О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 1060
гр. София, 30.10.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и шести септември двехиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело N 3837 по описа за 2013 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Д. Е. Д. чрез адвокат Р. С. срещу решение № 17 от 08.03.2013 г. по гр. дело № 22/2013 г. на Силистренски окръжен съд.
Ответникът [фирма], [населено място] в отговора по чл. 287, ал.1 ГПК поддържа становище за липсата на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, а другият ответник В. Д. Д. не е взел становище.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Предмет на жалбата е цитираното по – горе въззивно решение, с което състав на Силистренски окръжен съд е потвърдил решение № 131 от 15.11.2013 г. по гр. дело № 19/2012 г. на Тутракански районен съд и е осъдил Д. Е. Д. да заплати на [фирма], [населено място] разноски в размер на сумата 1560 лв. За да постанови този резултат окръжният съд е приел за неоснователни исковете по чл. 32 във вр. чл. 29, чл. 26, ал. 2, пр. 2 и чл. 40 ЗЗД за прогласяване недействителността на договор за покупко – продажба на земеделски земи, сключен между В. Д. Д., като пълномощник на Д. Е. Д. и [фирма], [населено място], като купувач, обективиран в нотариален акт № 190, том ІІІ, общ рег. № 3267 по н. дело № 428/04.08.2011 г., вписан в Службата по вписванията при Т. с вх. рег. № 2440/04.08.2011 г. по отношение на Д. Е. Д. поради липса на съгласие от страна на продавача, предвид сключването му от негов представител без валидна представителна власт, а в условията на евентуалност поради наличие на споразумение между представителя на продавача и лицето, с което той договаря във вреда на представлявания. Изходът на делото е мотивиран със съображения за обоснованост и законосъобразност на мотивите на първоинстанционния съд, които въззивният съд е посочил, че изцяло споделя и към които препраща по реда на чл.272 ГПК. Отразено е още, че за евентуално предявения иск по чл. 40 ЗЗД ищецът не твърди и не доказва недобросъвестност на представителя на втория ответник. Изложено е в мотивите, че не е доказана измама на представлявания от представителя, както и че не следва да се обсъжда съображенията за продажната цена, тъй като иск по чл. 33 ЗЗД не е предявен.
Касационно обжалване се допуска при вероятна недопустимост на възззивното решение. Съгласно ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1 при вероятна процесуална недопустимост на въззивното решение съдебния контрол следва да се допусне дори и касаторът да не се е позовал на такъв порок на съдебния акт. Първоинстанционният съд и второинстанционният съд са били сезирани с нередовна искова молба в частта относно чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК. Относно иска по чл. 29 ЗЗД липсва пълна и ясна обстоятелствена част, с която да се формира фактическото основание на претенцията. Твърдението, че В. Д. е въвел в заблуждение относно съдържанието на пълномощното баща си Д. Д. не е достатъчно за въвеждане на фактическо основание по чл. 29, ал. 1 ЗЗД, защото възпроизвежда нормативния текст, без да отразява конкретното поведение на ответника, подвеждащо ищеца да даде пълномощно с изложеното в пълномощното съдържание. Исковата молба не е ясна и относно обстоятелствата, обусловили подписване на пълномощното пред нотариуса. В тази връзка има непълнота на твърденията – сочат се факти, като подписване на пълномощно и „някакви други документи”, за които синът бил обяснил, че „така е необходимо”, упълномощителят не виждал добре, бил подписал с убеждението, че така нямало да се налага лично да получава документи и др. Фактическият състав на измамата има обективна и субективна страна и предявяването на иск за унищожаване на правна сделка изисква въвеждането на пълна и ясна обстоятелствена част на исковата молба, определяща конкретното поведение, с което е опорочено волеизявлението на страната. Искането да се прогласи недействителност на сключения договор за покупко – продажба на имотите, предмет на нотариален акт № 190, том ІІІ, рег. № 3267, дело № 428/2011 г. по чл. 42, ал. 1 ЗЗД също така не е обосновано с фактическо основание, като не може да се счита за обстоятелствена част възпроизвеждането на нормативния текст на разпоредбата. Договорът, сключен без представителна власт е самостоятелен фактически състав за недействителност, който има конкретно проявление във всеки отделен случай. Постоянна е съдебната практика, в която е развито виждането, че съдът не е обвързан от правната квалификация на иска, дадена от ищеца, защото от значение са не правните категории, посочени от последния, а изложените от него фактически обстоятелства. Ето защо всеки иск трябва да съдържа фактическите обстоятелства, от които страната извежда спорното право, а по делото това не е направено от ищеца, както по отношение на иска по чл. 32 във вр. чл. 29, ал. 1 ЗЗД, така и по отношение на иска по чл. 42, ал. 1 ЗЗД и предявения в евентуално обективно съединение иск по чл. 40 ЗЗД. Тутракански районен съд, а по – късно и Силистренски окръжен съд не са провели производство по чл. 129, ал. 2 ГПК във връзка със служебната проверка по ал. 1 на разпоредбата. Във въззивното производство второинстанционният съд се е произнесъл по нередовна искова молба. При тези обстоятелства ВКС в настоящият си състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, за да се провери, налице ли е вероятна недопустимост на съдебния акт. Поставения въпрос в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК – „Нищожен ли е поради накърняване на добрите нрави договор за покупко – продажба, по който представителят на продавача се споразумял с купувача за цена на продавания имот неколкократно по – ниска от пазарната ?” може да релевира общо основание за допускане на касационен контрол при процесуално допустимо решение, а както вече се посочи по – горе разглеждането на жалбата по същество е обусловено от извършване на проверка за вероятна недопустимост на решението, при която правилността на съдебния акт не се изследва, респективно въведеният въпрос не е относим към въпроса, предмет на контрола. Поради това основание за допускане на касационно обжалване е само проверката за процесуалната допустимост на въззивното решение по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 17 от 08.03.2013 г. по гр. дело № 22/2013 г. на Силистренски окръжен съд.
УКАЗВА на касатора да внесе държавна такса в размер на сумата 663.26 лв. по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението и да представи документ за внасяне на таксата в деловодството на Върховния касационен съд в същия срок.
Делото да се докладва на председателя на трето гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: