О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1063
гр. София, 18.08.2014 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 28 юли през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 1004 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника С. о. у. „И. В.” [населено място], чрез адв.Р. Д. срещу решение № 622/26.11.2013 г. по в.гр.дело № 1059/2013 г. на Плевенския окръжен съд, в частта, с която е отменено решение № 1316/22.07.2013 г. по гр.дело № 1600/2013 г. на Плевенския районен съд в отхвърлената част на иска с пр.осн.чл.225,ал.1 КТ за периода от 11.07.2013 г. до 31.07.2013 г. и за размера от 2370.14 лв. до 2839.92 лв. и вместо това е осъден жалбоподателя да заплати на ищцата М. И. Б. на осн.чл.225,ал.1 КТ и сумата 469.78 лв.обезщетение за периода от 11.07.2013 г. до 31.07.2013 г. заедно със законната лихва, считано от 29.03.2013 г. до изплащането и е потвърдено решението на Плевенския районен съд в уважената част на предявените искове от М. И. Б. срещу жалбоподателя с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ.
Поддържаните от жалбоподателя основания за неправилност на обжалваното решение са нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба са поставени правните въпроси: 1.подлежи ли на съдебен контрол преценката на работодателя какви да бъдат конкретните показатели в рамките на законовите критерии и относителната им тежест при провеждане на подбора по смисъла на чл.239,ал.1 КТ, решен в противоречие с практиката на ВКС – ТР № 3/16.01.2012 г. по т.дело № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, 2. прави ли незаконосъобразна процедурата по извършени подбор, с въведените допълнителни критерии при въвеждането му, като напр.дисциплинарно минало, социален критерий, специална закрила и др., в случаите в които тези показатели не са се отразили на окончателното класиране и на избора кой от служителите да бъде предпочетен за уволнение, решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 109/21.05.2013 г. по гр.дело № 1756/2011 г. на ВКС, решение № 374/21.11.2012 г. по гр.дело № 259/2012 г. на ВКС, определение № 38/10.01.2013 г. по гр.дело № 661/2012 г. на ВКС, определение № 665/09.05.2011 г. по гр.дело № 1636/2010 г. на ВКС, IV г.о., 3. при отсъствие на служителя от работа повече от три години, задължен ли е работодателят да се връща назад във времето и да прави оценка на нивото на изпълнение на възложената работа към минал момент, предхождащ периода на продължителното отсъствие, 4. съпоставима и коректна ли е подобна оценка по критерия ниво на изпълнение на възложената работа към минал момент, спрямо обективната оценка на нивото на изпълнение на възложената работа от служители, които действително са полагали труд към датата на извършване на подбора. Според жалбоподателя поставените въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответницата по касационната жалба М. И. Б., чрез адв. А. Д. в писмен отговор е изразила становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
От фактическа страна по делото е установено, че ответницата по жалбата М. Б. е работила при жалбоподателя-ответник на длъжността „старши учител по музика”, на която е възстановена със Заповед № РД-17-511/17.01.2013 г. на основание влязло в сила решение на Плевенския районен съд за отмяна на предходно нейно уволнение. Със Заповед № РД-13-588/31.01.2013 г. на директора на СОУ”И. В.” [населено място] трудовото правоотношение е прекратено с предизвестие на основание чл.328,ал.1,т.2 – поради съкращаване в щата. Със заповед № РД-17-513/17.01.2013 г. на Директора на СОУ „И. В.”във връзка с възстановяване на работа на ищцата в щатното разписание на училището е извършена промяна в сила от 17.01.2013 г., като е открита една бройка за длъжността учител по музика и общо щатните бройки в училището са станали 115. Със заповед № РД—17-514/17.01.2013 г. – от същата дата поради недостатъчен брой на учебни часове по музика в щатното разписание е извършена промяна, като е закрита една щатна бройка за длъжността „старши учител по музика” и общо щатните бройки за училището са останали 114. Това щатно разписание е в сила от 18.01.2013 г.
Със Заповед № РД-17-515/17.01.2013 г. във връзка с новото щатно разписание Директорът на училището е назначил петчленна комисия, която да даде мотивирано предложение кой от учителите по музика да бъде съкратен. За извършения от комисията подбор е съставен протокол от 21.01.2013 г. и същият е извършен между 4 лица – преподаватели по музика.
Въззивният съд е приел, че комисията е извършила подбора по общо 21 критерия – образование, професионална квалификация, трудов стаж по специалността, длъжност, коефициент от диференцираното заплащане, семейно положение, защита по чл.333 КТ, членство в синдикална организация, планиране, организация и провеждане на учебно-възпитателния процес използване на иновации и ИКТ, работа в екип, работа с ученици със специални образователни потребности, организиране на училищни мероприятия, класно ръководство, методическа работа, работа по проекти, получени професионални отличия и награди, спазване на трудовата дисциплина, спазване на етичния кодекс, участие в извънучилищни форми, наказания. Съобразно удостовереното в протокола комисията след преглед на личните трудови досиета на преподавателите и имайки предвид техните индивидуални професионални качества е дала оценки с общ брой точки както следва – Д. К. – 104.52, на Е. К. – 130.92, на ответницата по жалбата М. Б. – 70.25 и на Р. С. – 134.40 и е дадено предложение за съкращаване на ищцата. Последното е мотивирано, като комисията е имала предвид и допълнителни критерии, които не са били посочени в приетите първоначално критерии – премахване на индивидуално обучение по музика/пиано/ и липсата на кандидастване от страна на ищцата за учител по музика за учебните 2011/2012 г., 2012 г./2013 г. и в края на календарната 2012 г.
Относно извършване на подбора съдът е обсъждал и показания на разпитани по делото свидетели.
Прието е въз основа на събраните по делото доказателства, че ищцата е трудоустроена и попада под закрилата на чл.333 КТ. С ЕР на ТЕЛК № 0237/21.01.2013 г. на ищцата е определена 92% загуба на работоспособност за заболяванията захарен диабет 2 тип, артериална хипертония 2 степен, хронична венозна недостатъчност и намалено зрение. Заболяванията попадат сред болестите, изброени в наредба № 5 на министъра на здравеопазването във вр. с чл. 333,ал.1,т.3 КТ. Заключението на ТЕЛК е, че ищцата попада под закрилата от уволнение.
Съдът е приел, че с писмо от 24.01.2013 г. директорът на училището е поискал разрешение от ДОИТ Плевен за прекратяване на трудовия договор на ищцата с оглед разпоредбите на чл.333, ал.1, т.2 и т.3 КТ и с писмо изх. № 0056-0454/30.01.2013 г. до директора на училището е дадено разрешения от ДОИТ на основание чл.333,ал.1,т.2 и т.3 КТ за прекратяване трудовия договор на ищцата на осн.чл.328,ал.1,т.2 КТ.
Със заповед № РД-13-588/31.01.2013 г. трудовия договор на ищцата е прекратен на осн.чл.328,ал.1,т.2 КТ – поради съкращаване в щата, считано от 31.01.2013 г. Установен е размера на месечното брутно трудово възнаграждение на ищцата за длъжността старши учител – 693.48 лв. Прието е за установено, че от прекратяване трудовия договор на ищцата до последното по делото заседание същата не е била в други трудови правоотношения и не е получавала доходи от такива.
Въззивният съд е възприел мотивите на първоинстанционния съд и е препратил към тях. Първоинстанционния съд е приел, че към момента на прекратяване трудовия договор на ищцата е било налице промяна в щатното разписание намаляване с една щатна бройка за длъжността, заемана от нея, считано от 18.01.2013 г. Приел е, че подборът е незаконосъобразно проведен, тъй като наред със законовите критерии комисията е посочила като критерии такива, които не са свързани с професионалната квалификация и нивото на изпълнение на възложената работа, а именно закрилата по чл.333 КТ, семейно положение, членуване в синдикална организация. Районният съд е приел за неизяснето по делото на причината, поради която е извършената преценка от комисията на последните три години на работа между служителите, независимо, че такова ограничение при изработване на критериите не е посочено. Прието е, че при липса на такъв критерий при оценяването, но реалното му приложение по отношение на ищцата не е отчетен коефициент на диференцирано заплащане, нито класно ръководство, което е нарушение законосъобразността на подбора. Приел е, че след оценката на комисията по отделните критерии на ищцата е извършена оценка по допълнителни критерии, които не са предвидени – премахване на индивидуално обучение по музика/пиано/ и липсата на кандидатстване от страна на ищцата за учител по музика за учебните 2011/2012 г., 2012/2013 г. и в края на календарната 2012 г., като последните три точки касаят само ищцата, а не и останалите участници в подбора. С оглед на това районният съд е приел извършеният подбор за незаконосъобразен, а предявените искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ за основателни.
Въззивният съд е преценил за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че оценката относно квалификацията и нивото на изпълнение на задълженията на работника или служителя е субективна преценка на работодателя и не може да бъде заместена от преценката на съда.Прието е, че в случая районният съд е съобразил законовите критерии за извършване на подбор и е направил извод, че при извършване на процесния са въведени и критерии които са извън законовите. Приел е, че е допустимо разширяване на законовите критерии, като последните в своята съвкупност следва да дават оценка на квалификацията на работника или нивото на изпълнение на задълженията. В случая въззивният съд е приел, че подборът е извършван и по критерии, които не са сред законовите критерии – закрили, семейно положение, синдикално членство. Според въззивния съд въвеждането на критерии, които не отговарят на законовите изисквания опорочават подбора и го правят незаконосъобразен. Относно извършената оценка на професионалните качества на ищцата, която не е работила през последните три години съдът е приел, че работодателят следва да извърши подбора по такива критерии, които да дадат възможност за оценка на професионалните качества в равна степен справедливо за всички участници в подбора.
С въззивното решение в полза на ищцата е присъдено обезщетение по предявения иск с пр.осн.чл.225,ал.1 КТ в размер още на сумата 469.78 лв. и за периода от 11.07.2013 г. до 31.07.2013 г.
При тези съображения въззивният съд е направил извода за незаконосъобразност на заповедта за уволнение на ищцата и за основателност на исковете с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ. Поради това първоинстанционното решение в уважената част на тези искове е потвърдено.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия правен въпрос от изложението. С ТР № 3/2012 г. по т.дело № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС е прието, че преценката на работодателя по чл.329,ал.1 КТ – кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1 КТ при упражняването на който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл.329, ал.1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Със същото решение е прието, че работодателят следва да провежда подбор съобразно изискванията на закона, прилагайки еднакви критерии при осъществяване на правото си по чл.329 КТ, които независимо от спецификата на всяко производство или служба трябва да бъдат относими към нормативно регламентираните критерии.Прието е, че точното прилагане на закона,към което е насочен съдебният контрол за законосъобразност не се изчерпва с констатиране формалното прилагане на критериите по чл.329,ал.1 КТ, а обхваща проверката за приетите от работодателя и оспорени от работника или служителя оценки по същите критерии. Въззивният съд е разрешил правния въпрос в съответствие с тази практика на ВКС. В случая съдът е приел, че извършеният подбор е незаконосъобразен, тъй като са въведени критерии, които са извън законовите критерии, предвидени в чл.329,ал.1 КТ – закрили, семейно положение, синдикално членство. Съдът е направил извода, че от работодателя са въведени критерии, които не отговарят на законовите изисквания и последица от това е незаконосъобразност на извършения подбор. С оглед на изложеното съдът намира, че не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 КТ по този правен въпрос.
По същият въпрос не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК, поради наличие на посочената задължителна практика на ВКС, с която въззивният съд е съобразил решаващите си правни изводи. Не е налице и основания за допускане на касационно обжалване по същият въпрос по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като въпросът касае приложното поле на чл.329,ал.1 КТ, която норма е ясна и пълна и не следва да се тълкува. По приложението й е налице обилна и трайна съдебна практика, която не се нуждае от осъвременяване, поради липса на данни в обществените условия и в законодателството.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК по втория въпрос от изложението. Въпросът така както е формулиран не е разрешен от въззивния съд и не е обусловил решаващите му правни изводи. А за да бъде правен въпросът, същият според т.1-ва от ТР № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС следва да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда по делото. Решаващите правни изводи на въззивния съд не са обусловени от обстоятелството дали включените критерии при провеждане на подбора като дисциплинарно минало, социален критерий, специална закрила и др. са се отразили на окончателното класиране и на избора кой от служителите да бъде предпочетен за уволнение. Извода на съда за незаконосъобразност на подбора е обоснован от установеното по делото обстоятелство, че в извършения подбор са включени критерии, които са извън законовите критерии и това са защита по чл.333 КТ, семейно положение, синдикално членство. Обоснован е и извод, че тези посочени критерии, по които е извършен подбора не съответстват на разпоредбите на чл.329 КТ. Поради това, че въпросът не е правен по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на останалите предпоставки, визирани в чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК по третия и четвърти въпроси, формулирани в изложението. Всеки от тях не е разрешаван от въззивния съд и не е обусловил решаващите му правни изводи. Въззивният съд не е формирал изводи за наличие на задължение или не на работодателя при отсъствие на служителя от работа повече от три години да се връща назад във времето и да прави оценка на нивото на изпълнение на възложената работа към минал момент, предхождащ периода на продължителното отсъствие. Изводът на въззивният съд е, че в хипотеза на отсъствие на служителя пред последните три години работодателят следва да извърши преценка на професионалните качества по такива критерии за подбор, които да дадат възможност за оценка качествата на всички участващи в подбора в еднаква степен справедливо. Не са изложени и решаващи правни изводи доколко е съпоставима и коректна подобна оценка по критерия ниво на изпълнение на възложената работа към минал момент, спрямо обективната оценка на нивото на изпълнение на възложената работа от служителите, които действително са полагали труд към датата на извършване на подбора. Поради това съдът преценява, че всеки от тези въпроси не са правни по смисъла на тълкуването в т.1 от ТР № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. На това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на допълнителните предпоставки, визирани в чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не се установяват основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК по поставените правни въпроси от жалбоподателя Средно общообразователно училище „И. В.” [населено място].
С оглед изхода на спора в полза на ответницата по жалбата М. И. Б. следва да се присъди сумата 500 лв. разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 622/26.11.2013 г.,постановено по в.гр.дело № 1059/2013 г. на Плевенския окръжен съд по касационна жалба вх. № 103/06.01.2014 г., подадена от ответника С. о. у. „И. В.” [населено място], чрез адв. Р. Д., с адрес за призоваване [населено място], [улица],ап.11.
Осъжда С. о. у. „И. В., [населено място], [улица] да заплати на М. И. Б., съдебен адрес [населено място], [улица], офис 304, чрез адв.А. Д. сумата 500 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: