О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 107
София, 10.02.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 3742/2016 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от К. П. Б. чрез пълномощник адв.П. О. срещу решение № 753/06.06.2016 г. по гр.д.№ 75/2016 г. на Окръжен съд-Варна.
В касационната жалба се прави оплакване,че е налице основание за касационно обжалване по чл.281 т.3 ГПК ,тъй като обжалваното решение е неправилно.Касаторът твърди,че въззивният съд не е съобразил влязлото в сила решение по гр.д.№19001/2012 г. на Районен съд-Варна, с което е обявен за недействителен спрямо него на основание чл.135 ЗЗД сключения на 09.02.2010 г. договор за покупко-продажба между ответницата и трето лице .
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.Поставят се въпросите:
-може ли да бъде обявен за окончателен предварителен договор с иск по чл.19 ал.3 ЗЗД,заведен след прехвърляне на вещта с договор за покупко-продажба, ако този договор е обявен за недействителен спрямо ищеца в отделно производство с иск по чл.135 ЗЗД.
-задължително ли е за съда влязло в сила решение по друго дело, с което е разрешен преюдициален въпрос, от който зависи изхода на спора, предмет на производство пред него.
Намира,че разрешението на въззивния съд по така поставените въпроси е в противоречие с определение по гр.д.№ 4746/2008 г.,ІV г.о.,постановено по реда на чл. 288 ГПК и с определение по ч.т.д.№496/2009 г., ІІ т.о.постановено по реда на чл.274 ал.3 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване.
Ответницата по касационната жалба Д. М. Х. в писмен отговор,подаден чрез особения й представител адв.Г. А. я оспорва.Претендира адвокатско възнаграждение.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие, в предвидения от закона срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение е потвърдено решение № 4598/19.11.2015 г. по гр.д.№ 12741/2010 г. на Районен съд-Варна, ХХХІ състав. С него е отхвърлен предявеният от ищеца-касатор в настоящото производство, иск с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД- за обявяване за окончателен на договор за покупко-продажба на временен търговски обект, намиращ се в [населено място], на посочен адрес, изграден като временна постройка с пореден № 8, при описани граници.Въззивният съд е констатирал, че с отговора на исковата молба ответницата е релевирала обстоятелството,че не е собственик на вещта към датата на предявяване на иска.Приел е,че тя е издала запис на заповед на 05.08.2008 г., с който е поела задължението да плати безусловно на касатора на 20.08.2008 г. сумата 9 728 евро /19 066 лв./Процесният предварителен договор е сключен на датата на падежа. Страните са уговорили ответницата да прехвърли на касатора описаната вещ, срещу продажна цена в размер на сумата 9 728 евро/19 066 лв./, която й е дал. Касаторът се задължил да я опрости при прехвърляне на собствеността на павилиона, а ако ответницата се издължи в шестмесечен срок, договорът ще се счита за нищожен. Въззивният съд е намерил,че не следва да се приложи нормата на чл.152 ЗЗД и че договорът е валиден , тъй като не е сключен за обезпечение на паричен дълг, доколкото даването на сумата предхожда сключването на предварителния договор. Напротив, страните са уговорили как да стане изпълнението, поради неплащането на записа на заповед. Счел е за основателно възражението на ответницата,че не е собственик на имота, тъй като го е прехвърлила на трето лице с договор за покупко-продажба от 09.02.2010 г.,преди предявяване на иска на 25.08.2010 г.
ВКС,състав на ІІІ г.о. намира,че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.Двата поставени от касатора въпроси не изпълняват критериите за общо основание за допустимост.Не са съобразени при формулирането им разясненията, дадени с ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК-т.1, според които въпросът трябва да е конкретен, да се включва в предмета на спора и да обуславя решаващата воля на съда, намерила израз в постановения от него съдебен акт.По поставените от касатора въпроси въззивният съд изобщо не е формирал мотиви , те са изцяло извън обсъждането му. Касаторът трябва да постави въпрос,произтичащ от правните изводи на съда, а не по проблеми, които счита за важни, но които не са засегнати в решението . Касационният съд не може да изведе служебно обуславящи правни въпроси въз основа на твърденията и оплакванията му , тъй като би нарушил диспозитивното начало.
Не е налице и поддържаното допълнително основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.Приложените определения по допустимост на касационното обжалване не съставляват съдебна практика, тъй като с тях не се създава сила на пресъдено нещо. Касаторът отново не е съобразил разрешенията съдържащи се в цитираното ТР-т.2, относно понятията съдебна практика и задължителна съдебна практика.
Необосноваването на общо основание ще има за последица недопускането на касационно обжалване.
При този изход на делото следва да бъде уважено искането на адв. Г. А.. Тя е назначена за особен представител на ответницата при условията на чл.47 ал.6 ГПК,като разноските следва да бъдат за сметка на касатора, съгласно Наредба № №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения -чл.9 ал. 3, в размер на 500 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 753/06.06.2016 г. по гр.д.№75/2016 г. на Окръжен съд-Варна.
ОСЪЖДА К. П. Б. да заплати на адвокат Г. Н. А. адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер на сумата 500 /петстотин/ лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: