О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1062
гр.София, 23.11.2011 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на осми ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 950/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Касационна жалба вх.№ 9537 от 20.07.2011 год. срещу въззивното решение № 155 от 13.06.2011 год. по в.гр.дело № 177/2011 год. на Старозагорския окръжен съд, първи граждански състав е подадена от адв.К. Г. от [населено място], пълномощник на З. М. Т., И. М. Е., В. М. Б., Р. М. М., Н. Р. М., С. Б. З. и Н. Р. М..
Поддържат се оплаквания за съществено нарушение на процесуални правила и нарушение на материалния закон.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочи необходимост да се отговори на следните въпроси:
а/ при оформяне на дяловете при прекратяване на съсобствеността върху наследствени недвижими имоти следва ли съдът да прилага принципа на справедливост и равнопоставеност на страните в делбения процес – освен изискването за спазване на дяловете /квотите/ на всеки съделител следва ли да се спазва изискването всеки един съделител да получи имоти с различна площ /от малки до големи площи/, с различно местонахождение в землището и отдалеченост от населеното място, от различните категории земя. Какво е значението на паричното уравняване на дяловете и нарушава ли се принципа на справедливост, когато един от съделителите получава най-привлекателните ниви по местонахождение и площ, категория и обработваемост, а другите получават малки по площ ниви, необработваеми, разпръснати на различни места и отдалеченост една от друга в землището и получават парично уравнение за дела си; б/ задължително ли е съставянето на разделителен протокол, когато в делбеното производство участват повече от двама съделители. Следва ли съдът да изложи мотиви защо приема едното заключение по делото, въз основа на което съставя разделителния протокол и мотиви защо не приема другите заключения.
Ответникът по касация С. А. Д. е на становище, че не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
С потвърденото от въззивния съд първоинстанционно решение е ликвидирана окончателно съсобствеността между съделителите по отношение на останалите в наследство от А. С. И. 15 броя земеделски земи в землището на [населено място], общ.К., с обща площ * дка, които са били разпределени по реда на чл.353 ГПК съобразно първия вариант от заключението на вещото лице инж.М. П. /л.239-л.244 от гр.д.№ 2120/2008 год. на КРС/ в седем дяла, както следва: а/ на С. А. Д.-дял първи от проекта, съответстващ на * ид.части = * дка, включващ: нива от * дка, трета категория в м.”Х.”, имот № *; нива от * дка, трета категория в м.”Ф.”, имот № *; нива от * дка, трета категория в м.”Т.”, имот № *; б/ на З. М. Т.-дял втори от проекта, съответстващ на * ид.ч. = * дка, включващ: нива от * дка, трета категория в м.”С.”, имот № * и нива от * дка, трета категория в м.”К.”, имот № *; в/ на В. М. Б. – дял трети, съответстващ на * ид.ч. = * дка, включващ: нива от * дка, четвърта категория, м.”Д. м.”, имот № * и лозе от * дка, трета категория в м.”К.”, имот № *; г/ на И. М. Е. – дял четвърти от проекта, съответстващ на * ид.ч. = * дка, включващ: нива от * дка, четвърта категория в м.”В.”, имот № * и изоставена нива от * дка, трета категория в м.”П. корията”, имот № *; д/ на С. Б. З. – дял пети от проекта, съответстващ на * ид.части = * дка, включващ: нива от * дка, трета категория в м.”Л.”, имот № * и изоставена нива от * дка, трета категория в м.”К.”, имот № *; е/ на Р. М. М. – дял шести от проекта, съответстващ на * ид.ч. = * дка, включващ: нива от * дка, четвърта категория в м.”Т. к.”, имот № * и нива от * дка, трета категория в м.”П. к.”, имот № *; ж/ на Н. Р. М. – дял седми от проекта, съответстващ на * ид.части = * дка, включващ: нива от * дка, четвърта категория в м.”Т. к.”, имот № * и ливада от * дка, четвърта категория в м.”М. л.”, имот № *.
В. съд е приел, че при първия вариант от заключението на инж.М.П. във всеки от седемте дяла са включени имоти, съобразно категорията, вида и пазарната им стойност, съответстващи на наследствената квота на всеки от съделителите при минимално парично уравняване на дяловете. Прието е, че след като съделителите имат различни дялове, а имотите също са с различни площи, налице е възможност за реално разпределение, при което съделителят С. А. Д., като син на общия наследодател А. С. И., има най-голям дял – * ид.части и следва да получи по-големи като площ и стойност имоти в сравнение с останалите, които имат дялове от по * ид.части и от по * ид.части.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Жалбоподателите не се позовават на задължителна практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като не сочат тълкувателни решения или постановления на Пленума на Върховния съд; тълкувателни решения на ОСГК на ВКС, постановени при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ/отм./; тълкувателни решения на общите събрания на гражданската и търговската колегии на ВКС или на решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, на които да противоречи разрешението, дадено от въззивния съд с обжалваното решение.
Не се сочат и влезли в сила съдебни актове на районни, окръжни или апелативни съдилища, както и на състави на ВКС, в които при разглеждане на аналогични казуси да са разрешавани противоречиво поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси, свързани с приложимия способ за окончателно ликвидиране на съсобствеността между съделителите върху сънаследствени земеделски земи, поради което липсва основание за допускане на касационно обжалване и по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не съдържа правни съображения за необходимост от промяна на съществуващата по въпросите, по които се е произнесъл въззивния съд съдебна практика или за нейното осъвременяване, съотв. за непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, които да налагат тълкуване на конкретни разпоредби по реда на чл.290 ГПК/срвн., т.4 от тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. на О. на ВКС/. В тълкувателния акт е посочено, че „точното прилагане на закона” по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК се отнася до изменението на задължителна практика /чл.280, ал.1, т.1 ГПК/ или на практика по отделни казуси с оглед преодоляването на възприети погрешни правни разрешения по прилагане на правната уредба и формиране на нова съдебна практика, който процес в тълкувателната дейност на ВКС има приносен характер за правото, осигуряващ по-нататъшното му развитие. „Развитието на правото” по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, според тълкувателното решение, се очертава с различни проявни форми – усъвършенстване на законодателството чрез кодификация на нормативните актове, отстраняване на непълноти или противоречия в правната уредба със законодателните й изменения.
В случая, формулираните с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси не обосновават приложното поле на нито една от хипотезите, които се обхващат от чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Част от тях /тези по т.1 от изложението/ възпроизвеждат в синтезиран вид оплакванията в касационната жалба за неправилност на въззивното решение – за нарушение на чл.5 и чл.9 ГПК /принципите за законност и равенство на страните в процеса/. Касае се за твърдяно наличие на касационно основание за отмяна на въззивното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, по което обаче Върховният касационен съд би се произнесъл по реда на чл.290 ГПК, но само ако е налице поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване. Както се посочи, за да се допусне касационно обжалване, необходимо е произнасянето по чл.290 ГПК да има приносен за съдебната практика характер. В случая, обаче разглеждането на касационната жалба по същество не би спомогнало за развитието на правото по смисъла, вложен в чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
От друга страна, на въпросите по т.2 от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е даден многократно отговор от съдебната практика /срвн., т.5, б.”а” от Постановление № 7 от 28.11.1973 год. на Пленума на ВС и например: решение № 114 от 09.04.2009 год. по гр.дело № 5981/2007 год. на ВКС, ІІІ г.о./, която последователно приема, че разделителен протокол се съставя само в случаите, когато ще се пристъпи към теглене на жребий и че разпределение по чл.292 ГПК/отм./, понастоящем по чл.353 ГПК, се извършва, когато е невъзможно при имоти, допуснати до делба, съществено различаващи се един от друг по площ, обем и стойност и различни квоти на съделителите, да се възприеме друг способ за ликвидиране на съсобствеността. Що се касае до задължението на съда да прецени заключенията на експертите и да изложи мотиви в тази насока, и в този случай се касае за твърдение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК.
В обобщение, не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 155 от 13.06.2011 год. по в.гр.дело № 177/2011 год. на Старозагорския окръжен съд, първи граждански състав, по жалба вх.№ 9537 от 20.07.2011 год. на З. М. Т., И. М. Е., В. М. Б., Р. М. М., Н. Р. М., С. Б. З. и Н. Р. М..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/