чрез адв. Н. М. срещу решение № 401/16.11.20212 г. по в.гр.дело № 364/2012 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 602/04.06.2012 г. по гр.дело № 4269/2011 г. на Районен съд [населено място]. С последното е отхвърлен предявеният от жалбоподателите против П. Е. П. и К. Е. М. иск за прогласяване нищожност на нот.акт № 167/1992 г. и нищожност на извършената с него сделка покупко-продажба на недвижим имот – апартамент, находящ се в гр.Ст.З., [улица], състоящ се от кухня, дневна, спалня и сервизни помещения със застроена площ от 59.23 кв.м., заедно с избено помещение № 21 със застроена площ 4.01 кв.м. и 1.436% ид.части от общите части на сградата поради неспазена форма на осн. чл. 18 ЗЗД, вр. чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД, като неоснователен. Жалбоподателите поддържат основания за неправилност на обжалваното решение – нарушение на материалния закон и необоснованост.
В изложението са поставени правните въпроси: 1. допустимо ли е при наличие на един единствен оригинал от нотариален акт/намиращ се в Агенцията по вписванията/ съдът да обсъжда в мотивите си незаверено копие от този нотариален акт с допълнени реквизити в него, срещу което обаче копие не се намира оригинал в никоя от страните по спора и никъде другаде в правния мир, 2. допустимо ли е, давайки тежест на копието пред оригинала съдът да основе мотивите си на предположение/че копието навярно е направено от оригинал и че навярно този оригинал някъде съществува/. В изложението се поддържа, че въззивният съд в атакуваното решение изцяло е игнорирал императивната законова разпоредба на чл.472 ГПК/отм./, прогласяваща нищожност на нотариалния акт при непосочване в същия на задължителните съгласно чл.476, б.”а” ГПК/отм./ реквизити-ден, месец на съставянето му, като е приел за действителен такъв нотариален акт съответно за действителна сделката, извършена с него, което решение на съда по този материалноправен въпрос е в противоречие с практиката на ВКС, в противоречие с решенията на съдилищата в страната по въпроса и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Според жалбоподателите правните въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Цитирано е решение № 1079/24.10.1991 г. по гр.дело № 902/1991 г. на ВС I г.о., решение № 737/07.06.2010 г. по гр.дело № 74/2010 г. на Варненския окръжен съд.
Ответниците по жалбата П. Е. П. и К. Е. М. не са изразили становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирани страни и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 2 пр. 3 ЗЗД, вр. с чл. 476 б. „а” ГПК /отм./.
От фактическа страна е прието, че съобразно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, т.V, нот.дело № 1556/92 г. на нотариус при Старозагорски районен съд жалбоподателите-ищци М. Д. и Й. Д. продали на А. В. В. собствен недвижим имот – апартамент, находящ се в [населено място], [улица] със застроена площ 59.23 кв. м. с принадлежащи избено помещение № 21 с площ 4.01 кв. м. и 1.436 % идеални части от общите части на сградата за сумата от 3 650 лева.
Съдът е приел, че по делото са представени две различни ксерокопия на този нотариален акт.
Прието е, че първото, представлява копие от вписания в Служба по вписванията, [населено място] екземпляр от нотариалния акт, че то е представено от Служба по вписванията, [населено място] заедно с всички копия от нотариални актове, вписани в периода от 01.05.1992 г. до 31.05.1992 г.
Въззивният съд е приел, че по делото са представени и два заверени преписа на този нотариален акт от Служба по вписванията, [населено място] – първият от 14.12.2010г., сверен от длъжностно лице М., като копие от него е представено по нотариално дело № */2010г. по описа на нотариус Б. Г., вписан под № 394 на Нотариалната камара. Вторият заверен препис от 26.01.2011г., сверен от длъжностно лице М.Н., като копие от него е представено със заявление № 3826/24.03.2011г. до С., подадено от П. Е. П. и е послужило за издаване на кадастрална схема № 3426/29.03.2011г. на С..
Прието е, че второто, представлява копие, в което са вписани денят, месецът и името на нотариуса, от когото е извършена сделката. Според съда копие от него е представено по гр.д. № 2326/2011г. на Районен съд – Стара Загора от К. М. и М. Д.. Прието е, че копия от него са представени и от П. Е. П. и М. Е. Д. в изпълнение на указания, дадени от съда с определение от 19.12.2011г. да представят оригинала на процесния нотариален акт. Прието е, че в молба с вх. № 1058/2011г. е отразено, че приложеният към нея нотариален акт е намерен от М. Д. сред вещите на майка й А. В..
Въззивният съд е приел, че страните по делото не оспорват автентичността на подписите, положени от участниците в сделката и от нотариуса – С. С.. Възоснова на схема № 3416 / 29.03.2011г. на Служба по геодезия, картография и кадастър – С. З. съдът е приел, че процесният недвижим имот представлява апартамент с идентнификатор 688*, с административен адрес [населено място], [улица], № 5, ет.7, ап. 19 и като негов собственик е вписана А. В. В. на основание нотариален акт № 167/1992 г., издаден от нотариус при Старозагорския районен съд.
Прието е, че съобразно удостоверение за наследници № 95/09.02.2011 г. наследниците на Е. П. В., починал на 31.10.2001г. са П. Е. П., К. Е. М., М. Е. Д. и А. В. В.. Наследници на А. В., починала на 02.02.2007г. са П. Е. П., К. Е. М. и М. Е. Д..
Възоснова на показанията на разпитаните по делото свидетели М. Т., Ж. С. и Д. В., които работили като нотариални книговодители при Районен съд – Стара Загора през 1992г. съдът е приел за установено, че през 1992 г. нотариусите, а понякога деловодителите и стажантите са изписвали имената на нотариуса и датата на извършване на сделката. Прието е, че при предявяване на процесния нотариален акт свидетелките С. и В. са посочили, че положеният подпис на нотариус прилича на този на С. С., а почеркът, с който са изписани ръчно в акта съответните данни вероятно е на Ж. С..
Съдът е приел, че ищците – сега жалбоподатели излагат съображения за нищожно нотариално действие, извършено при съставянето на процесния нотариален акт № 167/26.05.1992 г. – непосочване в последния на месеца и деня на извършването му – чл. 472, вр. с чл. 476, б. „а” ГПК (отм.).
Прието е, че в хода на първоинстанционното производство е установено, че процесният нотариален акт, вписан в Служба по вписванията, [населено място] не съдържа посочените от ищците реквизити по чл. 476, б. „а” ГПК (отм.) – месец и ден на извършване на нотариалния акт.
Според въззивния съд е установено по делото, че никоя от страните не разполага с оригинален екземпляр от процесния нотариален акт. Прието е, че в изпълнение на дадени указания от първоинстанционния съд с определение от 19.12.2011г. П. Е. П., М. Е. Д. и Й. Г. Д. са представили един и същи екземпляр, който макар да е ксерокопие съдържа реквизитите по чл. 476, б. „а” ГПК (отм.).
Прието е, че в молбата, с която ищците са представили посочения нотариален акт е отразено, че същият е намерен от М. Д. сред вещите на А. В.. Според въззивния съд това обстоятелство само по себе си налага извода, че вероятно той представлява ксерокопие на оригинален екземпляр на нотариалния акт, в който са били вписани горните реквизити. Съдът е взел предвид, че върху това ксерокопие е изписано: „Р – 1540”, което съобразно показанията на свидетелката В. означава, че той е бил записан в двойно входящия регистър и сочи поредността на акта и партидната книга.
Съдът е взел предвид разпоредбите на чл. 474, ал. 1 ГПК (отм.), според които нотариалниятт акт се изготвя в два или повече еднообразни екземпляра и е приел, че законодателят не придава на някой от тях по-голяма сила или тежест, отколкото на другите. Прието е, че обстоятелството, че един от екземплярите не съдържа посочване на месеца и деня не е достатъчно основание да се приеме, че и другите не съдържат тези реквизити.
Прието е, че по делото не е доказано по безспорен и недвусмислен начин, че деня и месеца на извършване на нотариалния акт, съдържащи се в един от екземплярите, представен като ксерокопие по делото са били изписани впоследствие, или от друго лице, различно от това, попълнило тези данни във всички съставени екземпляри на нотариалния акт.
Като е взел предвид посоченото съдът е направил решаващия извод, че предявеният иск по чл. 472, вр. с чл. 476, б. „а” ГПК (отм.) е недоказан и че правилно първоинстанционния съд го е отхвърлил. Прието е, че доколкото предявеният иск по чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД е обусловен от първия, то и този иск е неоснователен. Според съда искът би бил основателен само ако нотариалното действие бъде прогласено за нищожно, тъй като ще обуслови липса на предписаната от закона форма за сключване на сделката – чл. 18 ЗЗД – нотариален акт.
При тези съображения въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което предявените искове са отхвърлени, като неоснователни.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения правен въпрос в п.1-ви от изложението. С тълкуването, дадено в т.2 от ТР № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че основанието по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалваното въззивно решение, правният въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС, с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ от 1994 г./отм./, с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и/или търговска колегии на ВКС или решение, постановено по реда на чл.290 ГПК. В подкрепа на доводите за наличие на основанието по чл.280,ал.1,т.1 ГПК жалбоподателите не са цитирали от посочената практика на ВКС в т.2-ра на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради което не се установява поддържаното основание за допускане на касационно обжалване.
По правния въпрос не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Жалбоподателите са цитирали решение № 1079/24.10.1991 г. на ВС I г.о., постановено по реда на ГПК/отм./. С това решение не е разрешен поставения правен въпрос. С решението е прието, че вещноправният ефект на договора за прехвърляне на собственост върху недвижим имот настъпва от датата на нотариалния акт, а не от датата на неговото подписване от договарящите. Същият правен въпрос не е разрешаван и в приложеното към изложението решение № 737/07.06.2010 г. по гр.дело № 74/2010 г. на Варненския окръжен съд. Поради това съдът намира, че не се установява предпоставката, предвидена в чл.280,ал.1,т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по същият правен въпрос. Последният касае приложението на чл. 183 ГПК, които норми са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна съдебна практика, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените условия.
Не следва да се допусне касационно обжалване по втория въпрос, формулиран в изложението. Същият касае правилността на обжалваното решение и е касационно основание за отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК са различни от общите основания за неправилност на обжалваното въззивно решение по чл.281,т.3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт съдът ще извърши само ако той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба по чл.290,ал.1 ГПК. В настоящото производство по чл.288 ГПК съдът преценява дали правният въпрос включен в предмета на спора и разрешен от въззивния съд в обжалваното въззивно решение е обусловил правните му изводи и дали е разрешен при наличие на допълнителните предпоставки, визирани в чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК. С оглед на посоченото съдът намира, че поставеният въпрос от жалбоподателите не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, поради което само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на останалите предпоставки в чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК. Всички останали доводи в изложението на жалбоподателите също касаят правилността на обжалваното решение и не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. На това основание касационно обжалване не следва да се допусне, без да се обсъжда наличието на допълнителните предпоставки по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК.
Като взе предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1, 2 и т.3 ГПК по поставените правни въпроси от жалбоподателите.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 401/16.11.2012 г. по в.гр.дело № 364/2012 г. на Старозагорския окръжен съд по касационна жалба вх. № 175/07.01.2013 г., подадена от ищците М. Е. Д. и Й. Г. Д. и двамата с постоянен адрес [населено място], общ. М., обл.С. З., чрез адв. Н. М..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: