О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1057
Гр.С., 17.10..2014г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети октомври през двехиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: И. ПАПАЗОВА
М. РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.4191 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение от 24.01.2014г. на Окръжен съд Благоевград по г.д.№.20131200500932.
Ответната страна Ю. М. Н. оспорва жалбата; претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение Окръжен съд Благоевград е отменил първоинстанционното решение в отхвърлителната му част и е осъдил [фирма] да плати на Ю. М. Н. сумата над 5000лв. до 35000лв. на основание чл.200 КТ, ведно със законната лихва считано от 8.10.11г. и съответни разноски. Съдът е посочил, че страните са били обвързани от трудово правоотношение, като в резултат на трудова злополука – установена надлежно по реда на чл.57 КСО и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, ищецът е получил травматични увреждания, че същите са наложили хирургична интервенция, при която единият му бъбрек е бил отстранен, и са довели до продължителен период на болки и страдания ведно с намалена работоспособност, че горните обстоятелства обосновават уважаване на иска в пълния предявен размер до 35000лв.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/. Правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, като е обусловил правните му изводи по предмета на спора /ТР №.1/2009г. от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС/.
К. се позовава на чл.280 ал.1 т.3 КТ. В изложението на касационните основания се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси, които са от значение за точното приложение на закона: 1.”Налице ли е трудова злополука по смисъла на чл.55 КСО, когато работникът е получил увреждането извършвайки трудова дейност в извънработно време, без да спазва правилата за безопасност на труда?”; 2. ”Следва ли да се ангажира имуществената отговорност на работодателя, когато трудовата злополука е пряк резултат от правомерни или неправомерки действия на трето, неучастващо в процеса лице?” 3. „Следва ли претенцията на ищеца да се квалифицира като такава по чл.200 КТ вр. с чл.55 КСО при условие, че същият изрично сочи в обстоятелствената част на исковата молба, че правопораждащия увреждането факт е спиране на ел. ток или тази претенция следва да се квалифицира като такава по чл.45 ЗЗД?” 4. „Как се разпределя доказателствената тежест по тези искове и длъжен ли е работодателят да доказва отрицателни факти?”.
Настоящият състав намира, че основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касация не е налице. Съгласно т.4 на ТР №.1/19.02.2010 по тълк. д. №.1/2009 на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая въззивното производство е било образувано по жалба на ищеца срещу решението в частта, с която претенцията му е била частично отхвърлена. Предвид това решаващите мотиви на съда за пресъждане на по-голямо по размер обезщетение са свързани с обсъждане на характера на нанесеното на ищеца травматично увреждане, наложителната хирургична интервенция, довела до отстраняване на бъбрек, и на претърпените в тази връзка болки и страдания – вкл. техния характер, продължителност, интензитет. С оглед обхвата на инстанционния контрол, предопределен от оплакванията в жалбата, те не включват обсъждане на предпоставките за възникване на отговорността по чл.200 КТ, респективно, основателността на претенцията до размер от 5000лв. – в която част първоинстанционното решение, поради необжалването му, е влязло в сила. С касационната жалба могат да се поставят само правни въпроси във връзка с предмета на спора пред въззивния съд – в случая – размера на дължимото обезщетение, завишено от този съд. Посочените не са такива. Отделно от изложеното, въпросите за наличие на трудова злополука, при постановено разпореждане по чл.55 КСО, не могат да се пререшават по общия исков ред в производството по чл.200 КТ /налице ли е трудова злополука или не следва да се реши в административно производство по обжалване на разпореждането, с което е признат трудовия характер на злополуката/. При тези обстоятелства ВКС намира, че сочените от жалбоподателя правни въпроси не са от значение за изхода на делото предвид предмета и обхвата на въззивното производство, респективно не е налице общото основание за допускане на касация по чл.280 ал.1 ГПК.
Предвид изхода на спора на Ю. Н. се дължат направените пред касационната инстанция разноски за адвокатски хонорар в размер на 300лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 24.01.2014г. на Окръжен съд Благоевград по г.д.№.20131200500932.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица].1, и съдебен адрес [населено място], [улица].12А, адв. Р. В. Н., да плати на Ю. М. Н., ЕГН [ЕГН], [населено място], общ. Р., обл. Б., [улица].45, със съдебен адрес [населено място], [улица].31, ет.4, адв. О. В. К., на основание чл.78 ал.1 ГПК 300лв. /триста лева/ разноски в касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: