О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1056
София, 28.09.2015 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 2996 по описа за 2015 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Професионална гимназия по облекло „К. М. Л.”, [населено място], представлявана от директора П. К., чрез адв. М. З. М., срещу въззивно решение № 385/19.01.2015 г., постановено от Софийски градски съд по гр.д. № 10464/2014 г.
Излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон.
Насрещната страна не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд, като отменил решението на първостепенния Софийски районен съд, отменил уволнението на М. Ч., извършено със заповед № 436/10.09.2013 г., възстановил я на заеманата преди това длъжност „учител по изобразително изкуство” и осъдил работодателя да й заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 ГПК в размер на 1845 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.09.2013 г. до окончателното издължаване.
За да постанови този резултат, съдът установил, че М. Ч. е заемала длъжността „учител по изобразително изкуство” в професионалната гимназия – работодател.
С предложение изх. № 197/03.09.2012г. за изменение на трудовото правоотношение, работодателят предложил на Ч. „да направят изменение на трудовото правоотношение и да сключат нов договор на половин щат – 324 часа и 24 лекторски часа за учебната 2012/2013г.”. Ч. подписала предложението, като е заявила съгласие с предложения вариант. Със заповед № 4/17.09.2012 г. директорът прекратил договора на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ – по взаимно съгласие, считано от 17.09.2012 г. На същата дата страните подписали трудов договор № 12/17.09.2012 г., съгласно който Ч. била назначена на същата длъжност, при непълно работно време от 4 часа и със срок на договора до 14.09.2013 г. Въззивният съд посочил, че съгласно императивната разпоредба на чл. 67, ал. 3 КТ, трудовият договор за неопределено време не може да се превръща в договор за определен срок, освен при изричното желание на работника или служителя, изразено писмено, с отделен, нарочен документ, предхождащ сключването на предварителния договор, като приел, че тези условия в случая не са налице. Независимо от това, достигнал до извод, че след като служителят не е оспорил в срок и по надлежен ред заповедта, с която безсрочното трудово правоотношение било прекратено, нарушението на чл. 67, ал. 3 КТ няма отношение към законността на втората заповед за уволнение, предмет на иска. Приел също така, че срочният трудов договор е сключен в нарушение на чл. 68, ал. 4 КТ, съгласно която може да се сключи срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 за срок най-малко от една година за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер, а се отнасят до основния предмет на дейност на работодателя, но това е допустимо само по изключение, дефинирано в § 1, т. 8 ДР КТ. Легалното определение, „изключение” по смисъла на чл. 68, ал. 4 КТ е налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключването на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му. В случая, подобни причини не са посочени в срочния договор, нито са установени от работодателя в процеса. По силата на чл. 68, ал. 5 КТ, срочният трудов договор се е трансформирал в безсрочен. Уволнението е незаконно, защото не е налице основанието по чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ.
В изложението към касационната жалба касаторът обосновава допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния правен въпрос: намира ли приложение разпоредбата на чл. 67, ал. 3 КТ при прекратяване на трудов договор и подписването на нов трудов договор на една и съща дата, между един и същи работник и работодател.
Въпросът е неотносим към постановеното от въззивния съд. Съдът не е приел заповедта за уволнение на Ч. за незаконна поради нарушение на чл. 67, ал. 3 КТ. Единственото съображение на въззивната инстанция да уважи исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ е, че срочният трудов договор е сключен в нарушение на чл. 68, ал. 4 КТ, поради което е приложена разпоредбата на чл. 68, ал. 5 КТ – вторият трудов договор, макар и сключен като безсрочен, по силата на закона, се е трансформирал в срок за неопределено време.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 385/19.01.2015 г., постановено от Софийски градски съд по гр.д. № 10464/2014 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: