О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 107
гр. София, 12.03.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 106 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Л. Л. З., чрез пълномощника й адв. М, срещу определение на Софийски градски съд № 1* от 29.12.2009г. постановено по ч. гр.д. № 11090/2009г. С обжалваното определение е оставено в сила определение на Софийски районен съд, 65 състав, постановено на 02.06.2009г. по гр.д. № 30370/2007г., с което е спряно производството по делото на основание чл. 182, б.”г” ГПК/отм./ .
В частната жалба се поддържа, че определението за спиране на производството е незаконосъобразно; съдът неправилно е приел, че делото следва да бъде спряно поради преюдициалност на спора по образуваното гр.д. № 74/1999г. на Софийски градски съд, І-7 състав. Сочи се, че предмет на това производство е иск по чл. 19, ал.3 ЗЗД и неговия изход е без значение за определяне запазените части на жалбоподателката от наследството на Д. А. З. , тъй като завещателното разпореждане е универсално, както и че предмет на иска по чл. 30 ЗН е намаляване на завещателните разпореждания относно четири имота, един от които е този, за който има спор по чл. 19, ал.3 ЗЗД. По тези съображения се иска отмяна на определението. В изложението на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК жалбоподателката се позовава на хипотезата на т.1 от визираната разпоредба като счита, че съдът не е изследвал въпроса допустимо ли е частично спиране на производството, а направо е счел, че такова е невъзможно. На второ място съдът не е отговорил на въпроса дали когато правото на собственост върху един имот е предмет на изследване по две дела, има преюдициалност между тях. Представено е Решение № 130 от 16.02.2009г. по гр.д. № 51/2008г.на І г.о. на ВКС.
Ответницата по частната жалба Д. А. П. не е взела становище.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Производството по гр.д. № 30370/2009г на Софийски районен съд, 65 състав е образувано по искова молба на Л. Л. З. против Д. А. П. с правно основание чл. 30 ЗН за намаляване на завещателни разпореждания, извършени от Д. З. в полза на Д. П. до размера на запазените части на А. З. – наследодател на ищцата. С определение от закрито заседание на 02.06.2009г. съдът е спрял производството по делото на основание чл. 182,б.”г” ГПК/отм./ поради наличие на преюдициален правен спор, а именно този по гр.д. № 74/1999г. на Софийски градски съд. Видно от представеното удостоверение предмет на този спор е иск по чл. 19, ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор сключен на 13.08.1997г. между К, Д. А. З. , А. А. З. и Д. А. З. относно недвижим имот – апартамент в гр. С., на ул.”Г” № 46, като страни в производството са: ищци: Камен И. З. и Д. А. З. и ответници:Д. А. М. и Л. Л. К. .
С обжалваното определение Софийски градски съд е оставил в сила определението на Софийски районен съд за спиране на производството като е развил доводи, че предварителният договор, чието обявяване за окончателен се иска, е сключен от наследодателя Д с оглед вещното действие на решението по иск по чл. 19, ал.3 ЗЗД, то от изхода на спора зависи дали имотът на ул.”Г” № 46 ще бъде включен в наследствената маса или не. А надлежното формиране на наследствената маса с всички притежавани от наследодателя имоти обуславя основателността на иска по чл. 30 ЗН. Съдът е посочил, че е невъзможно частично спиране на производството именно понеже наследствената маса включва всички имоти.
При преценка на допустимостта на касационното обжалване с оглед предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК във вр. с чл. 273, ал.3 Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното:
В изложението по чл. 280, ал.1 ГПК се поддържа, че съдът се е произнесъл по въпроса за допустимостта на частично спиране на производството, както и не е отговорил на въпроса дали е налице преюдициалност, след като и по двете дела се изследва правото на собственост върху един имот. Жалбоподателката се позовава на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК като представя едно съдебно решение на Върховния касационен съд.
Съдът счита, че посочените въпроси могат се приемат за такива от значение за изхода на спора, но не се установява да са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Тук първо следва да се уточни, че основанието по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК предполага разрешаване на правния въпрос в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС, включваща постановления на пленума, тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегия и решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК /виж т.2 от ТРОСГКТК № 1/2009г./. Такива актове в случая не са посочени. Поради това следва да се извърши преценка и на основанието по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК, тъй като то предполага разрешаване на правния въпрос в противоречие с друго влязло в сила решение на съдилищата.
Относно поставения въпрос за частично спиране на производството не е представена съдебна практика и жалбоподателката не е обосновала твърденията си в тази насока. С оглед спецификата на производството по чл. 30 ЗН не би могло да се спре производството само относно имота на ул.”Г” № 46, включен в наследствената маса, който имот е предмет на иска по чл. 19, ал.3 ЗЗД, тъй като при формиране на наследствената маса съдът взема предвид всички имоти в наследството – чл. 31 ЗН.
Във връзка с втория поставен въпрос е представеното решение № 130 от 16.02.2009г. по гр.д. № 51/2008г. на І г.о. на ВКС, което обаче е неотносимо към настоящия спор. В него е прието, че не е налице преюдициалност между иск за делба и иск за собственост на един имот по съображения, че и в двете производства предмет на изследване е правото на собственост върху имота. Настоящият случай не е такъв. Искът по чл. 19, ал.3 ЗЗД е конститутивен и уважаването му води до промяна на носителя на правото на собственост, така че в това производство не се „изследва”, а се прехвърля правото на собственост.
С оглед на гореизложеното не се установява наличие на основание по чл. 280, ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване на определението. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1* от 29.12.2009г. на Софийски градски съд постановено по ч. гр.д. № 11090/2009г. по жалбата на Л. Л. З..
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: