3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1056
гр.София, 16.10.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на девети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3261 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 83 от 28.02.2014 г., постановено по в. гр.д. № 1021 по описа за 2014 г. на Старозагорския окръжен съд, ІІ Граждански състав, с което е отменено изцяло решение № 1299 от 8.11.2013 г. на Старозагорския районен съд и е постановено друго за отмяна на уволнението на Т. Г. Т., извършено със заповед № 2 от 16.1.2013 г., за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност и за осъждане на [фирма] да му заплати 3 295,12 лв. обезщетение за оставането без работа.
Касаторът твърди, че решението на Старозагорския окръжен съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 на чл.280, ал.1 от ГПК по следния въпрос:
Необходимо ли е работодателят да доказва пред съда преценката си за намаляване обема на работа или намаляването на обема на работа е по целесъобразност на работодателя и не подлежи на съдебен контрол? По този въпрос обжалваното решение противоречи на решение № 12 от 24.01.2012 г. по гр. д. № 1819/2010 г. на ІV ГО на ВКС?
Ответникът по жалбата Т. Г. Т. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Старозагорския окръжен съд, като оспорва касационната жалба и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Ищецът Т. Г. Т. е работил като водач на специален автомобил в дружеството-касатор и е бил уволнен поради намаляване на обема на работа. В исковата молба за отмяна на уволнението, за възстановяване на предишната длъжност и за заплащане на обезщетение за оставането му без работа Т. Т. е заявил, че основанието за уволнение не е налице, тъй като няма намаляване на обема на работа. Старозагорският районен съд е отхвърлил исковете, но въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и ги е уважил, тъй като работодателят не е доказал реалното намаляване на обема на работа. При тези мотиви на въззивния съд от решаващо значение за изхода на спора е чия е тежестта на доказване на намаляването на обема на работа. По този въпрос решението на въззивния съд съответства на утвърдената практика на ВКС, отразена в цитираното решение № 29 от 8.02.2011 г. по гр. д. № 265/2010 г. на ІV ГО на ВКС, според което работодателят следва да докаже по несъмнен начин намаляването на обема на работа, съотносимо към трудовата дейност, извършвана от ищеца. Поставеният от касатора въпрос, така както е формулиран, не се отнася до спора и не може да промени неговия изход. Във формулировката на въпроса касаторът е смесил намаляването на обема на работа като фактическо, обективно състояние с преценката на работодателя относно съществуването на това състояние, за да получи отговор в смисъл, че съдът не може да се намеси в преценката на работодателя, която е по целесъобразност. На съдебен контрол обаче не подлежи преценката на работодателя, а съществуването на основанието за прекратяване на трудовия договор/намаляването на обема на работа/ в обективната действителност.
Въззивното решение не противоречи на цитираното от касатора решение № 12 от 24.01.2012 г. по гр. д. № 1819/2010 г. на ІV ГО на ВКС, което касае съвсем друг въпрос- преценката на работодателя по чл.329, ал.1 от КТ. Невярно е твърдението на касатора, че според това решение намаляването на обема на работа не подлежи на съдебен контрол. В решението изрично е посочено, че намалението на работата е установено от доказателствата по делото.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че по поставения въпрос касационно обжалване на решението на Старозагорския окръжен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 83 от 28.02.2014 г., постановено по в. гр.д. № 1021 по описа за 2014 г. на Старозагорския окръжен съд, ІІ Граждански състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: