Определение №106 от по ч.пр. дело №1581/1581 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
 
№ 106
 
 
София, 26.01. 2010 г.
 
 
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари две хиляди и десета година в състав:
 
                          
                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
                                  ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
                                                               МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
 
 
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1713/2009 година.
 
 
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. В процесуален представител на ответницата по исковата молба Р. К. Г. от град П., против въззивно решение №213/08.7.2009 г. по гр.д. №372/2009 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, трети състав, и по частна жалба срещу определение №941/10.9.2009 г. по същото дело.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба се твърди, че при постановяване на решението си въззивната инстанция се е произнесла по процесуалноправни въпроса в противоречие с практиката на ВКС, а именно:
1. “Следва ли въззивният съд преди постановяване на решението си да направи самостоятелна преценка на събраните пред двете инстанции доказателства и доводи от страните, да направи свои изводи, независимо от тези на първата инстанция ?”. Твърди се, че в практика на ВКС този въпрос е решен положително, а в случая това не е налице. Касационната жалбоподателка се позовава по този въпрос на решение №221/15.4.2002 г. по гр.д. №677/2001 г. на ВКС, І г.о. и решение №707/17.3.1977 г. по гр.д. №3417/1976 г. на ВКС, ІІ г.о.
2. “За конкуренцията между доказателствата, ангажирани по спора, приетите от съда експертизи и тяхното обсъждане, заедно и поотделно, при постановяване на съдебното решение ?”. По този въпрос се твърди, че въззивната инстанция не е обсъдила и съобразила приетата от първата инстанция съдебно-техническа експертиза, за което е бил налице и довод във въззивната жалба. По този въпрос касаторката се позовава на решение №616/15.12.2008 г. по т.д. №530/2008 г. на ВКС, І т.о.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
В частната жалба срещу определение №№941/10.9.2009 г. по гр.д. №372/2009 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, трети състав, се твърди, че същото е неправилно и се моли за неговата отмяна, по съображения подробно изложени в жалбата. Моли се за отмяна на обжалваното определение.
Ответникът по касация – И. К. Ж., депозирал писмени отговори срещу касационната жалба и частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на въззивното решение до касационното обжалване по чл.280 ГПК, частната жалба и отговорите на ответника по тях намира следното:
По изложението на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Налице е въззивно решение по което обжалваемия интерес е над 1000 лева, поради което касационната жалба е допустима с оглед този критерий. Жалбата е подадена и в законния срок. Твърдяните от касационния жалбоподател процесуални въпроси, формулирани по-горе, са от решаващо значение за изхода от спора. Настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване с оглед обсъждането на всички доказателства, ангажирани по спора, както и приетата от съда съдебно – техническа експертиза, заедно и поотделно.
По частната жалба срещу определение №904/10.9.2009 г. по гр.д. №372/2009 г. по описа на Пловдивския апелативен съд.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., намира, че частната жалба отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е и основателна по следните съображения:
С определение№604/09.3.2009 г. по гр.д. №415/2008 г. Пловдивският районен съд, г.к. ХV-ти граждански състав, на основание чл.192, ал.4 ГПК/отм./ е изменил решение №59/13.01.2009 г. в частта му относно разноските.
С жалба-молба, вх. №5695/13.3.2009 г. ответницата по исковата молба е посочила, че обжалва решение №59/13.01.2009 г.и определение 604/09.3.2009 г. по гр.д. №415/2008 г. по описа на ПРС, г.к., ХV-ти гр.състав.
С определение №941/10.9.2009 г. по гр.д. №372/2009 г. Пловдивският апелативен съд е оставил молбата без разглеждане, като е приел, че по обжалването на определение №604/09.3.2009 г. по гр.д. №415/2008 г. на ПРС е налице произнасяне от въззивната инстанция с въззивното решение №213/08.7.2009 г. по гр.д. №372/2009 г. на ПАС.
Изводът на въззивната инстанция е неправилен. Депозираната от частната жалбоподателка в настоящото производство молба-жалба, вх. №5695/13.3.2009 г., не е била предмет на обсъждане от въззивната инстанция в постановеното от нея решение, тъй като е прието, че в частта за разноските не е постъпила въззивна жалба. Този извод е незаконосъобразен, тъй като в кориците на въззивното дело е налице молба – жалба и срещу определение №604/2009 г., постановено от първата инстанция.
Ето защо обжалваното определение №941/10.9.2009 г. по гр.д. №372/2009 г. Пловдивският апелативен съд следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за произнасяне по частната жалба, озаглавена молба-жалба, вх.5695/13.3.2009 г.
С оглед правилното администриране на делото след насрочване на същото за открито съдебно заседание, делото следва да се изпрати на Пловдивския апелативен съд за произнасяне по посочената по-горе молба-жалба.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК и чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
 
 
 
 
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
 
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №213/08.7.2009 г. по гр.д. №372/2009 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, трети състав, по подадена от адв. В процесуален представител на ответницата по исковата молба Р. К. Г., по касационна жалба, вх. №4633/03.8.2009 г.
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. при Върховния касационен съд, г.к., за насрочване.
 
ОТМЕНЯ определение №941/10.9.2009 г. по гр.д. №372/2009 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, трети състав, и ВРЪЩА делото същия съд за произнасяне по частната жалба, озаглавена молба-жалба, вх.5695/13.3.2009 г., подадена от Р. К. Г., и
ВРЪЩА делото на Пловдивския апелативен съд за произнасяне по молба-жалба, вх. №5695/13.3.2009 г.
Делото да се върне на Пловдивския апелативен съд след насрочване на делото за съдебно заседание от председателя на ІV г.о. при Върховния касационен съд и след приключване на производството по молбата-жалба, да се върне отново във ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top