1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 107
ГР. С., 29.01.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 22.01.13 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1036/12 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Д. Д. срещу въззивното решение на Окръжен съд Ямбол/ОС/ по гр.д. №240/12 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение, постановено за спор по чл.357 от КТ, е отхвърлен искът на касаторката срещу Център за медицинска помощ – [населено място] за отмяна на наложеното й дисциплинарно наказание „забележка”.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1 с всичките й допълнителни предпоставки по поставени в контекста на всяка от тях въпроси.
Първата група въпроси, които според касаторката са решени в противоречие с практиката на ВКС по чл.280, ал.1, т.1 ГПК са: за описанието на дисциплинарното нарушение в заповедта за дисциплинарно наказание и по – точно необходимо ли е да се посочи субективното отношение на работника и формата на вината му, както и какъв е интересът на работодателя от извършването на възложената работа, за да е мотивирана заповедта; мотивирана ли е заповедта относно нарушението по чл.187, т.3 от КТ, ако не са посочени конкретните задължения на работника, които не са изпълнени, а се препраща към друг акт на работодателя – в случая неясно коя по време длъжностна характеристика; мотивирана ли е заповедта за дисц. наказание, ако за нарушенията по чл.187,т.10 от КТ не е посочен актът, „въз основа на който е определен начинът на работа на система 112 и съдържанието на съобщенията”.
Въпросите не са решени в противоречие с цитираната практика на ВКС по ГПК/07 г.: въззивният съд е приел, че заповедта за налагане на наказанието отговаря на изискванията на чл.195, ал.1 от КТ – в 15 точки са изброени конкретните действия на служителката, датите на извършването им и нарушенията на задълженията й като лекар в Ц., произтичащи от закона и определени в длъжностната характеристика. Този начин на мотивиране е достатъчен за ефективната защита на наказания, както е посочено в р. по гр.д. №354/11 г. на трето г.о. на ВКС. В случая – за разлика от разгледания в решението по гр.д. №575/09 г. на четвърто г.о. на ВКС, интересът от извършваната работа за работодателя е ясен, а начинът на извършването й – нормативно определен. Конкретните задължения на служителката са подробно посочени в дл. характеристика, към която заповедта препраща /представени са двете актуални към датите на нарушенията дл. характеристики от 1.03.12 г. и от 2.08.12 г./. С. са както умишленото, така и небрежното им нарушаване/пренебрегване/, като недобросъвестно поведение при изпълнение на възложената с тр. договор отговорна и обществено значима работа – лекар в Ц.. В. решение е съобразено с установената практика на Върховния касационен съд (решение № 348 от 11.10.2011 г. по гр. д. № 387/2010 г. IV г. о. ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК), съгласно която вината в гражданското право е неполагане на дължимата грижа. Неизпълнението на трудовите задължения по смисъла на чл. 186 КТ е виновно, когато работникът не е положил дължимата грижа съобразно възложените му трудови функции.
Втората група въпроси, които според касаторката са решени в противоречие с практиката на съдилищата/ чл.280, ал.1,т.2 ГПК/ е: изпълнението на всяка работа извън възложената и/ или предвидената в закона и актовете по прилагането му ли е нарушение по чл.187,т.3 и 10 КТ или само на тази, за която има изрична забрана да се изпълнява. С. противоречие не е налице: няма данни решението на Врачански ОС по гр.д. №1034/05 г. да е вл. в сила, за да обоснове противоречието по т.2 /ТР №1/19.02.10 г./ Освен това в практиката на ВКС – р. по гр.д. №700/10 г. на четвърто г.о. по чл.290 от ГПК, е утвърдено разбирането, че обектът на дисциплинарното нарушение се определя не от това какво работникът извършва, а от това, което той е бил длъжен да извърши съгласно сключеният трудов договор, респективно съгласно отредените за съответната длъжност трудови функции..
Третата група въпроси, които според касаторката са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото/ чл.280, ал.1,т.3 от ГПК/ се основава на конкретни фактически предпоставки и включва доводи от съществото на спора, разглеждането на които е извън обхвата на това производство. Освен това основанието по т.3 не е обосновано откъм специфичната му цел и предпоставки – неясен, непълен или противоречив закон, който следва да се тълкува за еднакво прилагане по въпроса или липсваща или остаряла практика, която да се нуждае от осъвременяване при променени обществени условия и законодателство – ТР №1/19.02.10 г., за което е възразил в отговора си и ответникът по жалба. Случаят не разкрива особености и изключителност в сравнение с другите подобни, широко застъпени в създадената по дела за оспорване на дисциплинарни нарушения съдебна практика, вкл. сочената от касатора.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Ямбол по гр.д. №240/12 г. от 17.07.12 г.
Осъжда Д. Р. Д. да заплати на Център за спешна медицинска помощ – [населено място] 150 / сто и петдесет/ лв., деловодни разноски за тази инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: