2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 106
С., 22.04.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седемнадесети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1905/2013 година
Производството е образувано по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 102 от 15.01.2013 г. по гр.д. № 2578/2012 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, четвърти състав, с което е оставено в сила решението на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 1-12 състав по гр.д. № 2573/2007 г. в обжалваната част – за осъждане на дружеството жалбоподател да заплати на Мария Н. Й. и Й. Т. Й. сумата 5 000 евро, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва от 26.06.2007 г.
Касаторът поддържа оплаквания, основани на чл.281, т.3 ГПК, с искане за отмяна на решението. В приложеното изложение за достъп до касация е налице позоваване на чл.280, ал.1 т.1 ГПК по формулиран процесуалноправен въпрос.
Ответниците по касация, чрез пълномощника си, считат, че липсват основания за допускане на касационно обжалване, а по същество твърдят неоснователност на жалбата, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото, приема, че касационната жалба е недопустима.
След законодателното изменение на ГПК/ ДВ бр.100/21.12.2010 г./ и съгласно императивната разпоредба на чл.280, ал.2 ГПК решенията по въззивни търговски дела с цена на иска до 10 000 лева не подлежат на касационно обжалване. В случая, предмет на делото по предявения, като частичен, осъдителен иск по чл.79, ал.1 ЗЗД е вземане, произтичащо от неизпълнение на задължение за изграждане в груб строеж на имота, предмет на предварителен договор от 03.09.2004 г. и от неизпълнение на задължението за довършването му съгласно уговореното между страните. Касае се за търговски спор по смисъла на чл.365, т.1 ГПК, вр. с чл.286, ал.1 ТЗ, с цена на частичния иск/ след изменението/ 5 000 евро, чиято левова равностойност не надхвърля законодателно определения праг на необжалваемост на въззивното решение. Следователно, касационното производство е процесуално недопустимо и подадената жалба следва да се остави без разглеждане.
При този изход на делото, на ответника по касация се дължат разноски в размер на 500 лева, съставляващи половината от заплатеното адвокатско възнаграждение, с оглед предмета на правната защита.
С оглед горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], срещу решение № 102 от 15.01.2013 г. по гр.д. № 2578/2012 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, четвърти състав.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] да заплати на Мария Н. Й. и Й. Т. Й. сумата 500/петстотин/ лева – разноски по делото.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на Търговска колегия на ВКС, в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: