О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 106
гр. София, 25.02.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и осмата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 54 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2009- г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 274 ал. 2 изр. първо от ГПК.
Постъпила е частна жалба от Н. Й. Н. и С. Й. С. против разпореждане без номер от 10 юни 2008 г., постановено по в.гр.д. № 277 по описа на окръжния съд в гр. П. за 2007 г., с което е върната касационната жалба на частните жалбоподатели и С. И. против решение № 749 от 2 януари 2008 г., постановено по същото гражданско дело.
В жалбата се сочи, че жалбоподателите не били получили съобщение за внасяне на държавна такса, а делото било заведено преди 1 март 2008 г., поради което жалбоподателите подали молба за уточняване на дължимата такса; таксата е внесена на 16 юни 2008 г. след получаването на съобщение от 26 май 2008 г.; налице била противоречива практика на съда по едно и също дело; практиката на жалбоподателите била след получаване на съобщение за внасяне на държавна такса те да искат с писмо от съда уточнение по коя тарифа се дължи таксата.
Ответната страна не дава отговор по реда на чл. 276 ал. 1 от ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
С атакуваното разпореждане председателят на съдебния състав, постановил въззивното решение, приел, че след изтичане на определения седмичен срок, изтекъл на 26 май 2008 г., жалбоподателите не са внесли определената държавна така в размер на 30 лева за касационно обжалване, поради което върнал жалбата.
Атакуваното разпореждане е правилно.
Касационната жалба против въззивното решение е постъпила във въззивния съд на 17 март 2008 г., поради което по отношение на дължимата държавна такса за нея са приложими разпоредбите на Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в сила от 1 март 2008 г. Според чл. 18 ал. 2 т. 1 от Тарифата, за произнасяне по допускане на касационното обжалване се дължат 30 лева при подаване на касационната жалба. В деня на приемане на касационната жалба от въззивния съд тя е оставена без движение с указание да се внесат 30 лева по сметката на ВКС. На 19 май 2008 г. всеки един от касационните жалбоподатели лично е получил съобщение с подробното указание да се внесе посочената сума и да се представи вносна бележка за това в седемдневен срок от получаване на съобщението. Безспорно е, че касаторите не са сторили това в съответния срок, тъй като според представеното копие на банково бордеро, таксата е внесена едва на 16 юни 2008 г. – далече след изтичане на крайния срок за внасяне на сумата – 26 май 2008 г. След като жалбоподателите не са изпълнили изрично указание на съда в определения срок, те следва да понесат последиците от небрежното си процесуално поведение. Без значение е в случая дали след получаването на изричното указание между съда и жалбоподателите е протичала кореспонденция във връзка със спора, тъй като жалбоподателите не са поискали удължаване на срока за извършване на указаното им действие.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане без номер 10 юни 2008 г., постановено по в.гр.д. № 277 по описа на окръжния съд в гр. П. за 2007 г., с което е върната касационната жалба на Н. Й. Н., С. Й. С. и С. Н. И. против решение № 749 от 2 януари 2008 г., постановено по същото гражданско дело.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: