О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1056
София, 08.10.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №253/2012 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от юрисконсулт Д. П. – процесуален представител на ответника по исковата молба [фирма] – С., против въззивно решение №106/18.11.2011 г. по гр.д.№207/2011 г. по описа на Бургаския апелативен съд.
С обжалваното решение е потвърден решение №99/16.6.2011 г. по гр.д.№436/2010 г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което [фирма] – С., е осъдено да заплати на ищеца [фирма] – Б., сумата 45939 лева, на основание чл.45 ЗЗД както и сумата 2268,70 лева – мораторна лихва.
Въззивната инстанция е приела, че ответникът е нанесъл щети на ищеца следствие предизвикан от негов автобус пожар, който е увредил магазина – негова собственост.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че посочените в жалбата основания за неправилност на обжалваното решение – съществено нарушаване на съдопроизводствените правила по чл.12, във връзка с чл.235, ал.2 ГПК и необоснованост, са резултат от решение на въззивния съд, взети в противоречие с практиката на ВКС. Сочи се, че в решение №24/28.01.2010 г. по гр.д.№4744/2008 г., на І г.о. ВКС е приел, че съдебното решение трябва да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства, факти и доводи на страните, като съдът следва да изложи своите мотиви, независимо дали приема или отхвърля определено доказателства, факти или довод на страната, а не така е процедирал Бургаския апелативен съд, което е довело до постановяване на съдебно решение в противоречие с чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК.
Ответникът по касация – [фирма] – [населено място], посредством процесуалния си представител – адв. М. Д., е депозирал писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация намира, че не са налице основания за допустимост въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. От съдържанието на изложението може да се направи извод, че не са формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, които да са решаващи за изхода от спора. Изложеното от касационния жалбоподател представлява касационни оплаквания, свързани с основанията на чл.281, т.3 ГПК, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №106/18.11.2011 г. по гр.д.№207/2011 г. по описа на Бургаския апелативен съд, по касационна жалба, вх.№9427/29.12.2011 г., подадена от юрисконсулт Д. П. – процесуален представител на ответника по исковата молба [фирма] – С..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: