О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№106
[населено място], 07.02.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети януари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1523 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 109 от 10.05.2010г. постановено от Х. окръжен съд по гр.д.№122/2010г., с което е потвърдено решение 213 от 20.07.2009г. по гр.д. № 554 /2001г. на Димитровградски районен съд за отхвърляне на предявени от съделителя К. И. Д. в производството по извършване на съдебна делба претенции по сметки, а именно за заплащане на подобрения в съсобствените имоти в размер на 7 726,40лв. дължими от всеки един от съделителите Д. И. Д. и Ж. И. Н., както и разноски за имотите в размер на 9 976,75лв. дължими от Д. И. Д.. и 9 970,75лв., дължими от Ж. И. Н.. С решението К. Д. е осъден да заплати държавна такса в размер на 499,20лв.
Жалбоподателят К. И. Д. е подал първоначално жалба, погрешно наречена въззивна, която е бланкетна.В нея се твърди, че решението е необосновано, защото не са взети предвид неговите доказателства – гласни и писмени. В изпълнение на дадените от съда указания за представяне на изложение на касационни основания и на основания за допускане на касационно обжалване касаторът е подал на 11.10.2010г. нова касационна жалба, в която сочи, че решението е необосновано относно направения извод за началния момент на погасителната давност за подобренията. Поддържа, че с писмената си молба от 2002г. е поискал от ответниците да заплащат суми, част от които се покриват по основание с предявените по-късно претенции по сметки, поради което счита, че давността е спряла на основание чл. 115, ал.1,б.”ж” ЗЗД. С жалба от 15.07.2010г. касаторът е поставил пред Х. окръжен съд въпросът за определената с решението държавна такса, като твърди, че вече е внесъл по указание на районния съд държавна такса 194,76лв. и не е ясно дали тя е взета предвид при определяне на дължимата такава 499,20 лв. от въззивния съд.
Ответникът Д. И. Д., чрез пълномощника си адв. Д., счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
Ответницата Ж. И. Н. намира жалбата за неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по съдебна делба, намира се във втората фаза и предмет на обжалваното решение са претенции по сметки, предявени от съделителя К. И. Д. спрямо другите двама съделители Ж. Н. и Д. Д.. Претенциите имат за предмет подобрения, извършени на втория етаж на къщата, ремонт на покрива, на мазетата и др.; поставяне на ограда на празното дворно място, изграждане на водопровод, засаждане на плодни дръвчета, както и направени разходи за поддържане на имотите, платени данъци, разходи по погребение и помени на родителите на страните и др., подробно уточнени в молба на ищеца.
Съдът е отхвърлил претенциите за подобрения и разноски като погасени по давност, излагайки съображения, че давностният срок е започнал да тече от момента на извършване на подобренията, съответно на разноските. Съдът е взел предвид, че ищецът К. Д. е претендирал в първата фаза на делбата придобиване на делбените имоти чрез давностно владение и това негово възражение е отхвърлено с влязло в сила решение, поради което следва да се приеме, че той е бил владелец на своята част от имотите и държател на частите на другите съделители. С оглед на това началото на давностния срок не е от момента на осуетяване на владението, както поддържа ищеца, а от извършване на подобренията. А видно от твърденията на самия ищец от извършването им /годините на извършване са посочени в уточнителна молба от 26.03.2007г. и са от 1968 до 1994г. с изключение на поставянето на електромер, което е през 2000г./ до предявяване на претенцията в съдебно заседание на 01.02.2007г. са изминали повече от пет години. Съдът не е намерил обстоятелства, обуславящи спиране или прекъсване на давността.
При към преценка на основанията за допускане на касационно обжалване настоящият състав намира, че такива не са налице.
Касаторът не е посочил материалноправен или процесуалноправен въпрос, разгледан от съда, който е обусловил изхода на спора. Посочването на такъв въпрос представлява т.нар. общо основание за достъп до касационен контрол и при неформулиране на такъв касационно обжалване не може да бъде допуснато съгласно т.1 на ТРОСГКТК № 1/2009г. Касаторът не е обосновал и допълнителните основания на чл. 280, ал.1, т.1-3 ГПК, а именно противоречие на разрешения правен въпрос със задължителната практика на ВКС, противоречиво разрешаване на правния въпрос в практиката на съдилищата и значение на въпроса за точното прилагане на закона и развитието на правото. Не е посочил постановления на пленума на ВС, тълкувателни решения на Общите събрания на гражданска и търговска колегия на ВКС или решения на състави на ВКС постановени по реда на чл. 290 ГПК, които имат задължителен характер и формират съдържанието на понятието практика на ВКС по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Не са представени влезли в сила решения на съдилищата, които да разрешават противоречиво сходни казуси, поради което не е налице и основанието по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК. Хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК пък предполага разглеждането на разрешеният от съда правен въпрос да допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й – тогава въпросът е от значение за точното прилагане на закона. Същият е от значение за развитието на правото когато законите са непълни, неясни или противоречиви и няма съдебна практика по прилагането им или се налага тя да бъде осъвременена поради настъпили промени в законодателството и в обществените условия. В случая не е развита нито една от посочените хипотези.
Изложените от касатора съображения са такива по съществото на спора и по правилността на направените от съда правни изводи. Те обаче не могат да бъдат разглеждани в производството по чл. 288 ГПК, чиято цел е да извърши селекция на касационните жалби по законоустановени критерии. Без да са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК съдът не може да обсъжда наведените доводи за необоснованост на изводите относно погасяването на претенцията по давност и наличието на основание за спиране на давностния срок. Повдигнатите въпроси за размера на държавната такса са от компетентност на въззивния съд в рамките на производство по чл. 248 ГПК.
Предвид изложеното след като не е налице основание по чл. 280, ал.1 ГПК, то не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 109 от 10.05.2010г. постановено от Х. окръжен съд по гр.д.№122/2010г. по касационната жалба на К. И. Д. от[населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: