1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1068
ГР. С., 20.09.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 18.09.12 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №379/12 г.,
Намира следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Л. П. срещу въззивното решение на Окръжен съд Перник/ОС/ по гр.д. №716/11 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение, след обезсилване на първоинстанционното, е прекратено като недопустимо производството по предявения от касаторката срещу Й. Д. иск по чл.439 от ГПК. С този иск е оспорено изпълнението по образуваното между страните изп. д.№00771/10 г. на ЧСИ, въз основа на изпълнителен лист по гр.д. №1190/09 г. за присъдените в полза на Й. Д. деловодни разноски от общо 750 лв. в производство по иск с пр. осн. чл.124 от ГПК. С вл. в сила решение по този иск Й. Д. е признат за собственик на спорен между страните недвижим имот, а с петитума на исковата молба по сега заведеното от касаторката срещу него дело се иска пререшаване на спора като тя бъде призната за собственик на имота.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторката се позовава на чл.280, ал.1,т.3 от ГПК. Намира, че процесуалният въпрос за допустимостта на заведения от нея иск е от значение за възможността й ”да възстанови правата си по отношение на процесния имот”, описан по делото и в касационната жалба и с това – за точното прилагане на закона по см. на цитираното основание.
С. основание за допускане на обжалването не е налице: разпоредбата на чл.439 от ГПК/ аналогична на чл.255 от ГПК, отм./ не е неясна, непълна или противоречива – ТР №1/19.02.10 г.. Застъпена е в трайната практика на ВКС / напр. р по гр.д. №658/11 г. на трето г.о., по гр.д. №90/11 г. на четвърто г.о./ с тълкуване, на което даденото й от въззивния съд съответства, а именно: искът може да се основе само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене, в което е издадено съдебното решение като изпълнително основание. В случая спорът за собствеността върху недв. имот е решен със С. и пререшаването му по реда на чл.439 от ГПК е недопустимо, както е приел и въззивният съд. Влязлото в сила решение по иска за собственост с пр. осн. чл.124 от ГПК е установително и принудителното изпълнение е само на осъдителната му част за разноските, срещу която исковата молба не съдържа конкретно оспорване, основано на новонастъпили факти – чл.439 от ГПК.
Не е налице основание за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Перник по гр.д.716/11 г. от 8.12.11 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: