3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1063
С. 20.09.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 18 септември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 270/2012 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Г. М. от [населено място], подадена от процесуалния му представител адв. Л. А., срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, VІІІ гр. с-в, № 1748 от 12.12.2011г. по в.гр.д. № 3023/2011г., с което е потвърдено решението на Пловдивския районен съд, ХV гр. с-в, № 3097 от 08.08.2011г. по гр.д. № 21579/2010г., с което са отхвърлени предявените от А. Г. М. против [фирма] [населено място] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ.
Ответникът по касация [фирма] [населено място] не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да отхвърли предявените от А. Г. М. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ въззивният съд е приел, че не е нарушена разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ, установени са описаните в заповедта за дисциплинарно наказание нарушения на трудовата дисциплина и наложеното наказание отговаря на степента на извършеното нарушение. Относно спазването на разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ съдът е приел, че обяснения са поискани от работодателя както устно, така и писмено, ищецът е пожелал да му се даде възможност да даде обясненията на следващия ден, след което е ползвал болничен отпуск, а обяснения не са постъпили. При тези данни съдът е приел, че работодателят е изпълнил задължението си да поиска обяснения от служителя преди налагане на дисциплинарното наказание. От своя страна служителят не е длъжен да даде обяснения.
К. А. Г. М. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК по въпросите „установява ли се по безспорен начин от събраните по делото доказателства, че са налице закъснения и преждевременно напускане на работа от страна на ищеца”, „следва ли първоинстанционният и въззивният съд да извършат съдебен контрол относно изпълнението от страна на работодателя на изискванията на чл. 189, ал. 1 КТ и да изложат мотиви в тази насока”, „спазени ли са разпоредбите на чл. 193, ал. 1 КТ когато не е предоставена реална възможност на служителя да даде обяснения”. Прилага съдебна практика.
ВКС намира, че първият от поставените въпроси не е правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Дали е установено извършването на нарушението на трудовите задължения е фактически въпрос, на който съдът дава отговор след анализ на събраните по делото доказателства. М. или процесуалноправният въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства – т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС.
Вторият въпрос е от значение за решаването на делото, но не е решен в противоречие с приложената съдебна практика. Първоинстанционният съд, към чиито мотиви е препратил въззивният съд с позоваване на разпоредбата на чл. 272 ГПК, е изложил мотиви, че при определяне на наказанието работодателят е взел предвид субективното отношение на служителя към извършеното, системността на нарушението и правилно е определил най-тежкото наказание. В. съд е споделил тези изводи и също е приел, че наложеното наказание отговаря на тежестта на извършеното нарушение. При тези данни не е налице твърдяното противоречие в съдебната практика по прилагането на чл. 189, ал. 1 КТ, нито въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото..
Третият въпрос по прилагането на чл. 193, ал. 1 ГПК е от значение за решаването на делото, но също не се констатира противоречивото му решаване от съдилищата. С приложеното решение № 137/2010г. ІV г.о. ВКС е прието, че обясненията на работника не са били изслушани или дадени по негова вина във всички случаи, когато работодателят е поискал обяснения за дисциплинарното нарушение и не е получил такива от работника, независимо от причините за отказа да бъдат дадени обяснения. Прието е също, че дали на работника е предоставена реална възможност да даде обяснения за нарушението се преценява с оглед обстоятелствата на всеки конкретен случай. В настоящия случай е удовлетворено искането на ищеца /касатор/ да представи обясненията на следващия ден, което съответства на изразеното в приложената съдебна практика становище по прилагането на чл. 193 КТ.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, VІІІ гр. с-в, № 1748 от 12.12.2011г. по в.гр.д. № 3023/2011г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: