3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 107
София, 13.02.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, ТРЕТО гражданско отделение, в закрито заседание на девети февруари , две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
ч гр. дело №526/2011 г.
Производството е по допускане на касационно обжалване , чл. 274 ал.3 от ГПК вр. чл. 288 от ГПК Образувано е по частна касационна жалба на В. Й. П. срещу определение №1544 от 2010г по ч. гр.дело № 13928/2010г. на Софийски градски съд , с което е потвърдено разпореждане от 08.10.2010г за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по гр.д №21401/2010г. на СРС, 72 състав поради липса на правен интерес от иска за отмяна на заповед за уволнение , която работодателят сам е отменил преди завеждането на делото . В приложеното към жалбата изложение, като основание за допускане на касационно обжалване се поддържа ,че обжалваното определение „преобръща цялата текуща и константна практика на ВКС досежно приложението на текстовете от материалния закон – КТ „. Като процесуален въпрос се изтъква оплакването ,че въззивнита инстанция не е преценил събраните по делото доказателства ,не е обсъдил доводите на страните .Това ,че обжалваното определение не кореспондира с практиката на ВКС, се подкрепя с цитирането номера на съдебни решения(без да се посочи по кое гражданско дело са постановени ) ,които решения не са и приложени . Върховен касационен съд , състав на ІІІ г.о. намира, че касационно обжалване на основание чл. 280 ал.1 от ГПК не следва да се допуска, по следните съображения:
На първо място, не е формулиран правен въпрос. Касаторът следва да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен с обжалваното въззивно решение,като ВКС не го извежда по своя преценка от изложението му . В случая с настоящето изложение това е и невъзможно . Извън общите негативни квалификации ,че съдът се поставил в услуга на властта (в лицето на ответника Министерство на отбраната ) ,с цел да се увредят интересите на работника и пр.,липсва и правен довод ,свързан с прилагането на конкретна правна норма , като източник на материалното право , правен принцип или институт на Кодекса на труда (КТ) цитиран единствено като заглавие . Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Не представляват правен въпрос и бланкетните оплаквания ,че не са обсъдени доводи или доказателства, или цитиране на нормите на чл. 235 и сл. ГПК , които нямат отношение към обжалвания акт ,основанията за постановяването му и неговото съдържание . За пълнота следва да се изтъкне ,че в обжалваното определение не липсват фактически констатации по приетото за установено, не липсват и правните изводи Обжалваното разрешение е в съответствие с практиката на ВКС за случай като настоящия : преди заповед за уволнение въобще да произведе прекратително действие, същата е отменена по почин на работодателя съгласно чл. 344 ал.2 от КТ , Въпреки връчването на заповедта, с която е отменено уволнението,свързано със срока на предизвестние и преди той да е изтекъл , работникът завежда иска .
Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение №1544 от 2010г по ч. гр.дело № 13928/2010г. на Софийски градски съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .