5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1058
София,23.11.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 847/2012 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 и чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба /вх. № 7111 от 06.06.2012 г./ на П. И. П. от [населено място] против определение № 515 от 02.05.2012 г. по ч. т. д. № 280/2012 г. на Старозагорски окръжен съд и частна жалба /вх. № 7112 от 06.06.2012г./ срещу определение № 605 от 18.05.2012 г. по същото дело. С първия акт е потвърдено определение № 4261 от 02.03.2012 г. по ч. гр. д. № 6077/2011 г. на Старозагорски районен съд, с което е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение № 4177 от 11.11.2011 г., издадена по реда на чл. 410 ГПК, а с втория акт е допълнено определение № 515 от 02.05.2012 г. с присъждане в полза на [фирма], [населено място] на направените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 300 лв.
В частната касационна жалба се твърди неправилност на определение № 515 от 02.05.2012 г. по ч. т. д. № 280/2012 г. на Старозагорски окръжен съд поради противоречието му със закона. Според частния касатор, доколкото разпоредбата на чл. 415, ал. 2 ГПК не съдържа указание относно това, кой е съдът, пред който следва да се представят доказателства за предявяване на иска по чл. 415, ал. 1 ГПК, то в хипотезата, когато компетентен да разгледа иска е районният съд, издал заповедта за изпълнение, с предявяването на иска пред този съд /какъвто е и настоящият случай/ следва да се счете, че изискването на чл. 415, ал. 2 ГПК е изпълнено. Освен това се поддържа, че в изпълнение на установеното в чл. 7 ГПК задължение на съда да извършва необходимите действия по движението и приключването на делото и да следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия на страните, първоинстанционният съд е следвало да провери дали е заведен иск пред Старозагорски районен съд и едва след като констатира липсата на такъв да обезсили заповедта за изпълнение.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като значими за изхода на делото и с твърдението за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, са поставени въпросите: 1. Кой е съдът по смисъла на л. 415, ал. 2 ГПК, пред който следва да се представят доказателства за предявения в едномесечен срок иск – районният съд, който е издал заповедта за изпълнение или конкретният районен съдия, издал същата и 2. Ако заповедта за изпълнение е издадена от районния съд, пред който е предявен и установителният иск, следва ли на първия съдия-докладчик да се представят отделно доказателства за предявения пред същия съд установителен иск.
В частната жалба е релевирано оплакване за недопустимост на определение № 605 от 18.05.2012 г. по ч. т. д. № 280/2012 г. на Старозагорски окръжен съд по съображения, че доколкото ответникът [фирма] не е представил списък на разноските, на същия не е следвало да бъдат присъдени такива по реда на чл. 248 ГПК, тъй като претенцията му в действителност представлява жалба срещу първоначалното определение. При условията на евентуалност, частният жалбоподател моли за намаляване на присъдените на ответника разноски поради тяхната прекомерност.
Ответникът – [фирма], [населено място] – моли за недопускане на касационно обжалване на определение № 515 от 02.05.2012 г. по ч. т. д. № 280/2012 г. на Старозагорски окръжен съд, респ. за оставяне на подадената срещу него частна касационна жалба без уважение като неоснователна, както и за оставяне без уважение на частната жалба срещу определение № 605 от 18.05.2012 г. по ч. т. д. № 280/2012 г. на Старозагорски окръжен съд. Подробни съображения за това са изложени съответно в писмен отговор вх. № 7815 и вх. № 7816 от 21.06.2012 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната касационна жалба и частната жалба са депозирани в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което са процесуално допустими.
По отношение на частната касационна жалба:
За да потвърди първоинстанционното разпореждане за обезсилване на издадената в полза на П. И. П. от [населено място] заповед за изпълнение срещу длъжника [фирма], [населено място], въззивният съд е приел, че в предвидения в закона едномесечен срок заявителят не е изпълнил дадените му указания за представяне на доказателства за завеждане на иск за установяване на вземането си срещу търговското дружество. Решаващият състав е посочил, че не е достатъчно кредиторът да е предявил иска в преклузивния едномесечен срок, а е необходимо да е представил и доказателства за това пред съда, издал заповедта за изпълнение, тъй като последният не е длъжен служебно да установява дали искът относно вземането е бил предявен.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Поставените от частния касатор въпроси, свързани с приложимостта на чл. 415, ал. 2 ГПК, са значими за изхода на конкретното дело, но по отношение на тях не е налице поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК предвид формираната вече задължителна съдебна практика, постановена по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. В определение № 123 от 27.01.2010 г. по ч. т. д. № 736/2009 г. на ВКС, І т. о. е прието, че: Молителят следва да представи пред съда, издал заповедта, доказателства за предявяване на иска и за датата на депозиране на исковата молба; „Представянето“ на посочените доказателства по смисъла на чл. 415, ал. 2 ГПК предполага не само изпращане и постъпване в регистратурата на искова молба от заявителя, но и уведомяване на съда – по делото, образувано по заявлението за издаване на заповед за изпълнение, че искът е съдебно предявен; Уведомяването би могло да се осъществи както изрично със заявление, придружено с копие от исковата молба и данни за депозирането й, така и със съдебно удостоверение, издадено от съда, пред който е образувано исковото производство; Единствено фактът на предявяване на исковата молба в съда, включително и когато е налице съвпадение в институцията /един и същ конкретен районен съд/ по заповедното и по исковото производство, не е достатъчен за доказване, че са спазени изискванията по чл. 415, ал. 2 ГПК; Съдът не е задължен служебно да извършва проверка дали искова молба, с предмет, съвпадащ със заявлението по чл. 410 ГПК, е постъпила в съда, както и да събира данни за датата на депозирането й; Съдът по заповедното производство би могъл единствено да извърши справка, ако представените му доказателства са неясни или съдържат противоречиви данни. В посочения смисъл са и определение № 124 от 27.01.2010 г. по ч. т. д. № 20/2010 г. на І т. о.; определение № 115 от 11.02.2010 г. по ч. т. д. № 91/2010 г. на ІІ т. о.; определение № 247 от 18.05.2009 г. по ч. гр. д. № 166/2009 г. на ІV г. о. и др. И тъй като постановеното от Старозагорски окръжен съд определение е в съответствие с цитираната практика, следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на същото.
По отношение на частната жалба:
За да уважи искането на ответника [фирма], [населено място] за допълване на определение № 515 от 02.05.2012 г. по ч. т. д. № 280/2012 г. с присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., въззивният съд е приел същото за основателно предвид своевременното му заявяване /с отговора на частната жалба/ и с оглед изхода на делото – оставяне на частната жалба без уважение.
Настоящият състав намира, че обжалваното определение е допустимо, но неправилно.
Неоснователно е оплакването на частния жалбоподател за недопустимост на обжалвания акт. Непредставянето на списък на разноските в съответствие с изискването на чл. 80 ГПК лишава страната от правото да обжалва определението, с което съдът се е произнесъл по въпроса за присъждане на разноските. Непроизнасянето на съда по искането на страната за присъждане на разноски е основание за иницииране на производство по чл. 248 ГПК за допълване на постановения съдебен акт в частта относно разноските. Тъй като това не е производство по обжалване, както неправилно се твърди от частния жалбоподател, допустимостта на същото не е обусловена от представянето на списък по чл. 80 ГПК.
Определението, обаче, е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Въззивният съд се е произнесъл по молбата на ответника за допълване на постановеното по делото определение № 515 от 02.05.2012 г. преждевременно – без да е изпълнил процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК за изпращане на препис от молбата на насрещната страна с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок, което е лишило същата от възможността да заяви становището си по искането за присъждане на разноски, в т. ч. и да направи своевременно възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. С оглед на това, постановеното от Старозагорски окръжен съд определение по чл. 248 ГПК е неправилно и следва да бъде отменено, като делото бъде върнато на същия съд за ново разглеждане на молбата за допълване след изпълнение на процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 515 от 02.05.2012 г. по ч. т. д. № 280/2012 г. на Старозагорски окръжен съд.
ОТМЕНЯ определение № 605 от 18.05.2012 г. по ч. т. д. № 280/2012 г. на Старозагорски окръжен съд.
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане на молбата на [фирма], [населено място] по чл. 248, ал. 1 ГПК след изпълнение на указанията, посочени в мотивната част на определението.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: