О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1069
гр.София, 25. 09. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 1031/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Софийския окръжен съд, постановено на 05.01.2009 год. с № 830 по в.гр.дело № 756/2008 год., с което е оставено в сила решение от 22.06.2007 год. по гр.дело № 87/2006 год. на С. районен съд за отхвърляне предявения от В. В. Ч.-гр. Самоков, Й. В. Х.-гр. София, Л. В. В.-гр. София, Г. И. Г.-с. Радуил, Софийска област и М. И. И. София, като наследници на В. /Владо/ И. Д. срещу Ц. Й. Б. от гр. С., Г. Й. П. от с. Р., Софийска област, П. В. П. от с.с., Г. В. К. от с.с., Р. К. К. от гр. С., като наследници на Р. /Рада/ С. /Петрова/Китанова, жител на с. Р., Х. С. С., Л. С. С., Й. С. С., С. Г. И., Ц. В. А., Г. В. С., В. С. С., Л. К. В., Д. К. Й., всички от с. Р., Софийска област, К. К. Н. от с. Р., Софийска област, като наследници на Л. В. И. , б.ж. на с. Р., И. Х. А. от гр. К., И. Н. М. от с. Р., Й. И. А. от гр. Д., М. И. К. от гр. С. баня, И. Й. П. от с. Р., като наследници на П. С. С. , б.ж. на с. Р., С. В. К. от гр. П., С. В. Н. от с. Р., като наследници на В. С. К. иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ-за признаване за установено по отношение на всички ответници, че наследодателят на ищците В/Владо/Илиев Д. е бил собственик на основание покупко-продажба към момента на образуване на ТКЗС на следния недвижим имот – нива с площ от 1700.00 кв.м. в местността „Р”/”Расуле”/ при граници и съседи: Манол Д. Ц. , В. Л. Г. и В. П. К. , идентичен с имот пл. № 705 с площ от 1790.00 кв.м. извън регулация, по плана на с. Р., Софийска област от 1958 год., при съседи: от запад-имот пл. № 716 на наследници на П. С. , от изток-имот пл. № 783 на М. Д. Ц. , от север имот на Х. Р. М. , от юг-имот на В. П. К. по отношение на отделните ответници, както следва:
Спрямо Ц. Й. Б., Г. Й. П., П. В. П., Г. В. К., С. К. П. и Р. К. К., като наследници на Р. /Рада/Станиславова/Петрова/Китанова, че наследодателят на ищците е бил собственик на поземлен имот-сега ОВОЩНА ГРАДИНА с площ от 450.00 кв.м. в местността „Г”, заемащи югозападната, триъгълна част на имот № 0* в землището на с. Р., при граници и съседи на тази част: имот № 0*-овощна градина на наследници на Л. В. И. , имот № 0*-земи по чл.19 от ЗСПЗЗ и останалата част от имот № 010073.
С. Х. С. С., Л. С. С., Й. С. С., С. Г. И., Ц. Г. А. , Г. В. С., В. С. С., Л. К. В., Д. К. Й. и К. К. Н., като наследници на Л. В. И. , че наследодателят на ищците е бил собственик на поземлен имот-сега ОВОЩНА ГРАДИНА с площ от 340.00 кв.м., заемащи северозападната част на имот № 0* при граници и съседи на тази част: имот № 0*-овощна градина на наследници на Р. К. , имот № 0*-овощна градина на наследници на В. Д. , имот № 0*-жилищна територия на с. Р. и от две страни останалата част от имота на ответниците -.
С. И. Х. А., И. Н. М., Й. И. А., М. И. К. и И. Й. П. , като наследници на П. С. С. , че наследодателят на ищците е бил собственик на поземлен имот-сега ОВОЩНА ГРАДИНА с площ от 185.00 кв.м., заемащи североизточната част на имот № 0* при граници и съседи на тази част: имот № 0*-овощна градина на наследници на В. С. К. , имот № 0*-овощна градина на наследници на В. Д. и останалата част от имота на ответниците -.
С. С. В. К. и С. В. Н., като наследници на В. С. К. , че ищците са собственици по наследство и давностно владение на имот-ОВОЩНА ГРАДИНА с площ от 65.00 кв.м., заемащи западната част на имот № 0* при граници и съседи на тази част: имот № 0*-овощна градина на наследници на П. С. С. , имот № 0*-овощна градина на наследници на В. Д. и останалата част от имота на ответниците -.
Недоволни от въззивното решение са касаторите В. В. Ч., Й. В. Х., Л. В. В., Г. И. Г. и М. И. Г., представлявани от адвокат П от АК-София, които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване понеже въззивният съд се е произнесъл неправилно по съществен материалноправен въпрос относно правото на собственост към минал момент-образуване на ТКЗС в с. Р. през 1958 год. в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, която прилага.
Ответниците по касация Л. Н. П., Х. И. П., В. И. П., С. В. Н., С. В. К., М. И. К., Й. И. А., И. Х. А., К. К. Н., Д. К. Й., Л. К. В., В. С. С., Г. В. С., Ц. В. А., С. Г. И., Й. С. С., Л. С. С., Х. С. С., Р. К. К., С. К. П., Г. В. К., П. В. П., Г. Й. П., Ц. Й. Б. не вземат становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ приема, че касационната жалба е подадена в срок и е допустима.
Касационно обжалване не следва да се допусне макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са съществени – процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправните са обусловили съдържанието на постановеното въззивно решение.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд и тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд.
Доколкото незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” е все пак „противоречива” е основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият материалноправен или процесуално правен въпрос е разрешен по различен начин, без значение кой съд е постановил противоречивото решение. За да има противоречиви разрешения по същия въпрос трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани, което налага винаги да се сравняват отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос.
Представените решения на Върховния касационен съд се отнасят до друга фактическа обстановка:
Решение № 1* от 19.10.1999 год. по гр.дело № 2075/1998 год. на V гражданско отделение на Върховния съд се отнася до приложението на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, чл.37 Закона за давността/отм./ и § 7 ПР на ЗС.
Решение от 07.07.2004 год. по гр.дело № 1449/2003 год. на ІІ търговско отделение на Върховния касационен съд касае приложението на чл.14, ал.3 и 4 ЗСПЗЗ, чл.20 Закона за давността/отм./ и чл.431, ал.2 ГПК.
Поради отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския окръжен съд, постановено на 05.01.2009 год. с № 830 по в.гр.дело № 756/2008 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: