О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1059
гр. София, 15.08.2014 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 30 юли през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 7740 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищците Л. Д. Т. и П. Д. Т. лично и в качеството на [фирма] [населено място] против решение № 367/20.08.2013 г. по т.дело № 823/2012 г. на Окръжен съд [населено място], с което е потвърдено решение № 954/26.09.2012 г. по гр. дело № 924/2012 г. на Районен съд [населено място]. С последното са отхвърлени исковете на жалбоподателите против [фирма] [населено място] и против [фирма] [населено място] за признаване за установено по отношение на ответниците, че имуществото срещу което е насочено изпълнението на парично вземане по изпълнително дело № 20118700400055 на ЧСИ И. С. не принадлежи на длъжника по същото изпълнително дело [фирма] [населено място], както и за унищожаване по чл.33 ЗЗД изцяло на извънсъдебно споразумение от 30.11.2011 г. между ищците по делото и [фирма] като сключено при крайна нужда и явно неизгодни условия, като неоснователни и недоказани.
Жалбоподателите поддържат основания за неправилност на обжалваното решение – необоснованост и нарушение на материалния закон.
В изложението към касационната жалба са формулирани въпросите: 1. кои са предпоставките за уважаване на иска по чл.33,ал.1 ЗЗД – изпълнението, съответно неизпълнението на задълженията на страните по договора, чието унищожаване се иска или – преценка на обстоятелствата сключен ли е договорът поради крайна нужда, сключен ли е при явно неизгодни условия / вкл. нарушена ли е еквивалентността на насрещните престации/, съществува ли причинна връзка между условията, които са мотивирали страната да сключи договора и самият договор, решен в противоречие с практиката на ВКС – определение № 7/05.01.2012 г. по гр.дело № 571/2011 г. на ВКС, IV г.о., решение № 1041/19.01.2009 г. по гр.дело № 2088/2008 г. на ВКС, I г.о.,постановено по реда на ГПК/отм./ и който въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по жалбата [фирма] [населено място] в писмен отговор е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Ответникът по жалбата [фирма] [населено място] не е изразил становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирани страни и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявени искове с пр. осн. чл. 440 ГПК и чл.33 ЗЗД.
От фактическа страна е установено, че на 27.09.2011 г. между жалбоподателят П. Т. лично и като [фирма] и съпругата му Л. Т. като продавачи и [фирма] [населено място] като купувач е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти – описаните в договора ниви, за които са отредени поземлени имоти с построен в тях цех за производство на снакс. С договора страните постигнали съгласие продавачите да прехвърлят правото на собственост върху имотите в уговорен срок, като поели и задължението в деня преди прехвърляне на правото на собственост да представят на купувача удостоверение за тежести, от което да е видно, че върху имотите няма вписани възбрани и други тежести, с изключение на договорните ипотеки, вписани в полза на [фирма]. В договора е отразено, че към момента на сключването му върху имотите има вписани възбрани по 3 броя изпълнителни дела – изп.дело № 5083/2009 г. по описа на СИС при Старозагорския районен съд в полза на [фирма], изп. д. № 186/2009 г. на ЧСИ в полза на посоченото дружество и изп.дело № 304/2011 г. на ЧСИ в полза на [фирма]. Продавачите поели задължение в 10-дневен срок от сключване на предварителния договор да представят на купувача писмена информация за текущата стойност на задълженията по посочените изпълнителни дела. С предварителния договор купувачът поел задължението в срок от 20 дни от подписването да заплати всички дължими от продавачите парични задължения по изпълнителните дела към [фирма] и към [фирма], което плащане е част от плащането на договорената цена на поземлените имоти. Продавачите по предварителния договор поели задължени да представят удостоверение за липса на тежести и декларации от посочените кредитори, че нямат задължения към тях и че отношенията, по повод на които са вписани възбраните са уредени. За неизпълнение на тези задължения по предварителния договор е уговорена неустойка в тежест на продавачите в размер на вписаната възбрана. Според предварителния договор плащането, извършено от купувача на взискателите е прието да се счита плащане на част от цената и ще се приспадне от договорената цена.
Прието е, че между страните по делото на 27.11.2006 г. е сключен договор за строителство възоснова на който [фирма] в качеството на изпълнител се задължил към [фирма] в качеството на възложител да извърши СМР за обект „Цех за производство на снакс” в [населено място] за сумата 267 962.03 лв.
Съдът е приел, че с молба от 04.11.2011 г. [фирма] поискал от КРС да допусне обезпечение на бъдещ иск в размер на 12000 лв. – частичен за заплащане на извършени и незаплатени СМР във връзка с договора от 2006 година в размер на 34 203.45 лв. срещу [фирма]. С определение №3685/04.11.2011 г., постановено по ч. гр.д.№ 2466/2011 г. по описа на КРС е допуснато обезпечение на бъдещия иск чрез налагане на възбрана върху производствения цех и поземлен имот №022064 и е определено молителят да внесе 1 500 лв. гаранция и да предяви иска си в едномесечен срок от получаване на съобщението. Издадена е и обезпечителна заповед. Прието е, че съобщението е получено от молителя [фирма] на 27.11.2011 г. Искът, по който е допуснато обезпечението, е следвало да бъде предявен в срок до 27.12.2011 г. Преди изтичане на посочения срок с молба вх.№ 13943/30.11.2011 г. двете страни – [фирма] и ЕТ „Л. – П., са депозирали искане по делото за отмяна на допуснатото обезпечение – възбрана и освобождаване на внесената гаранция. П. Т. в качеството на ЕТ заявил писмено, че е съгласен с отмяната и с освобождаването на гаранцията. С определение № 3842/01.12.2011 г. съдът е уважил молбата и е отменил обезпечението. Определението е връчено и на двете страни на същата дата.
На 30.11.2011 г. в [населено място] между [фирма] от една страна и от друга П. Д. Т. лично и като [фирма] и съпругата му Л. Т. е сключено извънсъдебно споразумение. С него страните уредили дългогодишни свои отношения и предстоящото сключване на окончателен договор между [фирма] и трето лице. Въз основа на споразумението [фирма] поел задължението да не препятства по какъвто и да било начин сключването на договора/окончателния договор/. Поради това, че върху имотите, предмет на договора има вписани възбрани, страните постигнали съгласие ищецът и съпругата му да депозират в брой сумата 12 000 лв. при нотариус Д. Н., а ответникът от своя страна незабавно в същия ден да подаде молба за отмяна на допуснатото обезпечение по ч. гр.д. № 2466/2011 г. по описа на КРС и направи всичко необходимо за заличаване на вписаната възбрана. Страните по споразумението се договорили в деня, в който се удостовери по надлежен ред, че няма възбрани върху имотите, депозираната сума да бъде предадена от нотариуса на [фирма].
Установено е, че на същата дата – 30.11.2011 г. пред нотариус Д.Н. Л. Т. и П. Т. лично и като [фирма] са депозирали сумата 12 000 лв., която той трябвало да предаде на [фирма] при изпълнение на съответните условия – подаване на молба за прекратяване на изп.д. № 5083/2009 г. по описа на Районен съд –Стара Загора, молба за отмяна на обезпечението на бъдещия иск по ч.гр.д. № 2466/2011 г. по описа на КРС и заличаване на наложените възбрани. Според т.4 от констативен протокол от 30.11.2011 г. на Нотариус Д.Н., ако до 12.12.2011 г. тези условия не бъдат изпълнени от страна на [фирма], то нотариусът следвало да върне парите на вносителите – П. Т. в качеството му на физическо лице и в качеството на [фирма] и съпругата му Л. Т..
Прието е, че на 30.11.2011 г. [фирма] депозирал искане по изп.д.№5083/2009 г. до ДСИ при Районен съд – [населено място] за вдигане на възбраната върху имотите и прекратяване на делото. На същата дата ДСИ е вдигнал наложната възбрана, но не се е произнесъл по искането за прекратяване на изпълнителното производство.
На 12.12.2011 г. М. И., представляваща [фирма] е подала молба вх.№ 8534 до ДСИ при Районен съд – [населено място] за прекратяване на изп.д.№ 5083/2009 г., по която ДСИ е постановил отказ.
Прието е за установено, че на 09.12.2011 г. пред нотариус Д. К. е сключен окончателен договор за покупко-продажба на двата имота, предмет на предварителния договор – н.а. № 157 т. ІІ р.№ 3499 д. № 278/2011 г.. В този нотариален акт изрично е отразено, че продавачите декларират, че върху имотите няма вписани ипотеки, освен тази в полза на [фирма], възбрани или вещни тежести, както и че купувачът предварително е погасил с част от цената задължения на продавачите.
На 12.12.2011 г. е съставен нов констативен протокол, в който нотариусът е записал становищата на двете страни, като ги е уведомил, че върху внесената при него сума 12 000 лв. има наложен запор от ЧСИ за задължения на [фирма]. П. Т., в качеството му на физическо лице и в качеството на [фирма] е заявил, че [фирма] не е изпълнил условията по протокола и поради това сумата следва да се върне на вносителите. [фирма] чрез управителя си твърдял, че е изпълнил всички поети от него задължения. При тези обстоятелства нотариусът е приел, че липсва яснота на кого принадлежат и следва да се върнат парите, поради което ги е задържал, в качеството си на пазач, назначен от ЧСИ.
От правна страна съдът е приел, че предявеният с правно основание чл.440 ГПК е отрицателен установителен иск и е насочен към отричане, че правото, към което е насочено изпълнението за събиране на едно парично вземане, принадлежи на длъжника, че целта на този иск е да се отрече възможността да се насочи изпълнението върху имущество, което не принадлежи на длъжника, като при уважаване на този иск ще се прекрати изпълнението върху това имущество.
Прието е за установено, че ответникът по жалбата [фирма] е изпълнил задълженията си по извънсъдебното споразумение от 30.11.2011 г. Изводът съдът е направил, като е взел предвид събраните по делото доказателства – приложеното копие от изп.д.№5083/2009г. на ДСИ при Старозагорския РС, както и молба, подадена от [фирма] и П. Т., в качеството на физическо лице и като [фирма] по ч.гр.д.№2466/11 г. на Казанлъшкия районен съд, въз основа на която съдът е постановил определението №3842/01.12.2011 г. за отмяна на допуснатото обезпечение и освобождаване на внесената гаранция.
Прието е за установено, че на 09.12.2011 г. пред нотариус Д. К. е сключен окончателен договор за покупко-продажба на двата имота, предмет на предварителния договор – нот.акт № 157 т. ІІ р.№ 3499 д. № 278/2011 г. между П. Т., в качеството на физическо лице и в качеството на [фирма] и съпругата му Л. Т., в качеството на продавачи и [фирма], в качеството на купувач. Съдът е приел, че към датата на изповядване на сделката процесните имоти са били свободни от наложените тежести от страна на [фирма]. С оглед на тези обстоятелства съдът е извел извода, че към 12.12.2011г. въззиваемото дружество [фирма] е изпълнило задълженията си по извънсъдебното споразумение от 30.11.2011 г. Преценени са за неоснователни доводите на жалбоподателите П. и Л. Т., първият и като ЕТ, че [фирма] не е изпълнил задълженията си, тъй като не представил доказателства за вдигането на възбраните по изп.дело и по ч.гр.д. №2466/11 г. на Казанлъшкия районен съд – за отмяна на наложената възбрана, наложена като обезпечение на бъдещ иск.
Според въззивния съд в констативен протокол от 12.12.2011 г., изготвен от нотариус Д.Н. не са посочени подробно възраженията и становищата на страните във връзка с изпълнение на задълженията по извънсъдебното споразумение от 30.11.2011 г., нито е отразено дали представят доказателства във връзка с поетите задължения по това споразумение. Прието е, че за спорните обстоятелства пред нотариуса, че са изпълнени от [фирма] същите са били факт към 12.12.2011г. – депозирана е молба от [фирма] – двукратно подадена по изп.д.№5083/2009г. на ДСИ при Старозагорския районен съд за вдигане на възбраната и прекратяване на производството по делото, както и подадена молба от последното дружество и П. Т. като физическо лице и като [фирма] по ч.гр.д.№2466/11 г. на Казанлъшкия районен съд за отмяна на допуснатото обезпечение. С оглед на това съдът е приел за установено, че [фирма] е изпълнил задълженията си по извънсъдебното споразумение от 30.11.2011 г. и, че тези обстоятелства, съдът счита, че са били известни на въззивниците, поради това, че са публични за страните по делото – свързани са с извършване на процесуални действия от страна на [фирма] по изп.д.№5083/2009г. на ДСИ при Старозагорския районен съд и по ч.гр.д.№2466/11 г. на Казанлъшкия районен съд за отмяна на допуснатото обезпечение, по които дела страна е бил П. Т. лично и като ЕТ. Поради това е прието, че и да не са били представени писмени доказателства за извършените от дружеството процесуални действия във връзка с поетите задължения по извънсъдебното споразумение от 30.11.2011 г. към 12.12.2011 г. това обстоятелство не променя изводите, че [фирма] е изправна страна по това споразумение. Прието е, че и в самото споразумение не е посочено, нито възложено в негова тежест да представя писмени доказателства за извършените от него процесуални действия във връзка с поетите по споразумението задължения.
При тези съображения въззивният съд е приел, че [фирма] е изпълнил задълженията си по извънсъдебното споразумение от 30.11.2011 г.
По предявения иск от страна с пр.осн.чл. 33 от ЗЗД за унищожаване на договора – на извънсъдебното споразумение от 30.11.2011 г., като сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия, въззивният съд е приел иска за неоснователен.
Приел е, че страните са имали предходни отношения във връзка със сключен между тях договор за извършване на СМР, по отношение на който са водени съдебни спорове и е постановен влязъл в сила съдебен акт. Прието е, че всички процесуални действия, извършени от [фирма] са били свързани с неуредените финансови взаимоотношения между страните по делото, в които не е взел участие [фирма]. Приел е, че образуването на заповедно производство по чл.417 ГПК и изчерпване на процедурата по обжалване, предявяването на иск по чл.422 от ГПК при наличието на възражение от страна на длъжниците – сега жалбоподатели, образуването на изпълнително дело, обезпечаването на бъдещ иск – всички действия са предприети от [фирма] за защита на собствените му материално правни интереси. Според съда тези действия не биха могли да се реализират законосъобразно по друг начин, освен чрез предявяване на съответните претенции пред съда. Прието е, че процесуалното качество на ответник и длъжник в едно производство е неблагоприятно и е свързано с процесуални действия, с материални загуби във връзка със заплащането на държавни такси и разноски по делата, като това е законово регламентирано – в процесуалния и съответния материален закон.
Въззивният съд е приел, че обажданията по телефона и исканията за уреждане на финансовите спорове от страна на управителя на [фирма] не са престъпление по начина, по който са описани от жалбоподателите.
Съдът е приел, че в хода на съдебното производство от представените от жалбоподателите доказателства не са доказани по безспорен и категоричен начин твърдените от тях обстоятелства, сочещи на крайна нужда от сключване на договора с [фирма]. Преценено е за неоснователно възражението на жалбоподателите за липса на необходимост от сключване на извънсъдебното споразумение от 30.11.2011 г., тъй като самите те можели да предприемат съответните действия за вдигане на възбраната и прекратяване на изпълнителното дело. Прието е, че след като са сключили споразумението за страните по същото е имало интерес от изпълнение на клаузите му. Според съда липсата на основание, в какъвто смисъл са доводите на жалбоподателите води до нищожност на договора, но не поради крайна нужда и явно неизгодни условия.
Като е взел предвид тези съображения съдът е направил решаващия извод за неоснователност на предявеният иск с правно основание чл.33 от ЗЗД. Прието е, че извънсъдебното споразумение от 30.11.2011 г. е действително и е породило желаните от страните последици.
Въззивният съд е направил и извода за неоснователност на иска с пр.осн. чл.440 ГПК, предявен от жалбоподателите. Приети са за недоказани твърденията на жалбоподателите, че правото, към което е насочено изпълнението за събиране на вземането на [фирма] не принадлежи на длъжника по това изп.дело [фирма] – не е отречена възможността на взискателя по изп.дело [фирма] да насочи изпълнението си върху сумата 12 000 лв., депозирана при нотариус Д.Н.. С оглед на тези съображения въззивният съд е преценил за правилно решението на районния съд, с което искът по чл.440 ГПК е отхвърлен.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения правен въпрос. Съобразно тълкуването в т.2 от ТР № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС соченото основание е налице, когато в обжалваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС, с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл.86,ал.1 ЗСВ обн. ДВ, бр. 59 от 22.07.1994 г. /отм./, с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Жалбоподателят не е цитирал такава задължителна практика на ВКС. Поради това не се установява основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Цитираното определение № 7/05.01.2012 г. по гр.дело № 571/2011 г. на ВКС, IV г.о. е постановено по чл.288 ГПК и е извън обхвата на понятието практика на ВКС по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Приложеното решение № 1041/19.01.2009 г. по гр.дело № 2088/2008 г. на ВКС, I г.о. е постановено по реда на ГПК/отм./ и също не попада в обхвата на понятието практика на ВКС, така както е предвидено в чл.280,ал.1,т.1 ГПК за да се допусне касационно обжалване. На това основание съдът намира за неустановено допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по този правен въпрос.
По същият въпрос не се установява и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
С решение № 1041/19.01.2009 г. по гр.дело № 2088/2008 г. на ВКС, I г.о., постановено по реда на ГПК /отм./ съдът се е произнесъл по предявен иск с пр.осн. чл.33 ЗЗД. Прието е, че основанието за унищожаемост на един договор на основание чл.33 ЗЗД изисква той да е сключен от лице, което се намира в крайна нужда – да няма достатъчно средства за ежедневната си издръжка и това го мотивира да го сключи и, че освен това условията трябва да са неизгодни за него – т.е. да има явно икономическо несъответствие на престациите за насрещните страни. Въззивният съд не е разрешил правния въпрос в противоречие с изразеното становище в посоченото решение на ВКС. Становището на съда за неоснователност на предявения иск с пр.осн.чл.33 ЗЗД, поради неустановяване от ищците-жалбоподатели на фактическия състав на чл.33 ЗЗД не обуславя извод за противоречиво разрешен правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Правните изводи на въззивния съд в случая са различни, поради установените различни факти по настоящото дело. Дали изводите са законосъобразни следва да се преценява ако въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. Проверка за законосъобразност на обжалваното въззивно решение съдът следва да извърши ако бъде допуснато до касационно обжалване, данни за което в случая не са налице.
Неоснователни са доводите на жалбоподателите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 по поставения правен въпрос. За да се установи това основание за допускане на касационно обжалване съобразно тълкуването, дадено в т.4 от ТР № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС следва разглеждането на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение да допринесе за промяна на създадена, поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й, поради настъпили изменения в законодателството и обществените условия – т.е. правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона. Правният въпрос е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, поради настъпили промени в законодателството и обществените условия. Точното прилагане на закона и развитието на правото формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, което е налице в случаите, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане на делата според точния смисъл на законите. Поставеният правен въпрос касае приложение на разпоредбите на чл.33 ЗЗД, които са ясни, точни и непротиворечиви и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна съдебна практика, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените условия.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК по поставения правен въпрос от жалбоподателите.
С оглед изхода на спора в полза на ответника по жалбата [фирма] не следва да се присъждат разноски за настоящото производство, поради липса на данни за направени такива.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение №367/20.08.2013 г. по т.дело № 823/2012 г. на Окръжен съд [населено място] по касационна жалба вх. № 12745/18.10.2013 г., подадена от ищците Л. Д. Т., [населено място],[жк], [жилищен адрес] и П. Д. Т., [населено място],[жк], [жилищен адрес] лично и в качеството на [фирма] [населено място] със седалище и адрес на управление [населено място],[жк], [жилищен адрес] всички чрез адв. Е. С.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: