О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1062
София, 25. 09. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 4450/08 по описа на ВКС, ІV г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба, подадена от адв. А. М. като пълномощник на М. К. К., Д. К. К. и Е. А. К. против решение № І* от 05.08.2008 г. по в.гр.д. № 683/07 г. на Бургаския окръжен съд. В жалбата са развити доводи за неправилност на решението поради нарушение на съществени процесуални правила, изразили се в необсъждане и превратно интрепретиране на събраните по делото доказателства и несъобразяване с доказателствената тежест на представените по делото официални документи, довели до опорочаване на фактическите изводи по спора и неправилно приложение на материалния закон.
Касаторите обосновават допустимостта на касационното обжалване с твърдението, че с въззивното решение съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и на гражданските съдилища, а също така е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основания по чл. 280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. В подкрепа на твърденията си се позовават на ТР № 1/ 97 г. на ВКС, ОСГК, решение № 2177/ 29.09.1973 г. по гр.д. № 1598/73 г. на ВС, І г.о.; решение № 1291/ 16.11.1992 г. по гр.д. № 1038/92 г. на ВС, ІV г.о.; определение № 565/ 01.08.2005 г. по ч.гр.д. № 536/05 г. на ВКС, ІV г.о.; решение от 19.04.2005 г. по гр.д. № 2443/05 г. на СГС; решение от 28.10.2005 г. по гр.д. № 2757/04 г. на СГС; решение № 2* от 25.02.2004 г. по гр.д. № 2779/02 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 1* от 04.11.2003 г. по гр.д. № 1483/02 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 3* от 2.12.1972 г. по гр.д. № 2349/72 г. на ВС, І г.о.; решение № 710 от 16.03.1973 г. по гр.д. № 2357/72 г. на ВС, І г.о.; решение № 7 от 24.02.2000 г. по гр.д. № 1440/99 г. на ВКС, ІV г.о.; ТР № 31/ 85 г. по гр.д. № 10/84 г. на ОСГК; решение № 1* от 02.07. 1999 г. по гр.д. № 2055/98 г. на ВКС, ІV г.о.
Ответникът по касация “И” А. гр. С., чрез своя процесуален представител адв. И. А. , изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение, съобрази следното:
С обжалваното решение е отменено решение № 334 от 21.05.2007 г. по гр.д. № 125/04 г. на Районен съд Ц. в частта, с която “П” А. гр. Б. и “И” А. гр. С. са осъдени да предадат на основание чл. 108 ЗС на М. К. К., Д. К. К. и Е. А. К. владението върху терен с площ 2 456 кв.м., представляващи северната част от нива в м.”К” в землището на гр. А., цялата с площ от 5.067 дка, съставляваща имот № 1* по картата на възстановената собственост, да прекратят неоснователните си действия, изразяващи се в извършване на строителни дейности в описания недвижим имот и в отменената част е постановено друго, с което исковете по чл. 108 и чл. 109 ЗС са отхвърлени.пражнявайки косвен съдебен контрол за законосъобразност на решение № 1* от 08.06.1995 г. на ПК Ц. , на което ищците са основали правата си, въззивният съд е приел, че същото не ги легитимира като собственици на спорния имот, тъй като е издадено в нарушение на чл. 10б ЗСПЗЗ- теренът е бил предоставен на ИММИ за изграждане на временен почивен лагер и към момента на влизане в сила на реституционния закон, мероприятието е било осъществено. Изградени са 20 бр. бунгала, монтирани върху бетонова площадка, тоалетна от тухлена зидария, баня от изцяло метална конструкция, част от столова и тераса пред нея.
В касационната жалба и изложението по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК жалбоподателите не са посочили конкретно кои материалноправни въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и на гражданските съдилища, но от съдържанието на касационната жалба би могло да се направи извод, че те касаят действието и зачитането на правните последици на решенията на поземлените комисии / сега ОСЗ/ при разрешаването на гражданскоправен спор за собственост върху възстановените имоти, промяната на предназначението на земеделската земя и законността на строителството в хипотезата на чл. 10б ЗСПЗЗ.
Жалбоподателите са се позовали на т.1 от ТР № 1/ 97 г. на ВКС, ОСГК, в която е посочено, че решенията на поземлените комисии по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСП33 и по чл. 27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници или в нови реални граници с план за земеразделяне имат конститутивно действие- с него се извършва индивидуализация на обекта на правото на собственост. В касационната жалба не са изложени аргументи по какъв начин въззивното решение влиза в противоречие с цитираната задължителна съдебна практика. Поради това следва да се приеме, че не е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
Следва да се посочи, че по въпроса длъжен ли е съдът, пред който е заявен за разглеждане спор за собственост, да зачете реституционното действие на решението за възстановяване на собствеността върху земеделски земи, съдебната практика трайно приема, че това решение, като постановено в административно производство, което се развива между лицето, подало заявление за възстановяване на земята и административния орган, не може да бъде противопоставено на лицата, които не са участвували в него. По възражение на ответника, на когото се противопоставят придобити с решението на поземлената комисия права, решаващият съд е длъжен да упражни косвен съдебен контрол върху него, независимо от това дали актът е обжалван по предвидения за това ред или сроковете за неговото обжалване са изтекли.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК. Сочената от жалбоподателите съдебна практика е неотносима към материалноправните въпроси, които повдига подадената от тях касационна жалба. Решение № 2* от 25.02.2004 г. по гр.д. № 2779/02 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 1* от 04.11.2003 г. по гр.д. № 1483/02 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 1* от 02.07. 1999 г. по гр.д. № 2055/98 г. на ВКС, ІV г.о. третират материалноправните предпоставки за възстановяване на собствеността върху земеделска земя, но предвидени в други реституционни норми – по ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, както и в хипотезата на § 4 а ПЗР на ЗСПЗЗ. По въпроса за приложението на чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ има създадена трайна съдебна практика, която приема, че пречка за възстановяване на правата на собствениците върху земеделските земи е всякакво застрояване върху имота, без оглед на неговата законност, с която въззивният съд се е съобразил. Жалбоподателите не твърдят, че тя е неправилна и следва да бъде променена, в който случай би било налице визираното в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК основание за допускане на касационното обжалване.
Решение № решение № 2177/ 29.09.1973 г. по гр.д. № 1598/73 г. на ВС, І г.о.; решение № 1291/ 16.11.1992 г. по гр.д. № 1038/92 г. на ВС, ІV г.о.; решение № 3* от 2.12.1972 г. по гр.д. № 2349/72 г. на ВС, І г.о.; решение № 710 от 16.03.1973 г. по гр.д. № 2357/72 г. на ВС, І г.о.; решение № 7 от 24.02.2000 г. по гр.д. № 1440/99 г. на ВКС, ІV г.о. са постановени по искове по чл. 109 ЗС при друга фактическа обстановка. Тълкувателно решение № 31/ 85 г. по гр.д. № 10/84 г. на ОСГК също касае някои въпроси по иска по чл. 109 ЗС, които нямат общо с настоящото дело.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС, І г.о., намира, че не са налице предпоставките на закона за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № І* от 05.08.2008 г. по в.гр.д. № 683/07 г. на Бургаския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: