Определение №1068 от по гр. дело №965/965 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                          
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 1068
 
гр.София, 25. 09.  2009 година
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,  Първо гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети септември  две хиляди и девета година в  състав:
 
                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ТЕОДОРА НИНОВА
                                            ЧЛЕНОВЕ:    ДИЯНА ЦЕНЕВА
                                                                      ВАСИЛКА ИЛИЕВА
                                                                                                                                                       
изслуша   докладваното  от   
председателя       (съдията)   ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско  дело    под №    965/2009 година
 
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Софийски градски съд, ІV-Б отделение, постановено на 13.06.2008 г. по в.гр.д. № 3252/2003 г., с което е оставено в сила решение от 30.08.2002 г. на Софийския районен съд, 43 състав по гр.д. № 9218/1994 г. в частта за уважаване на искове с правно основание чл.108 ЗС и чл.431, ал.2 ГПК /отм./ за процесните имоти.
Недоволни от въззивното решение са касаторите М. Г. С. и А. Й. С. двете от гр. С., представлявани от адвокатите Т. Т. и М. Г. двамата от АК-София, които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване тъй като е постановено в противоречие с постоянната практика на Върховния касационен съд каквато не представят, а предлагат решения на Върховния административен съд.
От адвокат В от АК-София като процесуален представител на ответниците по касация П. М. И. и И. М. И., двамата от гр. С., е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационната жалба.
С определение № 56 от 07.04.2009 год., постановено по гр.дело № 400/2009 год. състав на І гражданско отделение е върнал делото на въззивния съд с оглед правомощията му по чл.285, ал.1 ГПК във връзка с чл.284 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение приема, че касационната жалба е подадена в срок и е допустима.
Касационно обжалване не следва да се допусне макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са съществени – процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно решение.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд и тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд.
Доколкото незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” е все пак „противоречива” е основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен по различен начин, при което е без значение кой съд е постановил другото решение. За да има противоречиви разрешения по същия въпрос трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани, което налага винаги да се сравняват отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Касае се за гражданско съдопроизводство и с оглед допустимостта на касационната жалба е недопустимо обсъждането на представените решения по административни дела на Върховния административен съд: № 3* от 13.04.2004 год. по адм.дело № 772/2004 год. на ІІІ административно отделение, решение № 9* от 22.11.2004 год. по адм.дело № 7920/2004 год. на Петчленен състав, решение № 1* от 27.12.2004 год. по гр.дело № 5355/2004 год. на ІV административно отделение, решение № 1* от 01.03.2004 год. по адм.дело № 11146/2003 год. на същото отделение.
ППВС № 6 от 23.12.1968 год. е относно задължението на гражданския съд за дейното му участие при изясняване на действителните права и отношения на страните в гражданския процес, а позоваването на т.6 от същото постановление (касаещо правилно съставяне на съдебния протокол) с оглед действащата нормативна уредба не е обосновано.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, ІV-Б състав, постановено на 13.06.2008 год. по в.гр.дело № 3252/2003 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
 
 
 
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР:
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top