1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 107
[населено място], 28.02.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 2545 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], чрез процесуалния представител адв. П. П. против определение № 256/09.08.2016г. по ч.т.д. № 222/2016г. по описа на БАС, с което е потвърдено определение № 660/15.06.2016г. по т.д. № 330/2014г. на Бургаски окръжен съд, с което не е допуснат до разглеждане от събранието на кредиторите на частния жалбоподател, предложеният от последния план за оздравяване на предприятието.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Навеждат се доводи, че решението за обявяване в несъстоятелност на [фирма] е било постановено на осн. чл.632 ТЗ и не е идентично на решение по чл.710 ТЗ. Производството по несъстоятелност се спира, но длъжникът не са заличава като самостоятелен субект и ако в рамките на една година се депозира необходимата сума за предплащане на разноските по несъстоятелността, то се възобновява и се развива все едно не е било постановено решение по чл.632 ТЗ: от момента на възобновяването тече срокът за предявяване на вземанията, за свикване на събрание на кредиторите и др. С оглед на изложеното частният касатор счита, че е допустимо внасяне на план за оздравяване на предприятието, доколкото това не е изключено от нормите на чл.696-709 ТЗ. Право на кредиторите е, а не на съда, да определят какво е по-благоприятно за тях: дали предприятието на длъжника да бъде оздравено и те да получат определена степен на удовлетворяване на вземанията си или да пристъпят към осребряване на имуществото. За разлика от решението по чл.632 ТЗ, това по чл.710 ТЗ предпоставя липса на предложен оздравителен план или предложен, но неприет такъв от събранието на кредиторите или неутвърден от съда по несъстоятелността. Частният касатор намира, че европейското законодателство в областта на търговската несъстоятелност – Регламент /ЕО/ № 1346/2000 и Регламент /ЕС/ № 2015/848 е насочено към приоритетна цел – оздравяване на предприятието на несъстоятелния длъжник като се даде възможност за провеждане на преговори между кредиторите и длъжника. Ето защо според жалбоподателя не следва да се изключва възможността за оздравяване на търговското предприятие преди кредиторите да са предявили своите вземания и в случаите, когато длъжникът е бил обявен в несъстоятелност с решение по чл.632, ал.1 ГПК. Моли се за отмяна на обжалваното определение.
В частната касационна жалба е инкорпорирана и молба по чл.628 ГПК за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Поставени са два въпроса: 1/Регламент /ЕО/ № 1346/2000 и Регламент /ЕС/ № 2015/848 относно производството по несъстоятелност допускат ли националното право, приложимо за несъстоятелността, да предвижда изключване на възможността за оздравяване на търговското предприятие, в случаите, когато длъжникът е обявен в несъстоятелност с решение по чл.632, ал.1 ТЗ поради липса на парични средства, но разполага с друго имущество? и 2/ Дали посочените регламенти допускат националната разпоредба да задължава приемане на оздравителен план преди да е изтекъл срокът за присъединяване на всички кредитори по несъстоятелността?
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа частната касационна жалба и извърши преценка на предпоставките по чл. 274, ал.3 вр. чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Частната касационна жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.275 ГПК.
В обжалваното определение въззивният съд е приел, че с решение по чл.632, ал.1 ТЗ на БОС по отношение на длъжника [фирма] е обявена неплатежоспособността му със съответната начална дата, открито е било производство по несъстоятелност, същата е била обявена, прекратена е била дейността на предприятието и правомощията на органите му, постановени са били обща възбрана и запор на имуществото като дружеството е било лишено от правото да извършва разпоредителни сделки. Поради липса на достатъчно имущество за покриване на определените начални разноски по чл.629б ТЗ, необходими за развитие на процеса и невнасянето им, производството е било спряно. Впоследствие след внасяне на определените разноски производството по несъстоятелност е било възобновено. БАС е изложил съображения, че след като с решение длъжникът е бил обявен в несъстоятелност и е била прекратена дейността на търговското предприятие, няма как да се разисква въпросът за продължаване на дейността чрез план за оздравяване. Във възобновеното по чл.632, ал.2 ТЗ производство могат да продължат единствено действията по същинско принудително изпълнение, изразяващи се в осребряване на имуществото на длъжника като оздравяването няма приложение. В заключение апелативният съд е направил извод, че предложеният план за оздравяване не следва да бъде допуснат до разглеждан от общото събрание на кредиторите на несъстоятелния длъжник и е потвърдил обжалваното определение.
По молбата по чл.628 ГПК:
Допустимостта на преюдициалното запитване е обусловена от възможността правото на ЕС да се приложи към обстоятелствата по конкретния спор.
В чл.4 от Регламент /ЕО/ № 1346/2000 изрично е предвидено, че ако същият регламент не предвижда друго, приложимият закон към производството по несъстоятелност и последиците от него е законът на държавата-членка, на чиято територия е образувано производството по несъстоятелност. Именно законът на държавата на образуване на производството определя условията на образуването, провеждането и прекратяването на производството по несъстоятелност. В чл.4, пар.2, б.“а“- б.“м“ от Регламента подробно са посочени въпросите, по които е компетентен националният законодател на държавата на образуване на производството по несъстоятелност, сред които са: правомощията на длъжника; предявяването, установяването и приемането на вземанията;
условията за и действието на приключването на производството по несъстоятелност, по-специално при сключването на предпазен конкордат и др. След като процедурата по оздравяване предприятието на длъжника не е предмет на изключително уреждане от Регламент /ЕО/ № 1346/2000, то тя е предоставена на регламентация от вътрешното право на съответната държава – членка.
С Регламент /ЕС/ № 2015/848 се разширява обхватът на производствата, вкл. и такива предвиждащи оздравяване на длъжника на етап, когато само съществува вероятност от несъстоятелност или производства, при които длъжникът изцяло или частично запазва контрол върху своите активи или дейности. Според чл.1 от Регламента тези производства по предоставяне на възможност за провеждане на преговори между длъжника и кредиторите са предвидени като временни и предварителни спрямо фазата от развитие на производството по несъстоятелност, към която частният касатор отнася своите въпроси – по настоящия казус това е фаза след решение за обявяване на длъжника в несъстоятелност. Не на последно място следва да се има предвид, че новият Регламент /ЕС/ № 2015/848 се прилага от 26.06.2017г.
По тези съображения на основание чл.629, ал.2 ГПК следва да се отхвърли искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.
По частната касационна жалба:
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че атакуваното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване при допълнителни основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по следните процесуалноправни въпроси: 1/ При хипотезата на чл.632 ТЗ следва ли да се открива производство по несъстоятелност или длъжникът да бъде директно обявен в несъстоятелност, без откриване на производството и следва ли в съдебното решение по чл.632 ТЗ директно да се постановява осребряване на имуществото?; 2/ Когато длъжникът е обявен в несъстоятелност с решение по чл.632, ал.1 ТЗ поради липса на парични средства, но разполага с друго имущество, следва ли да се допуска план за оздравяване?
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, І отделение, намира следното:
На основание чл.274, ал.3 вр. чл.280, ал.1 ГПК преди да пристъпи към разглеждане на частната касационна жалба по същество, ВКС следва да се произнесе дали са налице изчерпателно изброените от законодателя общо и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол. Според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. Касаторът е този, който е длъжен да посочи конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по делото, т.е. който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване – правният въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В тези определени от касатора рамки ВКС е длъжен да селектира частната касационна жалба.
Първият поставен въпрос не изпълнява изискването към общото основание за допускане на касационно обжалване. В атакуваното определение въззивният съд не е разглеждал проблема какво е задължителното съдържание на решението по чл.632, ал.1 ТЗ, а само е констатирал, че такова е било постановено. Ако частният касатор е считал, че решението по чл.632, ал.1 ТЗ е постановено в отклонение на предвиденото от закона, той е разполагал със самостоятелен път за защита срещу това решение. Допълнителен аргумент за отсъствие на предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК е и изводът на БАС, че с коментираното решение не само е било обявено дружеството-длъжник в несъстоятелност, но преди това е било открито производство по несъстоятелност на същото.
Вторият поставен въпрос е обусловил решаващите правни изводи на съда, но не са изпълнени условията на наведените допълнителни основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. По отношение на нито едно от цитираните от частния касатор съдебни решения не са ангажирани доказателства, за влизането им сила, а дори и да бъдат преценени от настоящия състав те са неотносими към производството по чл.701 ТЗ, защото не са постановени в аналогична процедура и не касаят въпроса може ли да се допуска внасяне за разглеждане от общо събрание на кредиторите на оздравителен план след постановено по отношение на длъжника решение по чл.632, ал.1 ТЗ. Решение № 40/10.06.2014г. по т.д. № 731/2010г. на ОС-Перник въобще не се съдържа към писмените доказателства, представени с частната касационна жалба. Решение №62/10.12.2015г. по т.д. № 58/2014г. на ОС-Ямбол е постановено изрично само по отношение на последиците посочени в чл.711, т.2-5 ТЗ. Решение № 69/10.11.204г. по т.д. № 11/2014г. на ОС-Ловеч повторно обявява длъжника в несъстоятелност, след като това вече е било извършено с решение по чл.632, ал.1 ТЗ. Решение № 72/02.06.2015г. по т.д. № 238/2012г. на ОС-Плевен е постановено по реда на чл.632, ал.2 и 4 ТЗ.
Не е налице и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсват данни за наличието на непротиворечива, но погрешна практика, която да се нуждае от промяна или от осъвременяване с оглед изменение в законодателството и обществените условия, нито е налице непълнота или неяснота на закона, която налага тълкуването му. Разпоредбата на чл.710 ТЗ ясно ограничава възможността за предлагане на план за оздравяване на несъстоятелния длъжник само до момента, когато спрямо длъжникът е открито производство по несъстоятелност, но все още дружеството не е обявено в несъстоятелност /т.е. решението е в общата хипотеза на чл.630, ал.1 ТЗ/ . При поставено решение по чл.710 ТЗ – обща хипотеза на обявяване в несъстоятелност след решение по чл.630, ал.1 ТЗ или при някоя от специалните хипотези на чл.630, ал.2 ТЗ или чл.632, ал.1 ТЗ, при които с едно и също решение се открива производство по несъстоятелност и длъжникът се обявява в несъстоятелност, законодателят не предвижда възможността за предлагане на план за оздравяване. Изхожда се от смисъла на оздравителното производство – да бъде предотвратено обявяване в несъстоятелност, главна последица от което е започване на осребряване на имуществените активи на длъжника с цел погасяване на задълженията му. Тази цел очевидно не може да се реализира, ако длъжникът вече е обявен в несъстоятелност с влязло в сила решение.
В заключение предвид липсата на общо основание по чл.280, ал.1 ГПК и допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК частната касационна жалба не следва да бъде допускана до касационен контрол.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение искането на [фирма] за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, заявено с частната касационна жалба.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 256/09.08.2016г. по ч.т.д. № 222/2016г. по описа на Бургаския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: