3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1066
гр.София, 20.10.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на девети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3166 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Й. Б. срещу решение № 2642 от 13.12.2013 г., постановено по в. гр. д. № 3135 по описа за 2013 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, в частите, с които е отменено решение № 1579 от 5.4.2013 г. по гр. д. № 8031 по описа за 2012 г. на Варненския районен съд за отхвърляне на установителния иск за дължимост от страна на И. Й. Б. в полза на [фирма] на сумата над 4 961,74 лв. до 9 923,48 лв., постановено е друго, с което искът за тази част е уважен и е потвърдено първоинстанционното решение за дължимостта на сумата от 4 961,74 лв., представляваща цена на консумирана електрическа енергия за периода от 15.02. 2009 г. до 14.02.2012 г. за обект, находящ се в [населено място], Вилна зона м. „Т.-3”, № 655, както и за дължимостта на 822,24 лв. мораторна лихва върху главницата.
Касаторът И. Б. твърди, че решението на Варненския окръжен съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи всички точки на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Неправилно тълкуване и приложение на материалния закон относно доказателствената тежест за това дали претендираната за заплащане електроенергия е реално доставена. Противоречие по този въпрос между обжалваното решение и решение № 1081 от 7.2.2008 г. по т. д. № 657 по описа за 2007 г. на ВКС.
2. Нарушение на процесуалното правило, изискващо при постановяване на решението съдът да обсъди всички доказателства и доводите на страните.
Ответникът по жалбата [фирма] счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за заплащане на 600 лв. юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
След подадено от И. Б. възражение срещу заповед за изпълнение електроразпределителното предприятие е завело установителен иск за дължимата цена на изразходвана електроенергия и за мораторната лихва върху тази цена. В отговора на исковата молба И. Б. е възразила, че няма електромер с посочения от предприятието номер, че не е клиент на електроразпределителното предприятие и не е изразходвала такова количество електроенергия. Тя се е позовала на обстоятелството, че имотът има и друг съсобственик, повдигнала е и възражение за изтекла погасителна давност.
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза е изяснен въпросът с номера на електромера и е безспорно установено, че електроразпределителното предприятие претендира за заплащане на цената на реално доставената електроенергия. Следователно по първия поставен от касатора въпрос въззивният съд се е съобразил с практиката на ВКС, поради което този въпрос не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд.
Първоинстанционният съд подробно е обсъдил всички възражения и доводи на ответницата, уважил е частично възражението за изтекла давност и е намалил наполовина дължимата от нея сума съразмерно на дела и в съсобствеността на електрифицирания обект, Въззивният съд е счел за основателен довода на електроразпределителното предприятие във въззивната му жалба, че ищцата като единствен абонат дължи цялата цена. Този съд отново е обсъдил всички доводи и възражения на И. Б., въпреки че подадената от нея въззивна жалба е била бланкетна. Следователно Варненският окръжен съд не е допуснал твърдяното във втория въпрос на касатора процесуално нарушение, поради което и по този въпрос касационно обжалване не следва да се допуска.
При този изход на спора И. Б. дължи на електроразпределителното предприятие 600 лв. юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2642 от 13.12.2013 г., постановено по в. гр. д. № 3135 по описа за 2013 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение в обжалваните от И. Й. Б. части.
ОСЪЖДА И. Й. Б., ЕГН [ЕГН], да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], сумата 600/шестотин/ лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: