О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1064
гр. София, 18.08.2014 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 21 юли през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 1236 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника П. на РБ. срещу решение № 8054/02.12.2013 г. по гр.дело № 12465/2013 г. на Софийски градски съд, в частта, с която е отменено решение от 13.05.2013 г. по гр.дело № 44105/2012 г. на Софийски районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от И. Н. Н. срещу П. на РБ. иск с пр.осн.чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ за разликата над присъдените 4500 лв. до 15000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и вместо отменената част предявеният иск с пр.осн.чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ е уважен в размер на сумата над 4500 лв. до 15000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди заедно със законната лихва от 18.05.2012 г. до окончателното изплащане и в частта, с която е потвърдено решение от 13.05.2013 г. по гр.дело № 44105/2012 г. на Софийски районен съд в уважената част на предявените искове с пр.осн.чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ.
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение са нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила.
В изложението са поставени въпросите както следва: 1. необходимо ли е обсъждане на всички възражения, направени от П. на РБългария във въззивната жалба, свързани с твърденията й, решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 331/19.05.2010 г. по гр.дело № 257/09. на ВКС, IV г.о., решение № 298/28.04.2010 г. по г.дело № 3972/2008 г. на ВКС, IV г.о., 2. за задължението на въззивния съд да направи анализ на всички доказателства по делото при обосноваване на основателността на исковата претенция по чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ, 3. по приложението на чл.52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението, двата въпроса решени в противоречие с практиката на ВКС – ППВС № 4/68 г. – т.2-ра и т.19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, 4. въпросът относно общото понятие справедливост – какво понятие е то, какви са елементите на неговото съдържание и какъв е механизмът за овъзмездяване на отделните компоненти на претърпени неимуществени вреди, въз основа на критерия „по справедливост” който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото и който е решаван противоречиво от съдилищата.
Ответникът по жалбата И. Н. Н., чрез адв.Сн.В. в писмен отговор е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
С обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД.
От фактическа страна е прието, че с постановление от 9.09.2004 г. по пр. пр. № 37836/2004 г. на прокурор при СРП на осн. чл. 192 НПК /отм./ срещу ответника по жалбата –ищец И. Н. Н., М. К. Ц. и Г. П. К. е образувано предварително производство за това, че в съучастие помежду си като съизвършители възбудили у В. Г. П. и Е. С. П. заблуждение, че се отказват от правото си на строеж върху имот в [населено място], [улица] с това им причинили имотна вреда в големи размери – 15 000 германски марки – престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 209 НК. С постановление от 24.03.2005 г. на следовател при ССлС ищецът е бил привлечен за описаното деяние като обвиняем за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 209 НК. Деянието е конкретизирано както следва – за това, че в [населено място] за времето от 21.10.1999 г. до 16.11.1999 г. при условията на продължавана престъпна дейност, в съучастие с М. К. Ц. и Г. П. К., като съизвършител, с цел да набави за себе си и за М. Ц. и Г. К. имотна облага, възбудил и поддържал у В. Г. П. и Е. С. П. заблуждение – представил две декларации и споразумение, всичките с нотариална заверки, съответно с рег. № 2403/18.10.1999 г., с рег. № 2530 и 2531 от 16.11.1999 г., за това, че се отказва и няма никакви претенции към имота на П., находящ се в [населено място], [улица], и с това е причинил на Г. Ц. имотна вреда в големи размери – в размер на 43 700,30 лв.Определена му е мярка за неотклонение “подписка”.
За описаното престъпление и срещу същите лица е внесен и обвинителен акт, по който е образувано и н.о.х.д. № 13088/2009 г. на Софийски районен съд.
С присъда от 14.11.2011 г. по н.о.х.д. № 13088/2009 г. на СРС, ищецът е признат за невиновен и оправдан по така повдигнатото му обвинение.
С окончателно решение от 18.05.2012 г. по в.н.о.х.д. № 1150/2012 г. на Софийски градски съд присъдата на Софийски районен съд е потвърдена.
Относно характера и естеството на претърпените неимуществени вреди са възприети показанията на разпитана пред СРС свидетелка Й. М..
От правна страна съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ – ответникът по жалбата И. Н. е бил обвинен в извършване на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 209 НК и е оправдан с влязла в сила на 18.05.2012 г. присъда от 14.11.2011 г. по н.о.х.д. № 13088/2009 г. на Софийски районен съд.
Относно характера на претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в отрицателни психически изживявания съдът е приел, че доказването им може да се извърши с косвени доказателства, че вида на тези косвени доказателства не е ограничен от закона и е допустимо това да са свидетелски показания. Приел е, че извод за обема на неимуществените вреди може да се направи и от характера на даден деликт. Според съда общоизвестно е, че воденото срещу дадено лице наказателно производство води по принцип до отрицателни психически изживявания за обвиняемия. Прието е, че колкото по-продължително наказателното производство, толкова по-значителни са тези неимуществени вреди. С оглед на това е направил извода, че в подобни хипотези е ясно, че пострадалият е претърпял неимуществени вреди и тяхната приблизителна средностатистическа степен. Съдът е приел, че ищецът може да доказва и по-значителни неимуществени вреди, като ангажира доказателства. Приел е, че в случая от показанията на свидетелката М. е установен вида и обема на причинените на ищеца неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените от него болки и страдания. Прието е, че продължилото около 8 години наказателно производство срещу ответника по жалбата за обвинение в тежко умишлено престъпление, за което законът предвижда наказание от 1 до 8 г. лишаване от свобода му е причинило значителни неимуществени вреди – психически срив, стрес, силно притеснение, загуба на социални контакти, резултат и от накърняване на доброто му име сред близки, приятели и познати, както и отлив на клиенти в търговската дейност, с която се е занимавал и в която доверието има голямо значение – строителство и продажба на недвижими имоти. Съдът при определяне на справедливото обезщетение е приел, че следва да се вземе предвид продължителността на наказателното производство -около 8 години, която е надхвърлила разумния срок по чл. 6 ЕКЗПЧОС, съответно в досъдебната фаза, продължила много повече над установените в чл. 222 НПК /отм./ и чл. 234 НПК процесуални срокове.
Позовал се е на разпоредбите на чл.52 ЗЗД и е приел, че критериите за определяне на размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди са вида и обема на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението.Прието е, че съобразено с критериите за справедливост е обезщетение в размер на сумата от 15000 лв. до който размер искът е основателен. Приет е за основателен и иска за законната лихва върху присъдената главница от влизане в сила на оправдателната присъда 18.05.2012 г.
При тези съображения съдът е отменил първоинстанционното решение в отхвърлената част на иска за неимуществени вреди за разликата над 4500 лв. до 15000 лв. и вместо отменената част е присъдил в полза на ищеца и сумата 10500 лв.-разликата от 4500 лв. до 15000 лв. В уважената част на предявения иск с пр.осн.чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ първоинстанционното решение е потвърдено.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия правен въпрос от изложението.
С решение № 333/19.05.2010 г. по г.дело № 257/2009 г. на ВКС, IV г.о.,постановено по чл.290 ГПК е застъпено становището, че въззивният съд е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им. С решение № 298/28.04.2010 г. по гр.дело № 3972/2008 г. на ВКС IV г.о.,постановено по чл.290 ГПК е прието, че е необходимо въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи на страните, свързани с твърденията им, което произтича от разпоредбите на чл.121,ал.2 от Конституцията на РБългария, чл.4,чл.108,109,127,,188 и 189 ГПК/отм./ с оглед приложимия при разглеждане на делото от въззивната инстанция процесуален закон. Въззивният съд не е разрешил правния въпрос в отклонение от посочената практика на ВКС. При постановяване на решението са обсъдени всички събрани по делото доказателства, доводите на страните и възраженията във въззивната жалба на П. на РБългария, за което по делото са изложени подробни мотиви. Следователно не се установява соченото основание за допускане на касационно обжалване.
По втория и трети правен въпрос от изложението също не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
С т.II от ППВС № 4/23.12.1968 г. е застъпено становището, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, че понятието справедливост не е абстрактно понятие, че то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Правните въпроси въззивният съд е разрешил в съответствие с посочената практика на ВС. В случая съдът е преценил всички относими към спора доказателства и всички конкретно установени обстоятелства, касаещи тези неимуществени вреди. Съобразил е преживяния психически срив, стрес и притеснение от ищеца, загубата на социални контакти, което е последица от накърняване на доброто му име сред близки и приятели, промените в професионалната му дейност – отлива на клиенти, тъй като ищецът е извършвал строителна дейност и продажба на недвижими имоти. Съобразен е и продължителния период на наказателното производство – общо около 8 години. Правните изводи на съда относно определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са съобразени с посочената практика на ВС.
С т.19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС е прието, че дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата като без да представлява нейно повторение, я продължава, че има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор за разлика от втората инстанция по отменената процесуална уредба, която е контролноотменителна и дейността й е проверяваща по отношение законосъобразността на правните и фактически изводи на първоинстанционния съд. Прието е, че при въззивното обжалване, проверката на първоинстанционното решение е страничен, а не пряк резултат от дейността на този съд, която е решаваща по същество, че при въззивното производство съдът при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора, че достига до свое собствено решение по отношение на иска като извършва в същата последователност действията, които би следвало да извърши първоинстанционния съд. Прието е, че въззивната инстанция трябва да изготви собствени мотиви, което задължение произтича от посочената характеристика на дейността й като решаваща. Въззивният съд е разрешил втория правен въпрос по същият начин. В настоящият случай съдът е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото, включително и пред първата инстанция доказателства и е направил свои фактически и правни изводи по съществото на спора. Решението е мотивирано, което е израз на дейността на въззивния съд като решаваща.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по четвъртия правен въпрос, формулиран в изложението. Въпросът касае приложението на чл.52 ЗЗД, който текст е ясен, пълен и не се нуждае от тълкуване. По приложението му е установена трайна и обилна съдебна практика данни за осъвременяване на която не са налице, поради липса на промени в обществените условия и в законодателството. По този въпрос жалбоподателят твърди, че е налице и предпоставката по чл.280,ал.1,т.2 ГПК, като в подкрепа на твърденията не са представени влезли в сила решения на първоинстанционен съд, на въззивен съд или решение на състав на ВКС, постановено по реда на ГПК/отм./ по същия правен въпрос. С оглед на това не се установява това основание за допускане на касационно обжалване по този правен въпрос.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по въпросите, поставени от жалбоподателя П. на РБългария.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 8054/02.12.2013 г.,постановено по гр.дело № 12465/2013 г. на Софийски градски съд по касационна жалба вх. № 2144/09.01.2014 г., подадена от П. на РБ., чрез прокурор в Софийска градска прокуратура М.Ю..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: