3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 107
София, 08.02.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на пети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 319/2018 година
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу определение № 2217 от 05.07.2017 г. по в.ч.гр.д. № 1543/2017 г. на Апелативен съд – София, втори състав, с което е оставена без разглеждане частната жалба на дружеството срещу определение на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-19 състав, постановено в публично съдебно заседание на 15.03.2017 г. по т.д. № 5374/2013 г. за увеличаване размера на предявения иск по чл.92 ЗЗД от 177 661.47 лв. на 182 929.10 лева.
Частният касатор поддържа доводи за неправилност на определението. Изразява несъгласие със становището на съда за недопустимост на жалбата срещу определението по чл.214 ГПК, като счита за приложима разпоредбата на чл.70, ал.2 ГПК. Претендира отмяна на определението на САС и постановяване на ново определение за отмяна на определението на първата инстанция, по съображения в частната жалба.
Ответникът по частната жалба – [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, застъпва становище за правилност на атакувания съдебен акт, по съображения в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да постанови атакуваното определение, съдебният състав на Софийски апелативен съд е приел, че частната жалба, с която е сезиран, е насочена срещу неподлежащо на обжалване определение на Софийски градски съд, с което е уважено искането на ищцовото дружество – [фирма], като е допуснато увеличение на иска по чл.92 ЗЗД по размер. Изложени са съображения относно обхвата на подлежащите на самостоятелно обжалване определения по чл.274, ал.1 ГПК. Изведен е извод, че определението по чл.214 ГПК не е преграждащо и законодателят не е предвидил възможност за самостоятелен контрол, като правилността на съответното процесуално действие подлежи на преценка при проверка правилността на постановеното решение.
Атакуваното определение е правилно. При постановяването му Софийски апелативен съд е съобразил предвидените в чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК определения, срещу които могат да бъдат подавани частни жалби. Законосъобразен и обоснован е изводът, че определението на първоинстанционния съд, с което на основание чл.214 ГПК е допуснато изменение на един от обективно кумулативно съединените искове, не е преграждащо и законодателят не е предвидил възможност за самостоятелен инстанционен контрол. По арг. от т.7 б от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС на такъв контрол подлежи само отказът да се допусне изменение на иска чрез увеличаване на размера му, с оглед силата на пресъдено нещо на решението, преклудираща непредявения размер.
Като неоснователни следва да се преценят доводите на частния жалбоподател, основани на чл.70, ал.2 ГПК, тъй като определението на съда по чл.214 ГПК е различно от определението, с което съдът определя действителната цена на иска и то само в хипотеза, при която определя при по-висока цена на иска от указаната от ищеца. Съдържащата се в чл.70, ал.2 ГПК процесуална възможност за самостоятелно обжалване на това определение на съда не може да се тълкува разширително, както всъщност претендира частния жалбоподател.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2217 от 05.07.2017 г. по в.ч.гр.д. № 1543/2017 г. на Апелативен съд – София.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: