О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1066
гр. София 09.09.2014 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 21 юли през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 1377 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца К. С. Р., чрез адв. Бл. Б. срещу решение № 321/13.11.2013 г. по в.гр.дело № 678/2013 г. на Пернишкият окръжен съд, с което е потвърдено решение № 722/27.06.2013 г. по гр.дело № 972/2011 г. на Пернишкия районен съд, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск за осъждане на Р. К. К. да заплати сумата 8 000 лв., представляваща неплатен остатък от размера на внесената от ищеца през 2004 г. сума от 10 000 лв. при сключване на договор между страните за гражданско дружество от 12.02.2004 г., прекратено поради напускане на ищеца, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 15.11.2010 г. до окончателното изплащане на сумата.
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК са – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила.
В изложението, което представлява част от касационната жалба са поставени въпросите – искането е да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Пернишкия окръжен съд, тъй като е налице хипотезата на чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК/стр.7/. Счита, че следва да се има предвид тълкуването на понятието материално правен или процесуално правен въпрос по смисъла на чл. 280,ал.1 ГПК, дадено от Конституционния съд в Решение № 4/16.06.2009 г. по к.дело № 4/2009 г., а именно, че „Решаването на всеки правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретно дело, независимо от това, дали има принципно значение за правото е основание за достъп до касационно обжалване при наличие на някои от останалите критерии за неговото допускане”. Жалбоподателят посочва, че с оглед разпоредбата на чл.280,ал.1 ГПК въззивният съд следва да се произнесе по всеки правен въпрос/материално правен или процесуално правен/, който е от значение за изхода по конкретното дело, при условие, че е налице някой и от останалите критерии за неговото допускане, визирани в посочената разпоредба. Счита, че Пернишкият окръжен съд се е произнесъл по основателността на предявения от ищеца иск, който от една страна е свързан с точното прилагане на посочените разпоредби, а от друга страна – те са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответницата по жалбата Р. К. К., чрез адв.Р. К. в писмен отговор е изразила становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
С обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр. осн. чл. 359,ал.3 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД.
От фактическа страна е установено, че на 12.02.2004 г. страните по делото са сключили договор за обединяване на усилията си за извършване на съвместна стопанска дейност в областта на търговията в магазин, находящ се на [улица]. Уговорили, че всеки от тях внася по 10 000 лева, срещу което, получава дял в размер на 50 % от общата стойност, както и че при прекратяване на дружеството, делът на напускащия съдружник ще бъде парично оценен и така определената сума ще му бъде изплатена с одобрението на всички съдружници – чл.14 от договора.
Прието е, че договорът е прекратен в хипотезата на чл.16, ал.1 ,т.4 от същия, след изтичане на едномесеченото предизвестие за това. Съдът е приел, че ищецът К. Р. е отправил нотариална покана за напускане на дружеството, която е получена от ответницата Р. К. на 29.12.2009 год. Приел е, че с изтичането на едномесечния срок и считано от 31.01.2010 год., договорът за гражданско дружество, сключен между страните е прекратен.
Въз основа на приложени по делото разписки от 11.01.2005 год., 22.02.2005 год., 22.03.2005год., 30.05.2005 год., 22.08.2005 год. и 26.09.2005 год. съдът е приел, че на посочените дати, трето – неучастващо по делото лице Н. П. Р. е получила от ответницата обща сума в размер на 2000 лева като дължаща се такава по договор с К. Р. от 12.02.2004 год.
От правна страна въззивният съд е преценил за правилни изводите на първоинстанционния съд за недължимост на исковата сума на претендираното от ищеца основание. Възприел е мотивите на районния съд и на основание чл.272 ГПК е препратил към тях. Според въззивния съд от установените по делото факти – наличието на сключен между страните договор за гражданско дружество, нотариалната му заверка, изпращането и получаването на предизвестието за прекратяване и факта на неговото прекратяване не налага извод за дължимост на исковата сума и такъв не следва и от данните за изплатените на трето лице суми като дължащи се по същия този договор. Прието е, че извод за дължимост не може да се направи и само на основание чл.176, ал.3 от ГПК. Прието е, че поставения на ответницата въпрос относно дължимостта на исковата сума, на който същата не се е явила да отговори в открито съдебно заседание, не представлява такъв с характеристиките по чл.176, ал.1 от ГПК, което да налага приложение на предвидените в ал. 3 на същата разпоредба последици.
Съдът е приел, че сумата, която се претендира от ищеца представлява част от внесената от него при сключване на договора за съвместна дейност парична вноска. Прието е, че с оглед характеристиките на договора за гражданско дружество, такава претенция е неоснователна, тъй като с този договор страните не поемат насрещни права и задължения, както при двустранните договори. Приел е, че такова задължение не е поето от ответницата със сключения договор за гражданско дружество и, че такова задължение за нея не произтича и от закона.
Според съда в процесния договор е постигната уговорка между страните, че при прекратяване на дружеството в хипотезата на чл.16, ал.1 , т.4 от договора, ще се извърши парична оценка на дела на напускащия съдружник и определената сума ще му бъде изплатена с одобрението на всички съдружници. Прието е, че наличието на посочените предпоставки не е установено по делото и поради това претенцията за заплащане на исковата сума като дял от общата собственост при прекратяване на гражданското дружество е неоснователна. При тези съображения въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което исковете са отхвърлени като неоснователни.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя К. Р. за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1, т.1 и т.3 ГПК по поставените въпроси в изложението, което е инкорпорирано в касационната жалба. Според тълкуването, дадено в т.1-ва от ТР № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл.284,ал.3 ГПК, но може да го уточни и конкретизира. Материално правният или процесуално правният въпрос следва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. В производството по чл.288 ГПК касационният съд се произнася само дали формулираният от жалбоподателя правен въпрос от значение за изхода на делото е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Като взема предвид посоченото тълкуване съдът преценява, че поставените въпроси не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Жалбоподателят само формално е възпроизвел текста на чл.280,ал.1 ГПК без да посочи ясно и точно правен въпрос, който е разрешен от въззивния съд с обжалваното решение и който въпрос е обусловил решаващите правни изводи са съда по предмета на спора. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на предпоставките, предвидени в чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК на решението на Пернишкия окръжен съд по поставените въпроси от жалбоподателя К. С. Р..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 321/13.11.2013 г. по в.гр.дело № 678/2013 г. на Пернишкия окръжен съд по касационна жалба вх. № 8004/20.12.2013 г., подадена от ищеца К. С. Р., [населено място], пл.”С.” № 10, чрез адв.Бл.Б..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: