О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 107
София, 04.03.2013 г.
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети февруари, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова
Василка Илиева
изслуша докладваното от съдията Арсова ч.гр.д. № 1094/2013 година:
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
К. Н. В. е подал частна жалба срещу определение № 1424 от 12.09.2012 г. по гр.д. № 1094 от 2012 г. на Апелативен съд, [населено място] в частта, с която е допуснато обезпечение на бъдещ иск чрез налагане на възбрана на недвижим имот, представляващ единственото му жилище. В частната жалба навежда доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли за неговата отмяна и присъждане на деловодните разноски за производството пред ВКС.
Представено е изложение по чл.280 , ал.1 ГПК вр. с чл.396, ал.2, пр. посл. ГПК. Поставени са следните въпроси : осигурена ли е обезпечителната нужда на ищеца при висящ процес , ако се постанови налагане на възбрана върху притежаван от ответника недвижим имот , който се явява несеквестируем по смисъла на чл.444, т.7 ГПК. Счита, че по този въпрос е налице противоречива съдебна практика, което обуславя приложението на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Касатора поставя и въпроса : следва ли в производството по чл.389 и сл. ГПК ищецът да установи секвестируемост на вещта , върху която иска налагане на възбрана, за да може решаващия съд да направи преценка дали поисканото обезпечение се явява подходящо спрямо обезпечителната нужда.
Ответника М. Н. К. е депозирал отговор, поддържайки , че частната жалба е недопустима защото атакуваното определение е постановено по жалба срещу определение на първостепенен съд, с който е отказано допускане на обезпечение с тази обезпечителна мярка. На второ място се подържа, че не следва да се допусне касационно обжалване поради липсата на обстоятелства в предметното поле на чл.280 , ал.1, т.2 и т.3 ГПК. На последно място оспорва и основателността на частната касационна жалба.
Върховния касационен съд, Първо отделение като прецени аргументите, изложени в жалбата, данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:
Жалбата е допустима защото е подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт , чието обжалване пред касационната инстанция е изрично законово предвидено с разпоредбата на чл.396, ал.2, изр. 3 ГПК, която урежда, че обжалваеми по касационен ред, при условията на чл.280 , ал.1 ГПК са тези определения на въззивния съд в обезпечителното производство, при които въззивната инстанция е допуснала обезпечението, след като е отменен отказ на първостепенният съд, какъвто е и настоящия случай.
Определението следва да се допусне до касационно обжалване и по поставените въпроси при условията на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Настоящия състав на ВКС счита, че постановеното определение е правилно и постановената обезпечителна мярка е подходяща.
С определението си Пловдивския апелативен съд е приел, че искането за допускане на обезпечение на иск за парично вземане е подкрепено с убедителни писмени доказателства и без допускане на обезпечението за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата му по бъдещото осъдително решение, имащо за предмет паричното притезание. Намерил е, че възбраната върху недвижим имот- жилище, представлява подходяща обезпечителна мярка.
Обезпечителните мерки, вземани в рамките на обезпечително производство – чл.389 и сл. ГПК имат за цел да гарантират бъдещото реализиране на материалното право, предмет на исковия процес като обезпечат съхранението на имуществото на длъжника. С чл. 133 ЗЗД е разпоредено , че цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят от него, ако няма законни основания за предпочитане.
Обезпечението се допуска по допустими и вероятно основателни искови претенции , без значение дали е предявен осъдителен, конститутивен или установителен иск. Освен това обезпечителната мярка следва да бъде адекватна, т.е. същата да допустима от гледна точка на възможността за принудително изпълнение. Затова те са само примерно посочени в закона и могат да бъдат най-различни в съответствие с вида на иска и търсената защита.
В. на недвижим жилищен имот е предвидена като обезпечителна мярка в чл.397, ал.1, т.1 ГПК и е една от обичайните, налагани в рамките на обезпечителното производство като в текста липсва ограничение във връзка с неговата секвестируемост. В. може да бъде наложена върху всеки имот, включително и такъв , който е обявен,че не подлежи на принудително изпълнение. Длъжника, който извлича благоприятни последици, следва да докаже предпоставките на чл.444, т.7 ГПК , а именно, че той и членовете от семейството му, с които живее заедно нямат друго жилище , но това следва да стане при предприемане на действия по принудителното изпълнение в рамките на изпълнителния процес, а не при допускане на обезпечението.
Освен това в чл.393 ГПК са посочени хипотезите, при които е налице недопустимост на обезпечението , а това са случаите при които се иска обезпечение на иск за парично вземане срещу определени субекти: държавата, държавните учреждения, общините и лечебните заведения по чл.5, ал.1 от Закона за лечебните заведения и на второ място не се допуска обезпечение на искове за парично вземане чрез налагане на запор върху вземания, върху които не се допуска принудително, а това са вземанията по чл.446 ГПК.
И в двата случая обезпечителната мярка “възбрана върху несеквестируем недвижим имот” не е цитирана, т.е. тя не е изключена от възможните и подходящи обезпечителни мерки.
А и отново следва да се каже, че ограничението по чл.444, т.7 ГПК се проверява към момента на изпълнението, а не към момента на обезпечението на иска към който момент имущественото състояние на ответника би могло да бъде различно или пък искът – отхвърлен.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1424 от 12.09.2012 г. по гр.д. № 1094 от 2012 г. на Апелативен съд, [населено място] при условията на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
ОСТАВЯ в сила определение № 1424 от 12.09.2012 г. по гр.д. № 1094 от 2012 г. на Апелативен съд, [населено място] .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: