1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1059
ГР. С., 30.09.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 27.09.11 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: М. И.
И. П.
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №445/11 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на С. К. срещу въззивното решение на Апелативен съд В. /АС/ по гр.д. №438/10 г. и по допускане на обжалването.
С въззивното решение е уважен предявеният от Е. П. срещу касатора иск по чл.26, ал.2 от ЗЗД – признато е, че предварителният договор между ищцата и ответника / съответно като продавач и купувач/ от 24.08.98 г., допълнен с анекс от 30.12.98 г., за продажба на апартамент в [населено място], с площ от 89,90 кв.м. за посочената в анекса окончателна цена от 15 000 щ.д. е нищожен поради липса на съгласие.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 от ГПК. Сочи, че обжалваното решение „съдържа произнасяне по редица материално и процесуалноправни въпроси от значение за изхода на спора, решени в противоречие с практиката на ВКС” и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Навежда доводи за вероятна недопустимост на въззивното решение, като постановено по непредявен иск, както и такива по приложението на чл.9, 26, ал.2 и 27 от ЗЗД и чл.172 и чл.180 от ГПК във връзка с изводите на АС по съществото на спора.
Въззивният съд е приел, че предварителният договор и анексът към него не съдържат валидна уговорка за един от съществените елементи на окончателния договор – цената / чл.19, ал.2 от ЗЗД/. В. в анекса окончателна такава от 15 000 щ.д.и удостовереното й получаване от продавачката са в резултат на упражненото върху й насилие – нахлуване на купувача в дома й с двама непознати мъже и физически заплашителното им поведение, накарало я да подпише предложения й анекс. Договорът е нищожен поради липса на съгласие по чл.26, ал.2 от ЗЗД – изразеното такова не е свободно формирано, а е изтръгнато с физическо насилие от ищцата.
Или искът е разгледан съответно на изложените в исковата молба обстоятелства, които АС е приел за установени в процеса. Доводите в изложението за необоснованост на изводите на въззивния съд за оказан над ищцата натиск с характер на физическо насилие и съществено нарушаване на съдопроизводствени правила при формирането им, за свободата на договаряне при сключване на анекса към договора и за точното му съдържание са такива от конкретността и съществото на спора, сочат на осн. по чл.281,т.3 от ГПК и ВКС не ги разглежда в това производство. Те не представляват точно и ясно формулиран правен въпрос от предмета на спора, поставен в контекста на специфичните по цел и предпоставки основания по чл.280, ал.1 от ГПК, които приложената практика да обосновава, както е указано в ТР №1/19.02.10 г.
Въззивният съд е приел първият от алтернативно съединените искове по чл.26, ал.2 от ЗЗД – за нищожност на предварителния договор поради липса на съгласие за основателен, а вторият – за нищожност поради привидност за неоснователен и е потвърдил решението за отхвърлянето му. Затова доводите на касатора във връзка с втория от исковете са неотносими към произнасянето на въззивния съд в обжалваната част.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд В. по гр.д. №438/10 г. от 8.11.10 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: