О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1068
гр. София 09.09.2014 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 28 юли през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 1629 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца З. П., чрез адв. Д. Н. срещу решение № 315/28.11.2013 г. по в.гр.дело № 364/2013 г. на Апелативен съд [населено място], в частта, с която е потвърдено решение № 149/01.07.2013 г. по гр.дело № 203/2013 г. на Ловешкия окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от жалбоподателя против Прокуратура на РБългария иск с пр.осн.чл.2,ал.1,т.3,пр.2 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 3000 лв. до 25000 лв. като неоснователен.
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение са нарушение на материалния закон и необоснованост.
В изложението са поставени въпросите както следва: 1. как следва да се определя обезщетението за неимуществени вреди с оглед разпоредбата на чл.52 ЗЗД, решен в противоречие с практиката на ВС – т.II от ППВС № 4/1968 г., цитирани са решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК, 2. има ли значение процесуалното поведение на обвиняемия при определяне на обезщетението по чл.52 ЗЗД с оглед незаконността на обвинението за извършено престъпление, разгледано съобразно приложената в конкретния случай от въззивния съд норма на чл.5,ал.2 ЗОДОВ и задължителните указания, дадени в т.3 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т.дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, решен в противоречие с практиката на ВКС.
Ответника по касационната жалба Прокуратура на РБългария не е изразил становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от жалбоподателя-ищец в размер на 25 000 лв., последица от увреждане, което е причинено от органите на Прокуратурата, поради незаконно обвинение в извършване на престъпление по досъдебно производство № 1029/2001 г. на РУП – Н., прекратено с постановление от 29.12.2011 г. и за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на същото незаконно обвинение в размер на 600 лв., заедно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от 12.01.2012 г. до окончателното изплащане на сумите.
Решението на Апелативен съд [населено място] в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в уважените части на предявените искове с пр.осн.чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на сумата 3000 лв. и за сумата 300 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди, заедно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от 12.01.2012 г. до окончателното изплащане не е обжалвано и е влязло в сила.
От фактическа страна е прието, че на 28.07.2005 г. жалбоподателят-ищец З. П. е привлечен като уличено лице по дознание № 1029/2001 г. на РУП Н. за извършено престъпление по чл.129,ал.1 НК, вр.чл.20,ал.2 НК за това, че на 17.08.2001 г. в [населено място] нанесъл средна телесна повреда на М. Н. Т. от [населено място], счупване на долна челюст или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето, като деянието е извършено в съучастие с Д. Г. от [населено място]. По отношение на жалбоподателя е взета мярка за неотклонение „подписка”. Прието е, че дознание № 1029/2001 г. е спирано с постановления от 07.03.2006 г. и 05.09.2008 г. на Прокурор при РП [населено място], тъй като жалбоподателят е напуснал територията на РБългария. С постановление от 05.01.2009 г. по отношение на жалбоподателя е взета мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер на 300 лв.
С постановление от 29.12.2011 г. на прокурор при РП [населено място], влязло в сила на 12.01.2012 г. е прекратено частично досъдебно производство № 1029/2001 г. на РУП Н. против жалбоподателя и Д. С. Г. за престъпление по чл.129,ал.2,вр.ал.1 НК поради липса на безспорни и категорични доказателства за тяхното участие в деянието и са отменени взетите по отношение на същите лица мерки за неотклонение.
От правна страна съдът е приел, че основание за ангажиране отговорността по чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ е обективния факт, че по отношение на лицето е повдигнато обвинение за извършване на престъпление по НК, впоследствие прекратено, поради това, че деянието не е извършено от лицето. Според съда в тази хипотеза законодателят квалифицира обвинението като незаконно, независимо от обстоятелството, че отделните процесуално следствени действия са извършени в съответствие със закона и правомощията на разследващия орган. Прието е, че воденото против ищеца-жалбоподател наказателно производство за престъпление по чл.129,ал.1 НК, вр.чл.20,ал.2 НК е прекратено поради неустановяване по безспорен и категоричен начин на неговото участие в деянието. Съдът е приел, че са налице предпоставките, предвидени в чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Прокуратурата на РБългария.
Прието е, че преди привличането като обвиняем по дознание № 1029/2001 г. на РУП Н. ищецът не е бил осъждан, че наказателното производство по отношение на П. от привличането му като обвиняем на 28.07.2005 г. до влизане в сила на 12.02.2012 г. на постановлението от 29.12.2011 г. , с което наказателното производство е прекратено е продължило около шест години и пет месеца. Прието е, че ищецът е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.129,ал.1 НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода до пет години, че първоначално спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „подписка”, а след това „парична гаранция” 300 лв. Прието е, че жалбоподателят не е задържан по смисъла на НПК, а е обявяван за общонационално издирване и е постановявано принудителното му довеждане в РУ”Полиция” Н.. Според въззивния съд по време на наказателното производство ищецът е изпитвал притеснения, поради факта, че е привлечен като обвиняем за деяние, което не е извършил и несигурност за начина по който ще приключи делото. Прието е, че вредата за ищеца е налице, че е засегнато основно човешко право – правото на чест и достойнство.
Като е преценил събраните по делото доказателства съдът е приел, че воденото наказателно производство по отношение на жалбоподателя се е отразило негативно на емоционалното му състояние, че вследствие предприетите по отношение на ищеца действия на аерогарата в [населено място] във връзка с обявяването му за общонационално издирване същото станало достояние на неговите родители и бъдещите му роднини по сватовство. Приел е, че ищецът започнал да употребява по-големи количества алкохол. При тези съображения съдът е направил извода, че ищецът е претърпял неимуществени вреди – по време на наказателното производство е изпитвал притеснения поради обстоятелството, че е привлечен като обвиняем за деяние, което не е извършил, несигурност от това по какъв начин ще приключи делото, засегнато е основно човешко право – право на чест и достойнство, че извършените по отношение на ищеца действия на аерогарата в [населено място] във връзка с обявяването му за общонационално издирване наказателното производство станало известно на родителите му и бъдещите му роднини по сватовство. Прието е, че незаконното обвинение се отразило негативно на емоционалното му състояние. С оглед на тежестта на повдигнатото и поддържано обвинение, продължителността на наказателното производство, неизвършване на процесуално-следствени действия по същото в продължение на една година и два месеца, че спрямо ищеца не са вземани ней-тежките мерки за неотклонение „задържане под стража” и „домашен арест”, естеството на неимуществените вреди, липсата на предишни осъждания е прието, че обезщетение в размер на 4500 лв. справедливо ще обезщети претърпените неимуществени вреди. При определяне размера на обезщетението съдът е взел предвид икономическият растеж, стандартът на живот в страната, средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на деликта.
Въззивният съд е приел, че с действията си ищецът е допринесъл за продължителността на наказателното производство, поради което настъпилият вредоносен резултат е в причинна връзка с поведението му. В тази насока е взел предвид, че след като ищецът е привлечен като уличено лице с постановление на 28.07.2005 г. и спрямо него е взета мярка за неотклонение „подписка” с постановление от 23.02.2006 г. на дознател при РУП Н. е разпоредено принудително довеждане на ищеца, тъй като на 16.08.2005 г. е напуснал страната. Прието е, че с постановление от 07.03.2006 г. на прокурор при РП [населено място] дознание № 1029/2001 г. на РУП Н. е спряно, поради това, че ищецът не е открит на известния адрес в РБългария и е отпътувал за К. И.. Досъдебното производство е възобновено на 08.05.2008 г. Прието е, че на ищеца е изпратена призовка, която не му е връчена, тъй като на 20.06.2008 г. е напуснал РБългария през летището [населено място] за К. И.. С постановление от 11.07.2008 г. е разпоредено принудително довеждане на ищеца по дознанието след неговото установяване. С постановление от 05.09.2008 г. на Прокурор при РП [населено място] е спряно разследването по досъдебното производство поради отсъствието на ищеца П. и е възобновено с постановление след като е задържан от РД „Гранична полиция” Р.. Прието е, че не са представени доказателства ищецът да е информирал органите на разследването за своя актуален адрес и за пътуванията си извън РБългария. Прието е, че при привличането му като обвиняем с постановление от 05.01.2009 г. по досъдебното производство ищецът П. е съобщил адрес в К. И.. Според въззивния съд тези обстоятелства налагат извода, че с поведението си ищецът е допринесъл за продължителността на воденото спрямо него наказателно производство, че е дал поводи да бъде обявяван за общонационално издирване и принудително довеждан в РУ на МВР Н. за извършване на процесуално следствени действия по досъдебно производство № 1029/2001 г. С оглед на това съдът е намалил размера на обезщетението за неимуществени вреди на 3000 лв., като е приел, че ищецът е допринесъл за увреждането. Прието е, че искът за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вред е основателен за сумата 3000 лв., заедно със законната лихва, считано от 12.01.2012 г. от който момент е влязло в сила постановлението на РП [населено място], с което е прекратено досъдебното производство.
Като е взел предвид тези съображения съдът е потвърдил първоинстанционното решение в уважената част на предявения иск с пр.осн.чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия правен въпрос, формулиран в изложението.
С т.II от ППВС № 4/23.12.1968 г. е застъпено становището, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, че понятието справедливост не е абстрактно понятие, че то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. В същата насока е разрешението на правния въпрос в следните решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК – решение № 410/21.11.2011 г. по гр.дело № 153/2011 г. на ВКС IV г.о., решение № 335/10.01.2012 г. по гр.дело № 296/2011 г. на ВКС III г.о., решение № 317/09.12.2010 г. по гр.дело № 4620/2008 г. на ВКС IV г.о. Правният въпрос въззивният съд е разрешил в съответствие с посочената практика на ВС и ВКС. В случая съдът е преценил всички относими към спора доказателства и всички конкретно установени обстоятелства, касаещи тези неимуществени вреди. Съобразил е, че воденото наказателно производство се е отразило на емоционалното състояние на ищеца П. – преживял е притеснения, поради факта, че е привлечен като обвиняем за деяние, което не е извършил, изпитвал е несигурност за начина по който ще приключи делото, неудобството от близки и роднини от предприетите спрямо него действия на аерогарата в [населено място] във връзка с обявяването му за общонационално издирване, тежестта на престъплението, в което е бил обвинен, продължителността на наказателното производство и взетите мерки за неотклонение „подписка” и „парична гаранция” 300 лв.
С решение № 232/25.07.2011 г. по гр.дело № 1381/2010 г. на ВКС, III г.о., постановено по чл.290 ГПК е прието, че на репариране на осн.чл.2,ал.2,т.2 ЗОДОВ подлежат вредите, претърпени в резултат на обвинението, по което ищецът е оправдан, че неотчитането на правно релевантни обстоятелства – продължителността на наказателното преследване и тежестта на обвинението, по което е оправдан, води до неправилно приложение критерия на чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението. Правният въпрос съдът не е разрешил в отклонение от посочената практика на ВКС, тъй като при определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди е отчел продължителността на наказателното преследване и тежестта на обвинението по което ищецът е оправдан.
С решение № 532/24.06.2010 г. по гр.дело № 1650/2009 г. на ВКС, III г.о., постановено по чл.290 ГПК е прието, че неспазването на разумен срок в наказателно производство с привлечен обвиняем увеличава вредните последици за последния в степен, която е предмет на конкретна преценка. Тези степен не следва да намира изражение чрез увеличаване на размера на обезщетението в геометрична прогресия, без да се изследва и отчита в решаващата дейност на съда прякото значение, което продължителността има за конкретно претендираната вреда с оглед нейното естество. Правният въпрос съдът е разрешил по аналогичен начина. С въззивното решение съдът е отчел продължителността на наказателното производство и вредните последици от това обстоятелство за ищеца, за което са изложени подробни мотиви.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия правен въпрос, формулиран от жалбоподателя.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория правен въпрос, поставен от жалбоподателя.
С т.3 от ТР № 3/22.04.2004 г. по т.дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС е прието, че държавата се освобождава от отговорност за вреди, ако единствена причина за увреждането е поведението на гражданина. Прието е, че отговорността на държавата се намалява в случаите, при които е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, че преценката се прави при наличието на причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат с оглед особеностите на всеки конкретен случай. Правният въпрос въззивният съд е разрешил в съответствие с посочената практика на ВКС. С обжалваното решение е прието наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, че е налице пряка причинна връзка между поведението на ищеца и вредоносния резултат. В мотивите на решението въззивният съд подробно е обосновал в какво се изразява приноса на ищеца за увреждането, като е обсъдил всички доказателства и правно релевантни факти, установени по делото.
При тези съображения съдът преценява, че се не установяват основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставените правни въпроси от жалбоподателя З. П..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 315/28.11.2013 г. по в. гр. дело № 364/2013 г. на Великотърновския апелативен съд по касационна жалба вх. № 30/03.01.2014 г., подадена от ищеца З. В. П., [населено място],[жк], [жилищен адрес] чрез адв. Д. Н., съдебен адрес [населено място], [улица].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: