3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1060
С., 29.10.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети октомври , две хиляди и десета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело № 800/2010 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалби на ДП „С. и възстановяване „ срещу решение №209 от 07.07.2009г по гр.дело № 2625/2008г. на С. градски съд в частта , с която е уважен иск по чл. 200 ал.3 от КТ за обезщетение в размера на пропуснат доход от трудово възнаграждение ,за тригодишния период на последващо освидетелстване по ЕР на Т., при намалена работоспособност над 50 на сто , във връзка с професионално заболяване Като основание за допускане до касация се поддържа противоречие с ППВС №4/1968г., в тази негова част , която след приемане на Решение №2 от 11.VІІ 1995г, Пленум на ВС запази сила . Според касатора въззивният съд е игнорирал задължителните указания на т.4 от ППВС №№4/1968г при определяне на обезщетението за имуществени вреди при трета група инвалидност да се отчита възможността пострадалият да си намери работа като трудоустроен , основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК .Противоречие с практиката на ВКС при основанието на чл. 280ал.1 т.2 от ГПК се поддължа и по въпроса за началния момент на давността. При обезщетение от професионално заболяване по чл. 200 КТ въззивният съд е приел за начало на давностия срок датата на последното преосвидетелстване с ЕР на Т., а не датата на признаване на заболяването за професионално ,в който смисъл е константната практика на ВКС
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване
Поддържаното основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК не е налице .За случай , при който работник с трайно намалена работоспособност над 50 на сто поради професионално заболяване претендира обезщетение по чл. 200 от КТ за разликата между получаваната лична пенсия и трудовото възнаграждение за тригодишния период (след 01.01.2005г) на последващо преосвидетелстване по ЕР на Т. и този период е след прекратяване на трудовите правоотношения с ответния работодател , отговорен за професионалното му увреждане, даденото от С. градски съд разрешение не е в противоречие с указанията на т.4 от ППВС №4/1968г., (същите запазили сила след приемане на Решение №2 от 11.VІІ 1995г, Пленум на ВС)и не поставя въпрос по прилагането им.Указанията по Постановлението не обуславят разрешение , различно от обжалваното,когато работодателят ,понастоящем ответник , сам е прекратил трудовото правоотношение с професионално заболелия на невиновно основание и така е поставил последния в положение да получава единствено личната си пенсия , а и предвид факта ,че ищецът е с призната сумарно 71,6 на сто трайна нетрудоспособност, част от която е поради общи заболявания.Определената по сега действащата терминология трайна неработоспособност на ищеца видно не е равнозначна на освидетелстване при ІІІ група инвалидност към момента на тълкувателните указания по ППВС № №4/1968г., подобно приравняване не може да бъде абстрактно извеждано от съдържанието на §2 от преходните и заключителни разпоредби на Наредбата , приета с ПМС № 133 от 17.07.2000 г.( обн., ДВ, бр. 61 от 25.07.2000 г., отм., бр. 47 от 7.06.2005 г) в полза на аргумент ,че работникът следвало да доказва невъзможността да си намери работа.
Съответно на закона и постоянната практика на Върховния съд разрешение в конкретния случай е намерел и втория поставен въпрос – за началото на давностния срок по иска за обезщетение на пропусната полза като стойностна разлика , формулирана в чл. 200 ал.3 КТ . Когато предмет на иска е посочената в този текст разлика, претендирана за определен срок на освидетелстване по ЕР на Т. , то давността започва да тече от началото на съответния срок на неработоспособност ,установен при медицинското освидетелстване на заболаването с професионален характер. Щом с първото ЕР на Т. е призната трайно намалена работоспособност поради професионално заболяване за определен срок и за него обезщетение е вече присъдено, определеният с последващо експертно решение нов период,макар за същото заболяванеи при същия процент , е основание за нова имуществена претенция по основанието на чл. 200 ал.3 от КТ,т.е за разликата между личната пенсия и възнаграждението ,което ищецът би получавал. Независимо че професионалното заболяване е вече установено, началото за погасителната давност за конкретната имуществена претенция в случая е от датата на преосвидетелстването. В цитираната от касатора практика на ВКС не е възприето обратно разрешение , поради което и хипотеза по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК не е налице .
Предвид горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №209 от 07.07.2009г по гр.дело № 2625/2008г. на С. градски съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .