4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1056
София,23.11.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на седми ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 732/2012г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Г. А. Й. от [населено място], [община] срещу определение № 11 457 от 27.06.2012 г. по ч. гр. д. № 5378/2012 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено постановеното от Софийски районен съд, 28 състав определение от 05.03.2012 г. по гр. д. № 39921/2011 г. за прекратяване на производството по същото дело на основание чл. 299, ал. 2 ГПК.
Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно. Счита, че при преценката относно допустимостта на настоящия иск вззивният съд неоснователно се е позовал на влязлото в сила решение от 15.07.2010 г. по гр. д. № 11175/2009 г. на СГС, І-10 състав, с което предявеният от него иск по чл. 288 КЗ срещу Гаранционен фонд, предмет на посоченото дело, е уважен, без да съобрази, че обемът на претендираните права по двете дела е различен, а именно – по първото дело е присъдена само сумата 26 000 лв., представляваща част от приетия от съда за дължим общ размер на обезщетението за неимуществени вреди от процесното пътно-транспортно произшествие /45 000 лв./, докато в настоящото производство претенцията е за останалата част от обезщетението /сумата 12 000 лв., след съобразяване на доброволно платената от Фонда сума 7 000 лв./.
Допускането на касационното обжалване е аргументирано с твърдението, че въззивният акт съдържа произнасяне по въпроси, чието решаване е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/. Като значими за делото са поставени въпросите: 1. „Докъде се простират пределите на силата на пресъдено нещо на съдебното решение, с оглед на новото правило на чл. 6, ал. 2 ГПК, въведено с приемането на ГПК /в сила от 01.03.2008 г./” и 2. „Доколко съдът е ограничен според принципа на диспозитивното начало да се произнесе в пределите и обема на заявеното от ищеца с исковата молба, с оглед на новото правило на чл. 6, ал. 2 ГПК”.
Ответникът по частната касационна жалба – Гаранционен фонд, [населено място] – оспорва същата и моли за недопускането й до разглеждане, респ. за оставянето й без уважение, по съображения, изложени в писмен отговор от 04.09.2012 г. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна в процеса, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по предявения от Г. А. Й. от [населено място], [община] срещу Гаранционен фонд, [населено място] иск с правно основание чл. 288 КЗ за сумата 12 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие от 24.08.2007 г., въззивният съд е приел, че по претендираното от ищеца вземане вече е налице произнасяне с влязлото в сила решение от 15.07.2010 г. по гр. д. № 11175/2009 г. на СГС, І-10 състав, което е постановено между същите страни, на същото основание и за същото искане. С оглед на това и доколкото предявеният по предходното дело иск не е заявен като частичен, е направен извод, че новото съдебно производство по гр. д. № 39921/2011 г. на СРС за т. н. от ищеца „останала част от вземането” е недопустимо на основание чл. 299, ал. 2 ГПК.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Поставените от касатора въпроси са изцяло свързани с правилността на фактическите и правни изводи, до които е достигнала въззивната инстанция, преценявайки наличието на обективно и субективно тъждество на спора, предмет на предходното и на настоящото дело. Поради това същите не могат да бъдат определени като въпроси, които са относими към допускането на касационното обжалване. По същността си поставените от частния касатор въпроси представляват оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, чието обсъждане е предмет на самото касационно обжалване, а не на производството по допускането му. В този смисъл са и задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, според които материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Липсата на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчна за недопускане на въззивното определение до касационно разглеждане и затова не следва да бъде обсъждано наличието на предпоставките на релевираното от частния касатор основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Отделно от това, посоченото основание не би могло да се приеме за осъществено, доколкото новата разпоредба на чл. 6, ал. 2 ГПК, с необходимостта от тълкуването на която именно частният касатор обосновава допускането на касационния контрол, е напълно неотносима към въпроса за пределите на силата на пресъдено нещо. Още повече, че по този въпрос е налице и обилна съдебна практика, в която не съществува никакво противоречие.
При този изход на делото и с оглед изричното искане на ответника, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 11 от Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на същия следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 100 лв.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 11 457 от 27.06.2012 г. по ч. гр. д. № 5378/2012 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение.
ОСЪЖДА Г. А. Й. от [населено място], [община], да заплати на Гаранционен фонд, [населено място] направените по настоящото дело разноски в размер на сумата 100 /сто/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: