О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1062
гр. София, 15.08.2014 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 21 юли през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 813 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата К. Н. З. срещу решение № 485/22.10.2013 г. по в.гр.дело № 1124/2013 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е отменено решение № 402/05.08.2013 г., постановено по гр.дело № 876/2013 г. на Районн съд [населено място] в частта, с която е отменена на осн.чл.344,ал.1,т.1 КТ заповед № 8/29.04.2013 г. на кмета на кметство [населено място], [община], с която е прекратено трудовото правоотношение на К. Н. З. на осн.чл.328,ал.1,т.2 КТ – поради съкращаване на щата като незаконъсобразна и е възстановена на длъжността, заемана преди уволнението – „младши специалист” в кметство [населено място], както и в частта на присъдените разноски и вместо отменената част са отхвърлени предявените искове от К. Н. З. против О. г. О. с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ.
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила.
В изложението са поставени въпросите – в община Г.О. само кметовете на кметства в [населено място] и [населено място], [населено място] и [населено място] могат сами да решават за щата. Всички други кметове правят това с „благословията” на кмета на О.. При жалбоподателката това станало по волята на кмета на [населено място], тъй като явно: „не съм послушна” и затова я нарочил още като станал кмет през 2011 г. Според жалбоподателката същата познава кмета на община Г.О. и той е достатъчно интелегентен за да тръгне да прави такива „левашки изпълнения”. Счита, че явно от немай къде е потвърдил незаконосъобразните действия на своя подчинен. С оглед на това счита, че решението на Великотърновския окръжен съд е постановено в противоречие с практиката на ВКС иска същото решение да се допусне до касационно обжалване и съответно се отмени, а предявените искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ се уважат.
Ответникът по касационната жалба кметство [населено място] в писмен отговор, чрез адв.Д. Ц. е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
С въззивното решение съдът се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ за признаване за незаконно уволнението на К. Н. З. със заповед № 8/29.04.2013 г., с която е прекратен трудовия й договор на основание чл.328,ал.1,т.2 КТ – поради съкращаване на щата и за отмяна на посочената заповед, за възстановяване на длъжността, заемана преди уволнението и за присъждане на обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради незаконното уволнение.
Въззивният съд е приел, че между страните по делото е съществувало трудово правоотношение, въз основа на което ищцата е работила в кметство [населено място], [община] на длъжността – „младши специалист”. Със Заповед № 8/29.04.2013 г. на Кмета на кметство [населено място] трудовото правоотношение между страните по делото е било прекратено, считано от 03.05.2013 год., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ – поради съкращаване на щата и влязло в сила длъжностно щатно разписание от 01.02.2013 г. Със заповедта за уволнение е постановено на ищцата да бъдат изплатени обезщетения по КТ – по чл. 224, ал. 1 от КТ – за неизползван платен годишен отпуск за 6 дни за 2012 г. и за 9 дни за 2013 г. Заповедта е връчена на ищцата на 30.04.2013 г.
Въззивният съд е приел, че чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ предвижда две безвиновни основания за прекратяване на трудовия договор от работодателя с предизвестие, при които причината за уволнението е у работодателя – “закриване на част от предприятието” и “съкращаване на щата”. Според въззивния съд понятието “съкращаване на щата”, като основание за едностранно прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя с предизвестие на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ най-често се свързва с намаляване, премахване за в бъдеще на отделни бройки, определени за щатни длъжности или с общо намаляване на работните места по щата на предприятието, като причините за това могат да различни – отпадане от необходимостта от съответните щатни длъжности, рационализиране на работата, внедряване на нова техника, разпределение на съответната длъжност и т.н.
Прието е, че ищцата е заемала длъжността „младши специалист” в кметство [населено място], [община], като заеманата от нея длъжност е била премахната. Този извод съдът е направил като е взел предвид поименните щатни разписания от 01.05.2012 г. и от 01.02.2013 г.
Преценено е за неоснователно възражението на ищцата К. З. за незаконност на извършеното уволнение, поради неизвършване на подбор от работодателя. Съдът е приел, че в случая се съкращава единствена по естеството си трудова функция, което е установено по делото от заверени копия от длъжностни характеристики на длъжностите – „мл. специалист“ и „специалист”. Поради това е направил извода, че при съкращение на единствена щатна длъжност работодателят няма задължение да извърши подбор.
Приел е за неоснователно възражението на ищцата, че работодателят нямал разрешение от инспекцията по труда за съкращаването на работник, боледуващ от болест, определена в Наредба на министъра на здравеопазването.
Установено е, че с писмо Изх. № 0036-1942/19.03.2013 г. на Дирекция „Инспекция по труда”, [населено място] до К. [населено място] на основание чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ от КТ е дадено съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр второ КТ, и това съгласие е дадено на работодателя преди прекратяване на процесния трудов договор. Въззивният съд е приел, че към 02.04.2013 г., когато е отправено предизвестие до жалбоподателката за прекратяване на трудовия й договор работодателят е имал разрешение от инспекцията по труда предвид закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 и 3 от КТ.
Прието е, че кметът, в качеството си на ръководител на администрацията, е утвърдил промени в длъжностното разписание на администрацията при ответната община сила от 01.05.2012 г., като е прехвърлил съкратената с Решение № 7 от Протокол № 3/01.12.2011 г. на О. съвет – Г. О. бройка от длъжност „мл. специалист“ в [населено място] в [община] на длъжност „специалист, което според съда е установено от длъжностно разписание в дейност „Други дейности по опазване на околната среда” в кметство [населено място] и О. Г.О. към 01.01.2013 г. и към 01.02.2013 г., утвърдени от кмета на О. Г.О..
Прието е, че според чл. 21, ал. 1, т. 2 от ЗМСМА общинският съвет одобрява общата численост на персонала и структурата на общинската администрация в общината, района и кметството по предложение на кмета на общината. Взети са предвид разпоредбите на чл. 1, ал. 1 и ал. 3 и чл. 4 и сл. от ЗА и е прието, че структурата на администрацията е нейното устройство, изразяващо се в организирането й в дирекции, отдели и сектори и според дейностите, извършвани при подпомагане на органа на държавна власт, те се разпределят в обща и специализирана администрация.
Приел е, че според чл. 19, ал. 3, т. 2 от ЗА кметът на община е териториален орган на изпълнителната власт и че при осъществяване на своите правомощия той се подпомага от общинска администрация, и е ръководител на общинската администрация, като на основани чл. 44, ал. 1, т. 3 от ЗМСМА е и орган по назначаването на служителите в нея. Съдът е приел, че дейността на администрацията се осъществява от държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение, чрез заемането на длъжности, чиито наименования се определят в Единния класификатор на длъжностите в администрацията /ЕКДА/, че в класификатора се посочват и разпределението на длъжностите в длъжностни нива, минималните изисквания за заемането на длъжност и видът на правоотношението, по което тя се заема – чл. 12 и чл. 13 от ЗА. Според въззивния съд въз основа на чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за прилагане на ЕКДА, приета с ПМС № 47/2004 г. на основание чл. 13, ал. 1 от ЗА, длъжностното разписание, в което се определят конкретните длъжности, които ще се използват в администрацията, в това число и по вид правоотношение се утвърждава от органа по назначаването, съответно от ръководителя на администрацията, съгласно приложение № 1 към Наредбата. С оглед на това е направил извода, че в правомощията на кмета е утвърждаването и изменението на длъжностното разписание, включително на вида и броя на необходимите длъжности за изпълнение на определена работа и на вида на правоотношението, по което те се заемат, в рамките на определените от Общинския съвет структура на общинската администрация и обща численост на персонала в нея.
Прието е, че след като кметът е компетентния орган да изготви щатното и поименното разписание в случая взетото от него решение за съкращаване щатната бройка на ищцата в изпълнение на решението на Общинския съвет за намаление на щатната численост в кметство [населено място], където е трудовата ангажираност на ищцата, е в съответствие с неговите правомощия и поради това е законосъобразно.
Съдът е приел, че извършените от кмета, промени в щатните разписания – преместването на процесната длъжност „мл. специалист“ от длъжностно разписание на кметство [населено място] в щатно разписание на [община] не излизат извън рамките на общата численост и структурата на общинската администрация, одобрени с Решение № 390 от Протокол № 26/21.02.2013 г. на О. съвет – Г. О. и че тези промени са в правомощията на кмета на общината по чл. 44, ал. 1, т. 3 и т. 7 от ЗМСМА – в качеството му на орган на местно самоуправление. Прието е, че тези промени в длъжностно разписание на кметство [населено място] в щатно разписание на [община] не са били необходими нови решения на общинския съвет по чл. 21, ал. 1, т. 2 от ЗМСМА за промяна на общата численост и структурата на администрацията в кметство [населено място].
При изложените съображения съдът е направил извод, че установеното изменение на длъжностното разписание на общинската администрация в кметствата, при липсата на данни, съответно на твърдения, то да е засегнало структурата на администрацията и максималната обща численост на персонала, което изменение е послужило като основание за уволнението на ищцата К. З., е извършено от компетентния за това орган – кметът на [община].
Крайният извод на въззивният съд е за законосъобразност на Заповед № 8/29.04.2013 г. на Кмета на кметство [населено място] за законосъобразна, а предявените искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ за неоснователни.
С оглед на тези съображения въззивният съд е отменил първоинстанционното решение, с което исковете с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ са уважени и вместо отменената част е отхвърлил посочените искове. Решението на първоинстанционния съд в частта, с която искът с пр.осн.чл.344,ал.1,т.3,вр.чл.225,ал.1 КТ е отхвърлен е потвърдено.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателката К. З. за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК на въззивното решение на Великотърновския окръжен съд. Поставените въпроси в изложението са по правилността на обжалваното решение и са касационни основания за отмяна по чл.281,т.1 ГПК. Съобразно тълкуването, дадено в т.1-ва от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по делото, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл.284,ал.3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Поставените въпроси от жалбоподателката-ищец не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Тези въпроси съдът следва да прецени ако се допусне касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба по същество, но не и в настоящото производство по чл.288 ГПК. Основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. В настоящото производство съдът само преценява дали формулираният въпрос от жалбоподателката е правен въпрос и налице ли е допълнителната предпоставка, предвидена в чл.280,ал.1,т.1 ГПК, за да се допусне касационно обжалване. При липса на ясно и точно формулиран правен въпрос само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на допълнителната предпоставка в чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Освен това от изложените съображения в изложението на жалбоподателката не може да се доуточни и конкретизира правен въпрос, който въззивният съд е разрешил и съответно, който е обусловил решаващите му изводи.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по въпросите, поставени от жалбоподателката К. З..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 485/22.10.2013 г. по в.гр.дело № 1124/2013 г. на Великотърновския окръжен съд по касационна жалба вх. № 11563/26.11.2013 г., подадена от ищцата К. Н. З., [населено място], обл.В. Т., [улица], чрез адв. Кр.С..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: