О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 106
София,02.03.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание нa двадесет и шести февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 667/2018 год.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. Д. Д., представляван от адв. Д. С., против определение № 517/12.07.2017 г. постановено по възз.гр.д. № 71/2017 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, с което е потвърдено разпореждане от 24.06.2010 г. по гр.д. № 4380/2008 г. по описа на Софийски районен съд, с което на основание чл. 100, ал. 2 ГПК /отм./ е върната исковата му молба, по която е образувано делото.
В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение. Иска се неговата отмяна и продължаване на производството по подадената искова молба.
В изпълнение на разпореждане от 15.01.2018 г. по ч.гр.д. № 71/2017 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, с което е указано на жалбоподателя да представи под формата на приложение изложение на основанията за допускане на касационно обжалване с обосновка кой е материалноправният или процесуалноправният въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд по чл. 280, ал. 1 ГПК, заедно с приложени като доказателства съдебни решения /определения/, които обуславят допускане на касационно обжалване в случай, че се прави позоваване на противоречива съдебна практика, М. Д. Д., чрез адв. Д. С., е подал „молба – уточнения касационни основания“. Като основания за допускане на касационно обжалване се сочи чл.280,ал.1,т.2 и чл.280,ал.2 ГПК – неправилност на определението,искане за отвод на целия състав на ВКС,поради заведени дела срещу ВКС и съдии от ВКС в СГС и искане за преюдициално запитване до Европейския съд за определяне на равен на ВКС съд в друга държава членка на ЕС.
Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
За да се произнесе с атакуваното определение въззивният съд подробно е проследил производството по подадената на 25.01.2008 г. искова молба от М. Д. Д. против Б. В. В. и Прокуратурата на Република България с искане за осъждане на двамата ответници да му заплатят сумата от 250 лв. частично от 100 000 лв., дължими като обезщетение за причинени неимуществени вреди, както и сумата от 250 лв., частично от общия размер от 500 000 лв., дължими като обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва и разноските. По подадената искова пред Софийски градски съд е образувано гр.д. № 265/2008 г., което с оглед цената на исковете е прекратено и изпратено по подсъдност на Софийски районен съд,където е образувано гр.д. № 4380/2008 г. Производството против Б. В. В. е прекратено с влязло в сила определение като недопустимо на основание чл. 132 от Конституцията на Република България с оглед функционалния имунитет на тогавашния Главен Прокурор на Република България. С разпореждане от 23.09.2009 г. първоинстанционният съд дал указания на ищеца да отстрани констатирани нередовности на исковата молба на основание чл. 98, ал. 1, б. „г“ ГПК /отм./. Като преценил съдържанието на подадената молба уточнение от 14.06.2010 г. Софийски районен съд счел, че нередовностите не са отстранени, в резултат на което и на основание чл. 100, ал. 2 ГПК /отм./ върнал исковата молба и прекратил производството по делото. Сезиран с частна жалба, второинстанционният Окръжен съд – Кюстендил, определен по реда на чл. 23, ал. 3 ГПК, извършил проверка за правилността и допустимостта на обжалваното разпореждане и го потвърдил с обжалваното определение.
Не е налице основание за отвод по чл. 22 ГПК на членовете на настоящия състав.
Не са налице основанията по чл. 628 ГПК за допускане на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Доводите на касатора за предубеденост на Върховния касационен съд изразяват негови лични съображения и са несъстоятелни.
Частната касационна жалба е подадена на 14.08.2017 г., поради което и по аргумент от противното на § 2, ал. 11 от ПЗР на ГПК /обн. ДВ бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г./ подлежи на разглеждане по реда на ГПК в сила от 01.03.2008 г. Съгласно § 74 от ПЗР на ЗИД на ГПК /обн. ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г./ висящите производства по касационни жалби, подадени до влизането в сила на този закон, се разглеждат по досегашния ред.
По силата на чл. 274, ал. 4 от ГПК не подлежат на касационно обжалване въззивни определения, които са постановени по дела, по които решенията не подлежат на касационно обжалване, а от разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК /ДВ, бр. 50/2015 г./ следва, че това са въззивните решения, постановени по искове с цена до 5000 лева за граждански дела. Съгласно чл. 68 ГПК цената на иска е паричната оценка на предмета на делото, а според разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК цената на иска по искове за парични вземания е търсената сума. С исковата молба са заявени иск за обезщетение на неимуществени вреди и иск за обезщетение на имуществени вреди и двата предявени като частични за сумата от 250 лв. Следователно търсената сума по всеки един от кумулативно съединените искове е под установения в закона минимум от 5 000 лева, поради което определението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване, независимо че в него неправилно е посочено обратното. За пълнота на мотивите следва да се посочи, че с уточняваща молба от 14.06.2010 г. М. Д. Д. действително е заявил, че претендира суми в размер на 2 000 000 лв. по отношение на всеки един от исковете, но не е заявил различен размер на търсената сума, която определя цената на иска. Изложеното обосновава извод за процесуална недопустимост на подадената частна касационна жалба и същата следва да бъде оставена без разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна частна жалба на М. Д. Д. срещу определение № 517 от 12.07.2017г. по ч.гр.д. № 71/2017 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр. д. № 667/2018г. по описа на Върховния касационен съд, ІV г.о.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: