4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1062
София, 29.10.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети октомври , две хиляди и десета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : А. С.
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Т.
гр. дело №818/2010 г.
Производството е по допускане на касационно обжалване, по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на К. П. Д. чрез адв.М. К. от АК Р. срещу решение от 11.03.2010г по гр.дело № 520/2009г. на Сливенски окръжен съд в частта , с която над общо присъденото в двете инстанции обезщетение от 160,90 лева, е потвърдено отхвърлянето на иск за имуществени вреди по чл. 49 от ЗЗД срещу Д.”С. река”,като в тази част е потвърдено решение от 09.07.2009г по гр.д.194/2009г на Сливенски районен съд В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи обстоятелство по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, което в една част – по изведени материалноправни въпроси следва да се прицини при основанието на чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК , доколкото са приложени примери от решения на ВКС по конкретни дела, т. е. незадължителна практика по ГПК(отм) . Цитирано е противоречие с практиката на Върховния касационен съд по материалните въпроси за начина на определяне на обезщетение за вреди от непозволено увреждане по чл. 51 ал.1 от ЗЗД при условията на чл. 49 вр. 45 от ЗЗД .Доводът е с оглед възприето от съда заключение на вещо лице, срещу което заключение касаторът е изтъкнал неправилно използван критерии относно стойността на отсечената дървесина в частна гора Цитирани са решения №81 от 27.01.2006г на ВКС ІVа го и реш . № 18 от 2007г ІV г.о. на ВКС по въпроса за основанието и размера на имуществените вреди . Поставя се и въпроса за предмета на задачата , приемането на заключението на вещото от лице от съда и при какви обстоятелства решението може да се основе на него , в тази насока са приложени множество решения. Като процесуални въпроси се изтъкват отказа на въззивния съд да се допуснат и съберат конкретни доказателства .В тази насока се изтъква противоречие със задължителната практика ,ТР №1 / 2001г на ОСГК .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Противоречие на атакуваното въззивно решение с константната практика на Върховния касационен съд по общо формулирания въпрос за начина на обезщетение на имуществени вреди по чл. 49 вр. 45 ЗЗД , не е налице. .Обезщетяват се както преките вреди , така и пропуснатите ползи , обезщетението е парично и следва да се докаже по размер ,включително с помощта на вещо лице. Когато не се установи конкретната стойност на неправомерно разпореден добив , в случая дървесина ,взема се осреднената пазарна стойност, към момента на увреждането. Така е мотивирано частичното уважаването на иска , до доказания посредством заключение на вещо лице размер и в настоящия случай . Касаторът оспорва методиката , ползвана от експерта при изследване на „пазарната цена” на процесната дървесина , по същество оспорва компетентността на заключението като изтъква , че от значение в случая е например цената на продавани „дърва за огрев” ,или като строителен материал , а не ценоразписите на държавата за цените на дървесината или нормирания размер на обезщетенията в случай на отговорност за унищожаването й .От това свое становище касаторът не може обоснове относимост на общо формулирания в изложението въпрос , към решаващите за настоящето дело обстоятелства или във връзка с решаващите изводи на съда . Правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК не е изведен .Несъстоятелен е и доводът, че от решението не ставало ясно ,следователно не е даден отговор , на въпроса към кой момент следва да се преценяват имуществените вреди по размер , както и че въззивният съд бил приел нещо обратно на константната практика в тази насока.
Приложените решения от практиката на ВКС по процесуалния въпрос за прилагането на чл.157 от ГПК(отм) или ,както е по-общо поставен,за събирането и обсъждането на допустими и относими доказателства , не обосновават противоречие с действията на Сливенски окръжен съд по насотящето дело . Указанията на ВКС в цитираната практика не изключват , а предпоставят изискването съдилищата да възлагат на експертизата точната задача и да възприемат компетентно дадените заключение по поставените въпроси, за който са били необходими специални знания . В случая специални знания са били необходими по въпроса за пазарната цена на дървесината (а не на строителен материал , дърва за огрев и пр. други стоки), отговор е даден от вещото лице и същият е съответно възприет . Поради това неоснователно се повдига въпрос за противоречие на постановеното решение със задължителни указания по прилагането на процесуалния закон.
Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение от 11.03.2010г по гр.дело № 520/2009г. на Сливенски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .