1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1054
ГР. С., 29.09.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 27.09.11 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: М. И.
И. П.
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №497/11 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивното решение на Градски съд С. /ГС/ по гр.д. №4124/10 г. и по допускане на обжалването.
С въззивното решение са уважени предявените от Г. Б. срещу касатора искове по чл.344, ал.1 от КТ – за отмяна на уволнението му от длъжността техник в секция „Строителна физика”, извършено на осн. чл.325,т.9 от КТ, за възстановяване на тази работа и за обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1,2 и 3 от ГПК. Намира, че по материалноправния въпрос за законовите предпоставки за уволнение по чл.325, т.9 от КТ въззивното решение противоречи на приложеното на ВКС №666/06 г. по гр.д. №2473/03 г./ осн. по чл.280, ал.1,т.2 от ГПК/. Освен това ищецът е възстановен на длъжност, каквато не е заемал при уволнението.
Сочи още, че процесуалният въпрос за задължението на въззивния съд да допусне поисканите от ответника по иска, като въззивник нови доказателства от значение за спора и за отбранителната му теза в процеса е решен в противоречие с ТР №1/01 г. – осн. по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК. Евентуално, ако с оглед новия процесуален закон соченото ТР е неприложимо, поставя въпроса за допускането от въззивния съд на нови доказателства, когато не са събрани поради процесуално нарушение на първата инстанция, като такъв от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Сочените основания за допускане на обжалването не са налице: За да уважи иска по чл.344, ал.1,т.1 от КТ въззивният съд е приел, че работодателят, чиято е доказателствената тежест за законността на уволнениието / указана му в доклада по чл.146 от ГПК – л.57/ не е установил предпоставките на използваното уволнително основание по чл.325,т.9 от КТ. При съдебното оспорване на уволнението е установено, че работникът може да работи на заеманата длъжност, без това да се отразява на здравето му, т.е. не е налице трайна невъзможност за изпълнение на работата по см. на чл.325, т.9 от КТ. Работодателят не е установил и втората предпоставка – че не разполага с друга свободна и подходяща за ищеца работа, на която да го премести. Изводите на въззивния съд са за работата / като длъжностни изисквания и условия на труд/, заемана от ищеца по тр. договор, за която се отнасят решението на ТЕЛК от 18.12.08 г. и приетата СМЕ. Доводите на касатора за необосноваността на тези изводи, като осн. по чл.281,т.3 от ГПК ВКС не разглежда в това производство.
Приетото за двете предпоставки по чл.325,т.9 от КТ, както и за разпределението на доказателствената тежест за установяването им напълно съответства на Р №666/06 г. на ВКС, трето г.о.. Там също е посочено, че уволнението по чл.325, т.9 от КТ се извършва, когато работникът е в невъзможност да изпълнява работата по тр. договор, поради здравни противопоказания и инвалидност, въз основа на заключение на ТЕЛК и работодателят е установил, че няма друга работа, подходяща за работника при здравословното му състояние. Или по материалноправния въпрос не е налице соченото от касатора противоречие по чл.280, ал.1,т.2 от ГПК като основание за допускане на обжалването.
Такова противоречие не е налице и по процесуалния въпрос: с ГПК /07 г. са внесени ограничения за събиране на доказателства във въззивното производство. То се развива като ограничен въззив за разлика от пълния въззив по отменения ГПК и затова приетото в ТР №1/01 г., че въззивният съд може и следва да събере всички доказателства от значение за спора, сочени от страната е несъответно на и неприложимо при новия процесуален закон, а с това не е налице и противоречието по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК. При действащия ГПК въззивният съд следва да допусне и събере само непосочените или несъбрани доказателства поради допуснати от първата инстанция процесуални нарушения, а такива в случая ОС не е констатирал по повод искането на въззивника за нови доказателства. Това становище е съответно на практиката по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК – напр. Р 549/10 г. по гр.д. №56/10 г. на ВКС четвърто г.о., Р №700/11 г. по гр.д. №304/10 г. на трето г.о. и др., затова не е налице основание за допускане на обжалването и по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд С. по гр.д. №4124/10 г. от 18.06.10 г.
Осъжда [фирма] – С. да заплати на Г. И. Б. 300 / триста/ лв., разноски за това производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: