О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№107
гр.С., 07.02.2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., Второ гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 1012/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
А. И. П. от[населено място] е подал касационна жалба вх.№ 2361 от 12.05.2010 год. срещу въззивното решение от 13.04.2010 год. по гр.дело № 292/2009 год. на Кюстендилския окръжен съд. С това решение е било отменено решението от 01.08.2008 год. по гр.дело № 604/2006 год. на Кюстендилския районен съд в частта, с която е уважен предявения от касатора иск по чл.108 ЗС за предаване владението на 0.860 дка, представляващи част от имот в[населено място], м.”С.”, целият с площ 1.433 дка, заснет като имот № 7194 по кадастралния план от 1999 год. и са отхвърлени исканията на ответницата Ц. Б. К. /заместена във въззивното производство от наследниците си Б. Х. К. и С. Б. К. по чл.72, ал.1 и 3 ЗС за заплащане на сумата 5 000 лева, стойността на извършени в имота през 1970 год. подобрения и за право на задържане и въззивният съд е отхвърлил ревандикационния иск.
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон с искане за отмяна на решението и уважаване на предявения иск.
Като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение се сочи въпроса: дали разпоредбата на чл.18з, ал.3 ППЗССПЗЗ изисква строежът в земеделска земя, получена при замяна по реда на ЗТПС/отм./ да е законен или има предвид какъвто и да е строеж, макар и бил той незаконен?
Ответникът по касация Б. Х. К. е на становище, че не следва да се допуска касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
По делото е безспорно, че М. Б. П.-майка на ответницата Ц. Б. К., е притежавала лозе от 600 кв.м. в м.”Б. к.”, землище на[населено място], срещу което по замяна, съгласно препис-извлечение от протокол от 20.03.1957 год. на комисията по ПМС от 26.08.1954 год. за земеустрояването, групирането на земите, одворяването на ТКЗС, Д., М. и други обществени стопанства, получила нива в м.”С.”, землище на[населено място] от 700 кв.м. Не се спори, че получената при замяната нива е притежавана преди това от К. В. Н.-наследодател на праводателите на ищеца /сега касатор/ по договора за покупко-продажба от 07.06.2001 год., предмет на нотариален акт № 153, т.І, рег.№ 2970, нот.дело № 153/2001 год.
Въззивният съд е приел, че с решение № 1-59 от 11.03.1999 год. на ПК-гр.К. неправилно в полза на продавачите по договора от 07.06.2001 год. е била възстановена собствеността върху 0.860 дка-представляващи част от имот пл.№ 7194 по плана на[населено място], целият имот с площ от 1.433 дка, която част е идентична с ПИ с идентификатор 41112.86.358 с площ от 774 кв.м. в м.”К. б.”-землище на[населено място]. Прието е, че е налице хипотезата на чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ и щом като получения от наследодателката на ответницата в замяна земеделски имот впоследствие е бил застроен, замяната остава в сила, независимо че постройката е незаконна. Според въззивния съд, този факт е правно ирелевантен, тъй като законодателят не е поставил като условие застрояването да е законно.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Жалбоподателят не се позовава на задължителна практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като не сочи тълкувателни решения или постановления на Пленума на Върховния съд; тълкувателни решения на ОСГК на ВКС, постановени при условията на чл.86, ал.2 З./отм./; тълкувателни решения на общите събрания на гражданската и търговската колегии на ВКС или на решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, на които да противоречи даденото с обжалваното въззивно решение разрешение на формулирания с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК материалноправен въпрос.
Не е налице и противоречиво разрешаван от съдилищата материалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, а именно: изисква ли разпоредбата на чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ строежът в получената при замяна по реда на ЗТПС/отм./ земеделска земя да е законен? Напротив, налице е непротиворечива практика на съдилищата, в т.ч. и на Върховния касационен съд, според която, след като имотът, предоставен в замяна по реда на ЗТПС/отм./ е застроен, съгласно чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ замяната запазва своето действие, като законодателят не е поставил условие застрояването да е законно, поради което този факт е правно релевантен /срвн. решение № 1319 от 19.11.2008 год. по гр.дело № 5522/2007 год. на ВКС, ІV г.о./ Обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с посочената практика на Върховния касационен съд по приложението на чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ и след като жалбоподателят не се позовава на влязло в сила решение, с което да е било възприето обратно разрешение, липсва предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не е налице и основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
За да е налице тази предпоставка за допускане на касационно обжалване, необходимо е: е/ произнасянето на съда да е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на конкретни правни норми или б/ когато за първи път съдът се произнася по даден правен спор или в/ когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. По формулирания от жалбоподателя материалноправен въпрос не е налице някоя от трите посочени по-горе хипотези и разглеждането на настоящата касационна жалба по реда на чл.290 ГПК би се оказало безполезно, защото засяга единствено производството по конкретното оплакване за нарушение на чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ и не би подпомогнало съдебната практика в смисъла, вложен в чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В обобщение, не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника Б. Х. К. разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 50/петдесет/лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 13.04.2010 год. по гр.дело № 292/2009 год. на Кюстендилския окръжен съд по жалба вх.№ 2361 от 12.05.2010 год.
Осъжда А. И. П. от[населено място] да заплати на Б. Х. К. от същия град, сумата 50/петдесет/лева разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/