4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 107
София, 09.02.2018 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на осми февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 157 по описа за 2018 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Д. Т. М., чрез адв. М. М. от АК – С., срещу въззивно решение № 131/15.09.2017 г. на Сливенския окръжен съд, постановено по в. гр. д. № 361/2017 г.
Касаторът излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Насрещната страна И. К. М., чрез адв. Г. Х. от АК – С., в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК отговаря, че касационната жалба е неоснователна.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Жалбата е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като са съобразени и изискванията за редовност чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Сливенският окръжен съд, като отменил решението на първостепенния съд в обжалваната част, е предоставил упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца Т. Д. М. и К. Д. М. на майката И. К. М., определил е режим на лични отношения на бащата Д. Т. М. – да взема децата всяка първа, втора и четвърта седмица от месеца от 16.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя, с преспиване, един месец през лятото, който не съвпада с отпуска на майката, както и по време на К. всяка четна година и по на Нова година и В. всяка нечетна година; осъдил е бащата да заплаща месечна издръжка в размер на 105,00 лева на всяко дете.
За да стигне до тези изводи, Сливенският окръжен съд приел за установено, че децата Т. и К. са родени от брака на Д. М. и И. М. и са съответно на 7 и 4 години. При анализ на събраните писмени и гласни доказателства, данните в становище по психологично изследване на детето Т. М. и доклад от проведена психологическа и социална работа в ЦОП – Стара Загора, становището на Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора, обясненията на родителите, съдът приел, че и двамата родители притежават отличен родителски капацитет, привързани са към децата си, имат възможност да им осигурят добри условия за отглеждане, както и да получават помощ от своите родители, не ограничават контактите с другия родител, съдействат на децата за адаптация след развода, като с оглед установените проблеми в общуването при детето Т., предизвикани от раздялата на родителите, търсят адекватна помощ, не превръщат разрива на брака между двамата в битка на децата. Децата понастоящем живеят с бащата, където получават нужните грижи и внимание, чувстват се добре. И двете деца тъгуват за майката, като детето Т. е заявило предпочитания да остане при бащата, а детето К. няма изразено предпочитание. Децата общуват добре и с двамата родители, силно привързани са и помежду си.
Съдът посочил, че решението следва да бъде постановено в интерес на децата, който интерес преценява с оглед родителските качества, полагане грижи и умения за възпитание, морален лик на родителите, желанието да отглеждат децата, привързаността на децата към родителите, пол и възраст на децата, както и получаване на помощ от третите лица, личното социално обкръжение и жилищнобитови и други материални условия за живот. Съдът приел, че в интерес на децата е да предостави упражняването на родителските права на майката. При равни други условия, определящо за това решение е ниската възраст на децата, когато се нуждаят от непосредствена майчина грижа. Съдът посочил още, че мнението на децата следва да бъде обсъдено при вземане на решението, но то се цени с оглед зрелостта на детето, а в случая, ниската възраст, както и данните от психологическите изследвания, не дават основания заявеното от детето Т. предпочитание да бъде определящо за резултата. Отчетено е, че така постановеното решение, ще доведе до промяна в наложилия се към момента начин на живот на децата при бащата, което безспорно ще има стресиращ за тях ефект, но също така и преследваната цел, която е в крайна сметка благополучието на децата. Предвид данните по делото и установената зрялост и отговорност и на двамата родители, следва да се приеме и, че те в максимална степен ще съдействат за адаптацията на двете деца. Съдът, също така посочил, че детето Т. обича да се налага и да доминира, като е в състояние да нагруби и обиди някой от околните и в поведението й се усеща липса на ясни правила и норми, поради което, навярно, възпитание с поставяне на граници и норми ще подпомогне социализирането й, ще я възпита в ред и отговорност. Именно майката е „нормативният“ родител по определението на специалистите, извършили психологическа и социална работа с детето и родителите.
Съдът определил разширен режим на лични отношения, като изцяло се съобразил с общото предложение на двамата родители, намирайки, че то е в интерес и на двете деца. Възможността да се постигне договорка по този въпрос е също белег за родителските качества и на двамата родители и грижата им за благополучието на двете деца, готовността да поемат отговорност и да правят компромиси.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса дали при решение на кого да бъдат предоставени родителските права съдът трябва да вземе предвид цяла съвкупност от факти и обстоятелства, относими към възпитателските качества и моралния облик на родителите, полаганите от тях грижи и желание да отгледат и възпитават децата, привързаността на децата към тях, полът и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица, социалното обкръжение и жилищно-битовите и други материални условия на живот, като водещ е интересът на децата. Подвържа противоречие с ПП № 1/1974 г. на ВС РБ, защото въззивният съд е взел предвид само възрастта и пола на децата.
Въпросът е включен в предмета на делото и е от значение за постановения резултат, но не се установява поддържаното противоречие. Напълно в съответствие с цитираното постановление, а и константната съдебна практика на ВКС, въззивният Сливенски окръжен съд е взел решението си, изхождайки от интереса на децата и с оглед на това е извършил цялостна преценка на всички обстоятелства, имащи отношение към него. Възрастта на децата, техните нужди и индивидуалност, преценени с оглед индивидуалните родителски качества, са обстоятелствата, които определят майката за по-подходящия родител, комуто да бъдат предоставени родителските права, но това не значи, че съдът е определил интереса на децата с оглед единствено на тези обстоятелства.
В заключение не се установява поддържаното в касационната жалба основание за допускане на касационно обжалване. Съставът на Върховния касационен съд не намира основания за допускане на касационно обжалване и поради евентуална нищожност или недопустимост на въззивното решение, нито данните по делото го налагат и с оглед интереса на децата, за който съдът следи служебно.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 131/15.09.2017 г., постановено от Сливенския окръжен съд по в. гр. д. № 361/2017 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: