О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1055
София, 11.11.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми октомври две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 3208/2015 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1т.1- т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от „Н.”-ЕАД- клон Г. Т.-С. З.,представлявано от управителя Ф. Ш. и процесуален представител главен юрисконсулт М. К. срещу решение № 75/24.02.2015 г. по гр.д.№1556/2014 г. на Окръжен съд-Стара Загора.
Ответникът по касационната жалба И. Е. Б. в писмен отговор, подаден чрез пълномощник адв.С. К. я оспорва. Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна,която има правен интерес от предприетото процесуално действие и е процесуално допустима.
С обжалваното решение е потвърдено решение № 1049/20.10.2014 г. по гр.д№ 2544/2014 г. на Районен съд-Стара Загора.С него са уважени предявените от ищеца- ответник по касационната жалба в настоящото производство, искове по чл.344 ал.1 т.1 – т.3 КТ, за признаване за незаконно уволнението му извършено със заповед №7/17.04.2014 г. на работодателя въз основа на чл.328 ал.1 т.2 пр.2 КТ и отмяната й , за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност диспечер транспортни средства и за заплащане на обезщетение въз основа на чл.225 ал.1 КТ в размер на 2 881,12 лв. за времето през което е останал без работа в периода 17.04.2014 г.-08.10.2014 г., ведно със законната лихва от 12.06.2014 г. до изплащането й . Искът до пълния му размер от 4 914 лв. и за периода от 08.10.2014 г.-16.10.2014 г., е отхвърлен като неоснователен, а до размер на сумата 4 438,48 лв. отхвърлянето е и поради прихващане с насрещните вземания на работодателя по чл.220 ал.1 КТ и по чл. 222 ал.1 КТ .Присъдени са и разноски. Въззивният съд е приел, че на 16.04.2014 г. в срока по чл. 345 ал.1 КТ ищецът се явил на работа след проведено успешно оспорване на предходно уволнение.Връчена му била заповед № 19/16.04.2014 г. за възстановяване на длъжността диспечер на транспортни средства и минути по-късно-уведомително писмо, че с решение на СД на дружеството е утвърдена нова структура на управление и длъжностно разписание, в сила от 01.02.2012 г.,според които заеманата длъжност е съкратена.Предложена му била някоя от длъжностите заварчик, монтьор или шофьор. След отказа му, тъй като те не са равнопоставени и са по-ниско заплатени, на следващия ден била издадена процесната заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл. 328 ал.1 т.2 пр.2 КТ.Спорен по делото е бил въпросът дали ищецът е бил член на синдикална организация към предприятието към датата на уволнението-17.04.2014 г. и съответно дали ползва закрилата по чл.333 ал.4 КТ. Въззивният съд е основал изводите си на служебна бележка от 13.03.2012 г., представена по предходното дело, изискано и приложено по настоящото, от която е видно, че ищецът е член на синдикалната секция на КТ „Подкрепа” при работодателя от 2004 г. до момента на издаването й. Направил е заключение, че той е продължил членството си и след предходното му уволнение, извършено на 01.02.2012 г.и че няма данни то да е прекратено до датата на процесното уволнение . Не е кредитирал дадения на запитването на работодателя отговор вх.№734/17.04.2014 г.от синдикалната секция, подписан от председател и секретар,че ищецът не е член на синдикалната секция на КТ „Подкрепа” и не се ползва от синдикална защита по чл.14 т.8 БКТД, в сила от 01.02.2014 г.Според тази клауза прекратяване на трудовия договор на синдикален член при съкращаване в щата, а така също и при други хипотези ,може да се извърши след предварително съгласие на съответния синдикален орган. Намерил е, че статутът на синдикалния орган се урежда от устава на синдикалната организация. Направил е извод, че подписалите отговора лица не представляват цялото ръководство на синдикалната секция, тъй като според чл.10 ал.8 от Правилника за организацията и дейността на синдикална секция на КТ „Подкрепа”, то се състои от председател и секретари. Посочил е, че и чл. 14 от Правилника също урежда компетентността на секретарите, а не на секретаря на синдикалната секция. Позовал се е и на разрешенията в ТР № 4/2013 г. на ОСГК. Намерил е, че при доказателствена тежест за работодателя съгласно чл. 154 ал.1 ГПК не е представен по делото протокол, съдържащ решението на делегатското събрание кои лица са председател и секретари на секцията към датата на уволнение на ищеца, а е представено само удостоверение за легитимност на синдикалната секция, от което е видно единствено кой е нейният председател.Счел е за недоказано и възражението, че ищецът е бил член на друга синдикална организация, а не на синдикалната секция в предприятието.Приел е, че дори ищецът да не е плащал за известно време членския си внос, според разпоредбите на чл. 17 и 18 от цитирания Правилник , членството му може да бъде прекратено, като бъде изключен с решение на общото делегатско събрание и след като бъде проведена съответна процедура включваща уведомяването му с писмо с обратна разписка и даването на възможност да бъде изслушан.Поради това е направил извод за незаконност на уволнението, тъй като предварителната закрила по чл. 333 ал.4 КТ вр.чл. 14 т.8 БКТД е била приложима и не е била преодоляна от работодателя.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа всички основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1- т.3 ГПК. Поставя следните материалноправни въпроси:
-подлежи ли на съдебен контрол легитимността на синдикалния орган или на синдикалната организация при прилагане закрила на работника по чл. 333 ал.3 и ал.4 КТ в производство по чл. 344 ал.1 КТ.
Намира, че в решение по гр.д.№5061/2008 г. на ВКС, ІІІ г.о. се приема, че съдът изследва дали работодателят е изпълнил задължението си да отправи мотивирано писмено искане до синдикалния орган за получаване на съгласие, а легитимността на съответната синдикална организация не подлежи на съдебен контрол.
Така поставеният въпрос не е релевантен. Въззивният съд не е формирал изводи дали синдикалната организация, в която членува ищецът е легитимна. Освен това касаторът е разширил питането относно легитимността на сидникалното ръководство, докато в приложената задължителна съдебна практика е разгледан въпроса само за легитимността на синдикалната организация. Само при пълен идентитет издирената практика е относима. Въззивният съд не е формирал изводи и относно легитимността на синдикалното ръководство, а за това, че отговорът на запитването на работодателя съдържа подписите и съответно становището само на част от ръководството.
Касаторът навежда довод, че изводите на въззивния съд противоречат и на решения по гр.д.№788/2009 г.ІV г.о. и по гр.д.№267/1988 г.,ІІІ г.о. Първото от тях съдържа разрешения по въпросите могат ли страните по К. да уговарят ред за даване на съгласие за уволнение от синдикалното ръководство, различен от предвидения в закона и как трябва да бъде обективирано писменото съгласие на синдикалното ръководство за уволнение на работник.Следователно съдържащите се в него разрешения не са във връзка с изведения въпрос.Същото се отнася и за второто цитирано решение, което освен това не е и актуално.За пълнота на изложението следва да се посочи, че разпоредбата на §1 т.6 ДР на КТ, според която синдикалното ръководство включва председател и секретар, не изключва възможността то да има и друг статут относно структура, численост, функции, според устава на синдикалната организация. Съгласно разпоредбата на чл.33 КТ синдикалните организации имат право в рамките на закона сами да изработват и приемат свои устави и правила за работа, свободно да избират свои органи и представители, да организират своето управление и да приемат програми за дейността си. ТР № 3/17.12.2013 г. по тълк.д.№4/2013 г. също е неотносимо, в контекста на поставеното от касатора питане, тъй като дава разрешение по въпросите какви са правните последици, ако в колективен трудов договор е предвидено работодателят да съгласува уволнението или да вземе становището, а не предварителното съгласие на съответния синдикален орган в предприятието съгласно чл.333, ал. 4 КТ и какво е правното значение на документа, възпроизвеждащ предварителното съгласие на съответния синдикален орган в предприятието в случай, че документът е подписан еднолично от председателя на синдикалния орган.
Следващият поставен въпрос е:
-с възстановяването на работа възстановява ли се и членството в синдикалната организация.
Този въпрос също не е релевантен, доколкото въззивният съд е направил извод, че членството на ищеца в синдикалната организация не е прекратявано, а не че е било възстановено. Не е относимо и решението по цитираната задължителна съдебна практика по гр.д.№2920/2013 г., ІV г.о., в което се разглежда въпросът за синдикалната закрила по чл.333 ал.3 КТ в хипотезата на променен работодател.Решението по гр.д.№844/2009 г., ІV г.о. съдържа разрешение по поставения въпрос, но не е във връзка с правните изводи на съда.
Поставя се и процесуалноправният въпрос:
-за задълженията на съда да прецени всички доказателства и доводи на страните, както и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои не.
Твърди, че въззивният съд не е дал отговори на направените оплаквания и не е обсъдил всички доказателства в противоречие с правните разрешения дадени с решение на ВКС по гр.д.№761/2010 г., ІV г.о.
Така поставеният въпрос изразява становището на касатора за допуснати процесуални нарушения от въззивния съд,представляващи основания за касационно обжалване по чл. 281 т.3 ГПК, които не са предмет на настоящото производство, а се обсъждат след селектиране на касационната жалба. Касаторът е длъжен ясно да разграничи в изложението си основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 ГПК от тези по чл.281 т.3 ГПК. По –нататък в изложението се съдържа оплакване,че въззивният съд неправилно е разпределил доказателствената тежест относно твърдението му, че ищецът не е заплащал членски внос, в противоречие с правилото на чл.154 ГПК . Счита, че това представлява съществено процесуално нарушение. Позовава се на решения на ВКС, представляващи съдебна и задължителна съдебна практика по гр.д.№ 1840/2002 г., ІІІ г.о., гр.д.№ 631/2008 г., ІІІ г.о., гр.д. №5826 /2014 г., ІV г.о., гр.д.№ 1025/2011 г.,ІV г.о., гр.д.№ 1467/2010 г., ІІІ г.о. По така направеното оплакване следва да се има предвид изложеното по-горе, а освен това приложените съдебни решения нямат връзка с правните изводи и извършените от въззивния съд процесуални действия по настоящия спор.Относно разпределянето на доказателствената тежест въззивният съд е формирал изводи с оглед установяване членствения състав на синдикалното ръководство, членството на ищеца в синдикалната организация и синдикалната закрила, но не и относно факта дали е заплащан членски внос.Посочил е,че дори и да не е заплащан такъв, то няма данни да е бил изключен от синдикалната организация.
Във връзка с поддържаното допълнитено основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК касаторът поставя следните въпроси,без редакция от съда:
-ако в К. е предвидена закрила по смисъла на чл.333 ал.4 КТ и в изпълнение на задължението си да уволни работник или служител, член на синдикална организация,страна по договора, поради съкращение в щата,след предварително съгласие на синдикалния орган в съответния клон на дружеството, работодателяте изискал даването на такова и в тази връзка е получил удостоверителен документ от синдикалния орган, че работникът или служителят не е член на синдикалната организация и поради това не се ползва със закрила, който удостоверителен документ, неоспорен от ищцовата страна, при наведени доводи от работодателя,че с прекратяването на трудовото правоотношение, респ.с прекратяване плащане на членски внос се прекратява и членството в съответната синдикална организация, кой следва да установи в производство по чл. 344 ал.1 т.1-т.3 КТ факта на членството в съответната синдикална организация, респ.плащане на членския внос, работодателя или работника, при положение, че последният извлича за себе си изгодни правни последици от установяването на тези факти;
-при прекратяване на трудово правоотношение по чл. 328 ал.1 т.2 пр.2 КТ поради съкращаване в щата, респ.прекратяване членството на работника в съответната синдикална организация, е налице хипотезата на самоизключване от синдикална организация поради невнасяне на членски внос по доказани неуважителни причини повече от един месец или изключване от нея с валидно взето решение на общото събрание на синдикалната секция, за което въззиваемия следва да бъде уведомен чрез писмо с обратна разписка?
-води ли до незаконност на уволнението по чл. 328 ал.1 т.2 пр.2 КТ когато работодателят в изпълнение на задължението си за спазване на предвидената в К. закрила по чл.333 ал.4 КТ е изискал даване на предварително съгласие от синдикалното ръководство като колективен орган за уволнение на работник и в тази връзка е получил удостоверителен документ ,че работникът или служителят не е член на синдикалната организация, който удостоверителен документ е подписан от ръководството на съответния синдикален орган-председател и секретар по смисъла на §1 т.6 ДР КТ, а не от председател и секретари съгласно чл. 10 ал.8 от Правилника за организацията и дейността на синдикалната секция на КТ „Подкрепа” и подлежи ли на съдебен контрол решението на общото събрание за избор на ръководство в състав от председател и секретар, а не от председател и секретари. Така поставените въпроси са израз на становището на касатора за неправилност на въззивното решение. Вторият не съдържа завършена фраза. Такива въпроси не са правно разрешавани от въззивния съд, формулирани са общотематично, а не в контекста на решаващите изводи на въззивната инстанция.Те не могат да бъдат дефинирани като обуславящи за тези изводи.Не са изложени никакви аргументи за обосноваване на допълнителното основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
ВКС,състав на ІІІ го. намира,че въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване. За да бъде селектирана касационната жалба касаторът следва да обоснове наличието на общо и допълнително основание за това. Общото основание е извеждането на правен въпрос, обуславящ правните изводи на въззивния съд, които са от значение за изхода на спора и са включени в предмета на делото.Въпросът не трябва да е свързан с правилността на обжалвания съдебен акт, с възприемането на фактическата обстановка по делото и с обсъждане на събраните доказателства, според разясненията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК-т.1.Такъв въпрос от касатора не е поставен. Не е обосновано и допълнително основание – проявлението на изведения обуславящ въпрос в някоя от хипотезите по чл. 280 ал.1 ГПК. При поддържани допълнителни основания по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК касторът трябва да издири и приложи съдебна практика и задължителна съдебна практика съдържаща постановки по разрешавания правен въпрос при пълна идентичност на разглежданите случаи и да обоснове в какво точно се изразява твърдяното противоречие. Не е изложена каквато и да било аргументация, свързана с допълнителното основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. То е налице, когато поставените въпроси са свързани с наличието на неправилна практика или практика, която не е съобразена с промените в законодателството или когато липсва съдебна практика . Касаторът не е изложил доводи, защо съдебната практика е неправилна или защо трябва да бъде изменена в насока,която счита за правилна или ако липсва такава, в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречивостта на конкретните норми, чието тълкуване иска.
При този изход на делото би следвало на ответника по касационната жалба да бъдат присъдени направените разноски по делото.Искането не може да бъде уважено, тъй като не е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е отразено плащането в брой на адвокатско възнаграждение, в съответствие с постановката в ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК.Списъкът на разноските не може да изпълни функциите на договор, доколкото в него се съдържат само изявленията на пълномощника и с оглед възпроизвеждащия първични документи негов характер.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 75/24.02.2015 г. по гр.д.№1556/2014 г. на Окръжен съд-Стара Загора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: